ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалба (№ 42509/05) срещу Обединеното кралство Великобритания и С. И. подадена до Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от британски гражданин, г-н Т. Д. К. („жалбоподателя“), на 20 ноември 2005 г.

2. Жалбоподателят е представляван от Levys Solicitors, адвокатска кантора със седалище в . Правителството („Правителството“) е представлявано от своя агент, г-жа Х. Мойнихан, Министерство на външните работи и въпросите на Британската общност.

3. На 13 май 2008 г. изпълняващият длъжността председател на Четвърто отделение решава да уведоми Правителството за жалбата. Решено е също така да се разгледат по същество допустимостта на жалбата едновременно с нейната допустимост (член 29 § 3).

4. Страните искат устно изслушване. Камарата обаче решава да не провежда изслушване по делото.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателят, г-н Т. Д. К. е британски гражданин, роден през 1954 г. и живеещ в Стейлибридж, .

6. Фактите по делото, както са представени от жалбоподателя, могат да бъдат обобщени, както следва.

7. През 1989 г. жалбоподателят постъпва в Териториалната армия („ТА“) като счетоводител по заплати и сметки, военна длъжност, изпълняващ задължения като подаване на документи, фотокопиране и поддържане на склад за канцеларски материали. През юли 1993 г. жалбоподателят е информиран, че ще бъде съкратен поради организационни промени в ТА в резултат на процес на цивилизация. Впоследствие той е информиран, че канцеларската длъжност, която е заемал, ще стане гражданска длъжност и ще бъде преобразувана в тази на технически складов работник. Жалбоподателят кандидатства за тази нова длъжност, но през февруари 1994 г. е информиран, че може да я заеме само ако премине курс на обучение, но че всички съответни курсове за обучение са отменени. Той кандидатства и за редица други канцеларски длъжности в армията, но е отказан за всички тях.

8. Поради това жалбоподателят е съкратен. Неговото освобождаване от армията, датирано на 18 февруари 1994 г., е формално извършено, неправилно, на основание, че услугите му вече не са необходими. По-късно жалбоподателят открива, че предишните му задължения се изпълняват от необучен цивилен, докато длъжността технически складов работник остава свободна.

9. На 3 май 1994 г. жалбоподателят подава жалба относно съкращаването си до Индустриалния трибунал, но неговият иск е отхвърлен, тъй като Индустриалният трибунал не е имал юрисдикция по въпроси, свързани с военен персонал.

10. На 19 декември 1994 г. жалбоподателят иска обезщетение във връзка със съкращаването си от своя командир, съгласно членове 180 и 181 от Закона за армията от 1955 г.

11. На 22 март 1995 г. командирът издава резюме, в което заключава, че жалбоподателят има слаб аргумент за обезщетение. Той допълнително иска от Армейския съвет на Съвета по отбрана да определи дали жалбоподателят е подчинен на военното право. Адвокатите на жалбоподателя, на 6 декември 1996 г., представят отговор. След това въпросът е внесен пред Армейския съвет.

12. През януари 1998 г. жалбоподателят подава заявление за съдебен контрол във връзка с неизпълнението на Армейския съвет да определи делото в разумен срок. Заявлението му е уважено от Висшия съд на 2 февруари 1998 г. и на Армейския съвет е наредено да се занимае със случая експедитивно.

13. Армейският съвет, без да провежда устно изслушване или да нарежда свикване на Следствена комисия, издава решението си на 7 май 1998 г., отхвърляйки искането на жалбоподателя за обезщетение.

14. Жалбоподателят подава заявление за съдебен контрол на решението да не се провежда устно изслушване или да не се свиква Следствена комисия.

15. На 3 ноември 1998 г., докато заявлението за съдебен контрол е в процес на разглеждане, Армейският съвет нарежда да бъде свикана Следствена комисия. Комисията е свикана със заповед от 10 февруари 1999 г. Тя заседава през март 1999 г., разглежда устни и писмени доказателства и издава резюме на своите фактически констатации на 6 май 1999 г. Тя се произнася в полза на жалбоподателя по отношение на неговия аргумент, че е трябвало да му бъде даден приоритет, но не е бил, пред пет комисии за подбор. Очаква се размерът на обезщетението да бъде определен чрез преговори между Армейския съвет и жалбоподателя.

