Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 9396 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т. Л., срещу решение № 1248 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 85/2022 г. на Административен съд – Благоевград. С него е отменено Решение № 02/311/00865/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6430 от 08.12.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати на „С. А. ЕООД направените по делото разноски.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба – „С. А. ЕООД, чрез адвокат С. Б., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът незаконосъобразно е отменил решението за налагане на финансова корекция, тъй като неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри при всички случаи влече икономическа нежизнеспособност и непостигане на целите по относимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Благоевград е било образувано по жалба на „С. А. ЕООД против решение № 02/311/00865/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6430 от 08.12.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 34 920.00 лева, представляваща 10 % от размера на отпуснатата финансова помощ по Договор № 01/311/00803 от 24.10.2014 г. по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2014 г.

С обжалваното решение административният съд е отменил цитираното решение за налагане на финансова корекция. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, съобразно чл. 59 от АПК, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е счел, че решението е издадено в противоречие с материалния закон.

Административният съд е съобразил, че производството по налагане на финансова корекция е образувано след като с решение № 10587/19.10.2021 г., постановено по адм. дело № 3445/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение, е отменено решение № 2034/23.12.2020 г., постановено по адм. дело № 579/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на „С. А. ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00803/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6504 от 19.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който на дружеството е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на процесната сума и вместо решението на Административен съд Благоевград е постановена отмяна на цитирания АУПДВ. Анализирал е сключения между дружеството и ДФЗ Договор № 01/311/00803 от 24.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на инвестицията „Изграждане на къща за гости в гр. Симитли“, както и съдържанието на одобрения Проект № 01/311/00803 от 14.05.2013 г.

Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ съгласно сключения договор е в размер на 349 852.44 лева и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, от които 80 % осигурени от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Р. Б. Впоследствие договорът е бил изменен с подписан анекс, с който е променен размера на помощта от 349 852.44 лева на 349 206.85 лева. Извършеното плащане от ДФЗ към дружеството съгласно горецитирания договор е в общ размер на 349 206.85 лева, от които на 24.04.2015 г. авансово плащане в размер на 174 603.42 лева и на 25.11.2015 г. окончателно плащане в размер на 174 603.43 лева.

Съдът е изложил мотиви, че според административния орган, въз основа на извършената в периода 24.06.2019 г. 26.06.2019 г. извънредна проверка на място след плащане по процесния проект, както и след извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план, както следва: за пълната финансова 2016 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 33 964.97 лева, при заложени в одобрения бизнес план 98 000.00 лева или изпълнение в размер на 34.66 %; за пълната финансова 2017 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 84 033.51 лева, при заложени в одобрения бизнес план 98 000.00 лева или изпълнение в размер на 85.75 %.; за пълната финансова 2018 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 9 916.44 лева, при заложени в одобрения бизнес план 98 000.00 лева или изпълнение в размер на 10.12 %. За периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 1 599.02 лева или изпълнение в размер на 3.92 % спрямо заложените приходи за период от 4 месеца в одобрения бизнес план, като този резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана, доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година. Поради това заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е счел, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнес план средно за три последователни пълни финансови години е в размер на 43.51 %, което е под 50 % и над 20 % от заложените в него приходи. Освен това по отношение на констатираното нарушение, свързано с неизпълнение на одобрения проект за две цели финансови години /2016 г. и 2018 г./, съгласно точка 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /Правилата/, неизпълнението е основание за налагане на санкция от 10 % от представената финансова помощ по договора. Определената за възстановяване сума е в размер на 34 920.00 лева.

Изводите си за материална незаконосъобразност на акта съдът е основал частично на заключението на допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Приел е, че изискване за постигане на точно определени стойности от приходи няма заложени нито в действащите правни норми, нито в подписания договор, тъй като проектът е приет за съответстващ на критериите на ПРСР и Наредба № 30 от 11.08.2008 г., измежду тези критерии показател “приход“ не е предвиден, а в определението за „нередност“, дадено с чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. във вр. с чл. 69, aл. 1 от ЗУСЕСИФ, също не е включено условие за постигане на определени финансови показатели. Според съда не е налице нарушение по т. 4.12 от Договора, тъй като предмет на одобрената инвестиция е обектът на финансиране - процесната къща за гости, ведно с цялостното ѝ привеждане в състояние на работа по предназначение. От това е направил заключение, че преценката за изпълнение на одобрената инвестиция, съответно доколко разходите от бюджета на Съюза са били използвани по предназначение, включва до каква степен са изпълнени одобрените и описани в бизнес плана активи, а прогнозите за приходи от нея имат значение за друга преценка - на икономическата жизнеспособност и устойчива заетост. Изложил е и че, финансирането на инвестицията е с цел нейното реализиране, а приходите са резултат от последващата дейност на инвестицията, но не и самата инвестиция. Решаващият извод на съда е, че реализирането на по-нисък размер на приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана, не съставлява нарушение на т. 4.12 от Договора. Не било налице и нарушение на т. 4.18 от него, поради това, че сред описаните в Приложение № 6 към Наредба № 30/2008 г. осем броя критерии за оценка на бизнес плана, не се присъждат точки по критерий „Приходи от дейността“, тъй като такъв критерий не е включен при одобряването на проекта. Освен това, според съда, само въз основа на генерирани доходи за три финансови години не могат да се изчисляват показателите за икономическа жизнеспособност, тъй като във формулите за изчисляването им са включени доходите за целия срок на бизнес плана, който в случая е 10 години.

Решението е неправилно, постановено при неправилно тълкуване на относимите материалноправни норми и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел погрешни правни изводи.

В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, който безспорно е част от проекта съобразно 1, т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 30 от 11.08.2008 г., Наредбата/, са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2 на посочената разпоредба РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Несъмнено според чл. 16, ал. 1, изр. първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.

В хода на извършената проверка на място в периода 24.06.2019 г. - 26.06.2019 г., както и въз основа на заключението на вещото лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ е категорично установено /в частност въз основа на отговора по поставения осми въпрос/, че процентът на изпълнение на бизнес-плана по отношение на реализираните приходи за трите пълни проверявани години е средно 43.51 % , а по години е както следва: за 2016 г. - 34.66 %, за 2017 г. - 85.75 % и за 2018 г. - 10.12 %. Неизпълнението осъществява състава на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. във връзка с клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 01/311/00803 от 24.10.2014 г. Необходимо е да се подчертае и че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план дружеството само е определило съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от административния орган, които са подкрепени и от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, впрочем и неоспорени от страните, показват изпълнение на приходите над 20 % и под 50% за проверявания тригодишен период. Поради това правилно органът е отнесъл неизпълнението към регламентацията в т. 30 предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и е наложил санкция от 10 % от представената финансова помощ по договора. Следва да бъде посочено и че споредт нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Поради това е неправилен извода на първостепенния съд, че оценката се извършва единствено на база критериите в приложението. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.

Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че с изграждането на инвестицията не приключват ангажиментите на съответното дружество по одобрения проект. Поетият ангажимент безспорно включва реализиране на приходи по бизнес плана, включително защото изпълнението на приходната му част е индикация за ефективно разходване на финансовите средства, получени за постигане на целите на мярката съгласно чл. 2 от Наредбата.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови решение по същество и се отхвърли подадената жалба на „С. А. ЕООД срещу решението за налагане на финансова корекция. На касатора се следват разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева за всяка инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1248 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 85/2022 г. на Административен съд – Благоевград И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „С. А. ЕООД против решение № 02/311/00865/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6430 от 08.12.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА „С. А. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Симитли, [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 400 лв. разноски по делото за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