16. Армейският съвет се събира, за да вземе решение на 11 април 2001 г. Той издава решението си на 16 юли 2001 г., с което нарежда на жалбоподателя да бъде предложено обезщетение за неизпълнението на предложението за алтернативна заетост в армията. На 10 август 2001 г. на жалбоподателя е съобщена сума за обезщетение, но той оспорва изчисляването на обезщетението.

17. През ноември 2001 г. на жалбоподателя е направено допълнително предложение за споразумение, което той отхвърля.

18. На 11 април 2003 г. Армейският съвет прави допълнително предложение за обезщетение в размер на 94 016,67 британски лири. Сумата е съставена от три части: загуба на заплата (минус действителните доходи на жалбоподателя през съответния период); обезщетение за съкращаване, изчислено на базата на това, че жалбоподателят би имал допълнителни шест години служба; и загуба на пенсионни права, отново въз основа на шестгодишен период. Жалбоподателят отхвърля предложението на основание, че то не включва разходи или сума за обезщетение за претърпения от него стрес.

19. Жалбоподателят, действайки като процесуален представител, впоследствие подава заявление за съдебен контрол на решението, твърдейки, че обезщетението не е било правилно оценено. Разрешение е дадено на 23 юни 2003 г. Жалбоподателят излага две критики: първо, че обезщетението се основава на предположението, че той би бил освободен от армията шест години след датата, на която е бил действително освободен; второ, че базата за заплата, използвана за изчисляване на всичките три елемента на обезщетението, е приета да бъде 15 800 британски лири годишно бруто. Последната критика е официално изложена едва на самото изслушване.

20. На 16 октомври 2003 г. Висшият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя относно крайната дата от шест години. Въпреки това, в светлината на доказателствата, представени пред съда относно нивото на заплатата на жалбоподателя по време на неговото съкращаване, съдът приема ангажимента на Армейския съвет да преразгледа нивото на годишната заплата, използвана в неговото изчисление, и, ако е уместно, да преразгледа размера на обезщетението в рамките на 35 дни. Въпреки че формално жалбоподателят е неуспешната страна по делото и в резултат на това обикновено би трябвало да заплати разноските на Армейския съвет, съдът нарежда на жалбоподателя да заплати само половината от разноските на Армейския съвет отчасти на основание, че „историята на този въпрос показва извънредно дълъг период на забавяне“.

21. На 20 ноември 2003 г. на жалбоподателя е направено преработено предложение в размер на 147 682,42 британски лири. Предложението е отхвърлено.

22. Жалбоподателят отново подава заявление за съдебен контрол на 11 януари 2004 г., като иска заповед, изискваща от Армейския съвет да разследва и да предприеме стъпки за удовлетворяване на жалбата му в предписан срок и обезщетение за претърпените от него загуби в резултат на неизпълнението на задълженията на Армейския съвет. Проведено е изслушване на 10 февруари 2004 г., но не е издадена заповед.

23. На 13 април 2004 г. на жалбоподателя е направено допълнително предложение в размер на 153 000 британски лири.

24. На 26 юли 2004 г. жалбоподателят отново подава заявление за съдебен контрол във връзка със забавянето, но отново, след изслушване на 10 август 2004 г., не е издадена заповед.

25. На 19 май 2005 г., след друго заявление за съдебен контрол, Висшият съд отлага делото в очакване на обявяването от Армейския съвет на неговото писмено решение относно предложението за обезщетение.

26. На 24 май 2005 г. Армейският съвет издава решението си, с което присъжда на жалбоподателя обезщетение в размер на 153 864,47 британски лири.

27. Заявлението на жалбоподателя за съдебен контрол е отхвърлено на 24 юни 2005 г. на основание, че решението на Армейския съвет е донесло окончателността, която жалбоподателят е търсил.

28. Жалбоподателят подава ново заявление за съдебен контрол на основание, че решението от 24 май 2005 г. е било взето неправилно. Заявлението е отхвърлено по документи на 22 септември 2005 г. След подновеното заявление на жалбоподателя и устно изслушване, разрешението е окончателно отказано на 14 ноември 2005 г.

II. СЪОТВЕТНОТО ВЪТРЕШНО ПРАВО

А. Набор в армията

29. Съгласно законите на Халсбъри на Англия (4-то издание), условията за ангажимент на членовете на въоръжените сили не представляват трудов договор в строгия смисъл. Членовете на въоръжените сили се назначават от Короната по силата на Кралската прерогатива и заемат длъжностите си „по желание на Кралицата“.

30. ТА, макар и по същество на непълно работно време, има малък брой прикрепени офицери от редовната армия и подофицери, отговорни за организирането и надзора на управлението и обучението на подразделението. По това време рутинната администрация на ТА е склонна да бъде възложена на специална категория униформени резервисти, известни като Не-редовен постоянен състав („НРПС“). НРПС са набирани в ТА за изпълнение на конкретна работа в подразделение на ТА.

31. Съгласно член 205(1)(h) от Закона за армията от 1955 г., войниците от НРПС са подлежали по всяко време на военното право.

Б. Обезщетение в армията

1. Жалба до командира

32. Член 181 от Закона за армията от 1955 г. по това време определя обезщетението, достъпно за жалбоподателя след неговото съкращаване. Той гласи следното:

„(1) Ако офицер, сержант или войник счита себе си ощетен по някакъв въпрос от който и да е офицер, различен от неговия командир, или от който и да е офицер, сержант или войник, той може да подаде жалба по този въпрос до своя командир.

(2) Ако офицер, сержант или войник счита себе си ощетен по някакъв въпрос от своя командир, било то поради неудовлетворително обезщетение по жалба по предходната алинея, или по друга причина, той може, съгласно процедурата, установена в Кралските разпоредби, да подаде жалба по отношение на това до Съвета по отбрана,

(3) Задължение на командира или, според случая, на Съвета по отбрана е да разследва всяка получена от него или от тях жалба и да предприеме всички необходими стъпки за отстраняване на оплакванията.“

33. Кралска наредба („КН“) 5.204(б) предвижда:

„Всяка жалба трябва да бъде пълно и ясно формулирана, като към нея се прилагат всички необходими обяснения или други доказателства за правилното разследване и бързото решаване на жалбата.“

34. КН 5.205 предвижда:

„Жалба се подава писмено до командира на жалбоподателя, независимо дали командирът преди това е отказал да удовлетвори оплакването; няма правомощието да предостави търсеното обезщетение; или ако жалбата е подадена срещу действие или отказ за действие от страна на самия командир.“

35. КН 5.206 предвижда:

„Всяка жалба по член ... 181(2) от Закона за армията от 1955 г., когато бъде получена от командира, се препраща от него, с всички коментари, до неговия непосредствено по-горестоящ орган. Този орган разглежда жалбата и сам предоставя обезщетение, ако има правомощието да го направи и смята, че трябва. Ако тогава обезщетение не бъде предоставено, или не бъде предоставено за удовлетвореност на жалбоподателя, този орган препраща жалбата, заедно с всички коментари от командира и от него самия, до следващия по-горестоящ орган, и процедурата се повтаря. По този начин, освен ако пълно обезщетение не бъде предоставено на междинно ниво, жалбата ще премине по командната верига до Министерството на отбраната и ще бъде представена пред Армейския съвет на Съвета по отбрана. Жалбоподателят се информира за напредъка на всеки етап и му се дава възможност да оттегли жалбата си, ако желае.“

36. Ново първично законодателство, регулиращо разглеждането на жалби, е въведено със Закона за въоръжените сили от 1996 г., но това ново законодателство се прилага само за жалби, подадени на или след 1 октомври 1997 г.

2. Процедура пред Съвета по отбрана

37. Съветът по отбрана се назначава с патент от Н. В. за да командва въоръжените сили. Той е съставен от министрите на отбраната, най-висшите граждански служители на Министерството на отбраната и най-висшите офицери от въоръжените сили.

38. Съгласно член 1(5) от Закона за отбраната (прехвърляне на функции) от 1964 г., функциите на Съвета по отбрана могат да се изпълняват от Армейския съвет.

39. Изискванията за справедливост, които трябва да се спазват при процедурата пред Съвета по отбрана, са изложени в R v Army Board ex parte Anderson [1992] 1 QB 169 („принципите на Андерсън“). Дивизионният съд счита, че Армейският съвет трябва да постигне „висок стандарт на справедливост“ и по-специално трябва да има правилно изслушване, на което да се разгледат всички релевантни доказателства; членовете на Съвета трябва да се съберат за тази цел; когато е уместно, трябва да се проведе устно изслушване с възможност за кръстосан разпит на свидетели; трябва да има правилно разследване; всички материали, разгледани от Съвета, трябва да бъдат разкрити на жалбоподателя (с изключение на изключенията по отношение на публичния интерес); и на жалбоподателя трябва да се даде възможност да отговори на материалите и неговият отговор да бъде разгледан от Съвета.

3. Следствената комисия

40. Съгласно член 135(1) от Закона за армията от 1955 г., Съветът по отбрана има правомощието да свиква Следствена комисия („Комисията“), за да разследва и докладва по фактите, свързани с въпрос, отнесен до нея от Съвета по отбрана.

41. Съставът на Комисията е определен в член 135(2) като състоящ се от председател, който трябва да бъде офицер не по-ниско от звание капитан или съответно звание и да е подчинен на военното право, и не по-малко от двама други членове, всеки от които трябва да е лице, подчинено на военното право, или лице, което не е подчинено на военното право, но е на служба на Короната.

42. Приложимите правила са изложени в Правилника за следствените комисии (армия) от 1956 г. („Правилника“), който установява, съгласно Правило 3, задължение за Комисията да разследва и докладва по фактите, свързани с всеки отнесен до нея въпрос, и, ако й бъде наредено да го направи, да изрази своето мнение по всеки възникнал въпрос.

43. Правило 8(2) предвижда, че:

„Председателят представя на комисията предмета на разследването и комисията пристъпва към изслушване и записване на доказателства в съответствие с разпоредбите на настоящия правилник.“

44. Правило 10(1) предвижда:

„Комисията изслушва показанията на свидетелите, които са предоставени от органа, и може да изслуша показанията на други лица, които счете за уместни.“

45. Правило 12 предвижда:

„Комисията може да приема всякакви доказателства, които счита за релевантни по отношение на въпроса, отнесен до комисията, независимо дали са устни или писмени, и независимо дали биха били допустими в граждански съд.“

46. Правило 15(1) предвижда:

„Председателят записва или разпорежда записването на производството на съвета писмено и с достатъчна детайлност, за да даде възможност на органа да проследи хода на производството.“

47. Съответната КН (5.009) предвижда следното:

„Административни указания, отнасящи се до следствени комисии, свикани в съответствие с Правилника за следствени комисии (армия) от 1956 г. ... се съдържат в Приложение А към тази глава. Тези указания трябва да се спазват във всички случаи.“

Параграф 47 от Приложение А предвижда:

„... на всички лица, които могат да бъдат засегнати от констатациите, трябва да се даде възможност да присъстват или да бъдат [представлявани].“

Въпреки че Армейският съвет не е строго обвързан от констатациите на Следствена комисия, би било рядкост Армейският съвет да замени собствените си констатации с тези на Комисията.

В. Достъп до трудови съдилища

48. Членовете на въоръжените сили имат достъп до граждански трудови съдилища по въпроси, свързани с равно заплащане и незаконна дискриминация въз основа на раса, пол, религия, убеждения или сексуална ориентация.

49. Въпреки че по това време правото да не бъдеш уволнен несправедливо е било законово право, съгласно член 54(1) от Закона за защита на заетостта (консолидация) от 1978 г., неговото прилагане към служба като член на въоръжените сили е изключено съгласно член 138 от Закона. Следователно Индустриалният трибунал не е имал юрисдикция да разглежда иск за несправедливо уволнение, подаден от член на въоръжените сили.

Г. Обхват на съдебния контрол на административните решения

50. Обхватът на съдебния контрол при административните решения в Обединеното кралство е изложен в решението на Съда по дело Tsfayo срещу Обединеното кралство, № 60860/00, §§ 25-33, 14 ноември 2006 г.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

51. Жалбоподателят се оплаква, че производството е отнело единадесет години до приключването си. Той твърди, че това е нарушение на изискването за изслушване в разумен срок съгласно член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи следното:

„1. При определянето на неговите граждански права и задължения ... всеки има право на справедливо и публично изслушване в разумен срок от независим и безпристрастен съд, установен по закон.“

52. Той се оплаква също така, че Армейският съвет и Следствената комисия не представляват независим и безпристрастен съд, както се изисква от член 6 § 1 от Конвенцията.

А. Приложимост на член 6 към производството

53. Правителството приема, че гражданските права на жалбоподателя са били определени в националното производство и че член 6 е приложим.

54. Съдът припомня, че в съответствие с предишната си съдебна практика, достъпът до съд може да бъде изключен по отношение на трудови спорове, касаещи определена категория държавни служители, когато такова изключване е както изрично предвидено в националното законодателство, така и обосновано на обективни основания в интерес на държавата (вж., inter alia, Vilho Eskelinen и други срещу [GC], № 63235/00, § 62, ECHR 2007-...). Съдът отбелязва, че Правителството не твърди, че подобна ситуация възниква в настоящата жалба.

55. Ето защо Съдът е съгласен със страните, че искът на жалбоподателя се отнася до неговите граждански права и че съответно гаранциите по член 6 § 1 се прилагат към производството.

Б. Жалба относно продължителността на производството

1. Допустимост

56. Съдът счита, че жалбата относно времето, необходимо за приключване на производството във връзка с жалбата на жалбоподателя, не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Освен това той отбелязва, че тя не е недопустима на друго основание. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.

2. По същество

а. Доводи на страните

57. Жалбоподателят твърди, че разрешаването на неговото оплакване относно уволнението му от длъжност е било съществено забавено, в нарушение на правата му по член 6 § 1 от Конвенцията. Въпреки че подава жалбата си до своя командир през декември 1994 г., Армейският съвет не разглежда жалбата до април 1998 г. Впоследствие през януари 1999 г. е свикана Следствена комисия и въпреки нейните констатации от май 1999 г., които поддържат редица оплаквания на жалбоподателя, Армейският съвет не предприема никакви по-нататъшни действия до юли 2001 г., когато е договорено на жалбоподателя да бъде присъдено обезщетение. Предложение за обезщетение е направено в крайна сметка през април 2003 г. След производства за съдебен контрол, допълнително предложение е направено на 24 май 2005 г., около 11 години след неговото освобождаване от въоръжените сили.

58. Правителството приема, че времето, изтекло между подаването на иска на жалбоподателя за обезщетение на 19 декември 1994 г. и окончателното определяне на иска му на 24 май 2005 г., не е било разумно по смисъла на член 6 § 1.

б. Оценка на Съда

59. Съдът повтаря, че разумността на продължителността на производството трябва да се оценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се вземат предвид критериите, установени в практиката на Съда, по-специално сложността на делото и поведението на жалбоподателя и на съответните органи (вж. Selmouni срещу Франция [GC], № 25803/94, § 112, ECHR 1999-V; Frydlender срещу Франция [GC], № 30979/96, § 43, ECHR 2000-VII). По последния въпрос трябва да се вземе предвид и значението на онова, което е заложено на карта за жалбоподателя в съдебното производство (вж., напр. Glaser срещу , № 32346/96, § 93, 19 септември 2000 г.; и Frydlender, цитирано по-горе, § 43).

60. Съдът счита, че производството по настоящото дело е от определено финансово значение за жалбоподателя. Освен това, повдигнатите въпроси не са били фактически или административно сложни. Съдът отбелязва, че е имало значителни периоди на бездействие от страна на властите и че Висшият съд е коментирал „извънредно дългия период на забавяне“ в производството. Ето защо Съдът не е убеден, че производството е водено с необходимата бдителност съгласно член 6 § 1. В това отношение Съдът се позовава на признанието на Правителството, че производството не е приключило в разумен срок. Тези съображения са достатъчни, за да може Съдът да заключи, че „разумният срок“, предписан от член 6 § 1, е бил превишен.

61. Съответно е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията в това отношение.

В. Жалба относно независимостта и безпристрастността на съда

1. Допустимост

62. Съдът счита, че оплакването относно независимостта и безпристрастността на съда не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 от Конвенцията. Не са установени други основания за обявяването му за недопустимо. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

2. По същество

а. Доводи на страните

63. Жалбоподателят твърди, че му е отказано справедливо и безпристрастно изслушване пред независим съд за установяване на фактите. Той посочва, че жалбата му първо е била определена на 30 април 1998 г. от Армейския съвет, съставен от членове на въоръжените сили, без предварително изслушване. Армейският съвет заключава, че неговата версия на събитията е неточна. Въпреки че жалбата по-късно е разгледана от Следствената комисия, този орган също е съставен от членове на въоръжените сили. Следователно жалбите на жалбоподателя са били във всички етапи определяни от членове на същата организация, чието поведение е било предмет на жалбата.

64. Според жалбоподателя, това не е било поправено от наличието на съдебен контрол, тъй като процедурите по съдебен контрол не са предоставили ефективен метод за определяне на неговата фактическа жалба. Висшият съд не е бил задължен да разглежда устни доказателства и неговата надзорна роля, при липса на доказателства за изопачаване, е била ограничена от всяко фактическо определяне, направено от съответните органи на въоръжените сили. Следователно жалбоподателят заключава, че неговата фактическа жалба никога не е била разгледана от независим и безпристрастен орган.

65. Правителството твърди, че дори ако производството пред Армейския съвет и Следствената комисия не е било строго погледнато независимо, тяхното решение е подлежало на обжалване пред Висшия съд, който е имал достатъчна юрисдикция в производството по съдебен контрол, за да гарантира, че процесът като цяло е в съответствие с член 6 § 1.

66. Позовавайки се на Tsfayo срещу Обединеното кралство, № 60860/00, § 42, 14 ноември 2006 г., Правителството твърди, първо, че естеството на жалбата не е такова, че да изисква определяне на първа инстанция от орган, съвместим с член 6. Напротив, било е уместно жалбата да бъде определена от Армейския съвет, упражняващ административното си усмотрение и професионална преценка и прилагащ висок стандарт на справедливост, приложим чрез съдебен контрол, с допълнителната защита на препращане към Следствена комисия за разглеждане на спорни фактически въпроси.

67. Второ, по отношение на начина, по който е взето решението, правителството разглежда поотделно всяко от двете решения, взети от Армейския съвет. По отношение на решението за присъждане на обезщетение, правителството отбелязва, че Армейският съвет е приел констатациите на Следствената комисия. Въпреки че Следствената комисия е била съставена от членове на въоръжените сили, нито един от тях не е бил в непосредствената командна верига на жалбоподателя или е имал някаква връзка със събитията, по отношение на които жалбоподателят е търсил обезщетение. Процедурата пред Следствената комисия е била изложена в съответните правила и принципите са били прилагани през цялото време. Жалбоподателят е присъствал на тези производства и е бил представляван от адвокат, който е можел да кръстосано разпитва свидетели и да подава писмени становища. Съответно правителството заключава, че фактическите въпроси са били разгледани от квазисъдебен орган, чийто процес е имал повечето от отличителните черти на съдебен процес и е бил придружен от множество квазисъдебни гаранции. По отношение на решението относно размера на обезщетението, въпреки че то е взето административно, принципите са били прилагани и във всеки случай решението е подлежало на обжалване по пътя на съдебния контрол. Следователно то е било напълно подходящо в настоящия случай.

68. Трето, по отношение на съдържанието на спора, въпросът дали трябва да бъде присъдено обезщетение е определен от Следствената комисия по начин, който е в съответствие с изискванията на член 6. Размерът на обезщетението е определен административно, но винаги при спазване на принципите. И двете решения са подлежали на обжалване по пътя на съдебен контрол. Ясно е, че съд при съдебен контрол може да отмени решение не само ако е опорочено от правно погрешно тълкуване, процесуална нередност или несправедливост, предубеждение, ирационалност или недобросъвестност, но и ако няма доказателства в подкрепа на фактическите констатации, ако те са явно неустойчиви или ако се докаже, че вземащият решение е разбрал погрешно или е бил невеж по отношение на установен и релевантен факт (Begum срещу London Borough of Tower Hamlets [2003] UKHL 5, както е записано от Съда в Tsfayo, цитирано по-горе, § 26).

69. Следователно правителството заключава, че Висшият съд е имал „пълна юрисдикция“ по отношение на жалбата на жалбоподателя, която следователно е била определена от независим и безпристрастен съд.

б. Оценка на Съда

70. Съдът припомня, че дори когато правораздавателен орган, решаващ спорове относно „граждански права и задължения“, не спазва член 6 § 1 в някое отношение, не може да бъде констатирано нарушение на Конвенцията, ако производството пред този орган е „предмет на последващ контрол от съдебен орган, който има пълна юрисдикция и предоставя гаранциите на член 6 § 1“ (Albert и Le Compte срещу , 10 февруари 1983 г., § 29, Серия А № 58).

71. Съдът по-рано е постановил, че за да се определи дали съвместимият с член 6 съд от втора инстанция е имал „пълна юрисдикция“ или е предоставил „достатъчност на прегледа“, за да отстрани липсата на независимост на първа инстанция, е необходимо да се вземат предвид фактори като предмета на обжалваното решение, начина, по който е взето това решение, и съдържанието на спора, включително желаните и действителни основания за обжалване (вж. Bryan срещу Обединеното кралство, 22 ноември 1995 г., §§ 44 до 47, Серия А № 335А; и Tsfayo, цитирано по-горе, § 43).

72. В , цитирано по-горе, Съдът намира за разумно юрисдикцията на Върховния съд да преразглежда фактически констатации, направени на първа инстанция, да бъде ограничена до разглеждане дали фактическите констатации или изводите, основани на тях, са били изопачени или неразумни. Той достига до това заключение в светлината на специализираната област на правото, по която е възникнал спорът, и експертизата на инспектора при установяване на фактите и упражняване на дискреция по широк кръг от политически въпроси. Следователно, съдебният контрол в този случай е предложил „достатъчност на прегледа“ и производството е било в съответствие с член 6 § 1 от Конвенцията. Органите на Конвенцията следват подхода, изложен в Bryan, за да установят, че съдебният контрол е предоставил „достатъчност на прегледа“ в редица дела срещу Обединеното кралство (например, X. срещу Обединеното кралство, № 28530/95, решение на Комисията от 19 януари 1998 г., относно решение на държавния секретар, че жалбоподателят не е подходящо лице за главен изпълнителен директор на застрахователна компания; Stefan срещу Обединеното кралство, № 29419/95, решение на Комисията от 9 декември 1997 г., относно производство пред Главния медицински съвет за установяване дали жалбоподателят е психически болен и следователно негоден да практикува като лекар; и Kingsley срещу Обединеното кралство [GC], № 35605/97, § 32, ECHR 2002-IV).

73. В Tsfayo, цитирано по-горе, Съдът достига до различно заключение, като констатира, че процесът на вземане на решения е бил значително различен от предишни случаи. Докато в, въпросите, които трябва да бъдат определени, изискват известна професионални знания или опит и упражняване на административно усмотрение съгласно по-широки политически цели, в Tsfayo Съветът за преразглеждане на жилищните помощи („СПЖП“) решава прост фактически въпрос, а именно дали е имало „основателна причина“ за забавянето на жалбоподателя при подаване на искане за жилищна помощ. По този въпрос жалбоподателката е дала показания пред СПЖП, че за първи път е разбрала, че нещо не е наред с нейното искане за жилищна помощ, когато е получила известие от своя наемодател – жилищната асоциация – с което се иска да си възстанови апартамента поради просрочени наеми. СПЖП намира нейното обяснение за неубедително и отхвърля искането й за обратно изплащане на обезщетение по същество въз основа на тяхната оценка на нейната достоверност. За определянето на този въпрос не се изискват специализирани експертни познания. Нито фактическите констатации в Tsfayo могат да се кажат, че са просто случайни за достигането на по-широки оценки на политиката или целесъобразността, които е трябвало да бъдат взети от демократично отговорния орган. С. С. заключава, че производствата по съдебен контрол не са предложили, при обстоятелствата, повдигнати в Tsfayo, „достатъчност на прегледа“, в светлината на факта, че Висшият съд не е имал юрисдикция да преразглежда доказателствата или да замества собствените си възгледи относно достоверността на жалбоподателя. В резултат на това централният въпрос в спора не е бил определен от независим и безпристрастен съд.

74. Съдът припомня, че в делото на жалбоподателя пред Армейския съвет са били спорни два въпроса: първо, дали е имало пропуск да му бъде даден правилен приоритет, когато е търсил алтернативни длъжности във въоръжените сили; и второ, дали размерът на предложеното обезщетение е бил правилен.

75. По отношение на първия въпрос, Съдът отбелязва, че Следствената комисия и Армейският съвет се произнасят в полза на жалбоподателя и поддържат неговата жалба, че е трябвало да му бъде даден приоритет, но не е бил, пред пет комисии за подбор и че в резултат на това е бил съществено ощетен. Те се съгласяват, че в резултат на това на жалбоподателя трябва да бъде предложено обезщетение. Следователно вече няма спор между страните по този първи въпрос. От това следва, че спорът между жалбоподателя и въоръжените сили за разглеждане от Съда се отнася единствено до изчисляването на присъденото обезщетение от Армейския съвет.

76. Съдът отбелязва, че Армейският съвет е бил съставен от членове на въоръжените сили, организацията, от която жалбоподателят е търсил обезщетение. Правителството не признава изрично, че Армейският съвет е лишен от структурна независимост. Въпреки това, твърдейки, че производството на жалбоподателя е било определено от независим и безпристрастен съд, те се позовават на факта, че, според тях, Висшият съд е имал достатъчна юрисдикция, за да гарантира съответствието на производството като цяло с член 6.

77. Съдът счита, че съществува основателна загриженост, че Армейският съвет е бил лишен от необходимата структурна независимост, за да спази изискванията на член 6 при оценката на размера на обезщетението, което да бъде присъдено на жалбоподателя. Въпреки това, както е отбелязано по-горе (§ 72), не винаги такива обстоятелства ще водят до нарушение на член 6. Съдът отбелязва, че Армейският съвет е имал отговорност, главно, за установяване на факти. В допълнение, в настоящия случай, той е разполагал с голяма степен на дискреция при решаването на размера на обезщетението, което трябва да бъде предложено на жалбоподателя, като съответното законодателство и вътрешните разпоредби не предвиждат конкретен метод за изчисляване на каквото и да е обезщетение. Въпреки това, за разлика от делата Bryan срещу Обединеното кралство и X срещу Обединеното кралство, цитирани по-горе, упражняването на тази дискреция не е било облагодетелствано от никакви специализирани знания, предлагани от членовете на въпросния трибунал. Следователно не е имало убедителна причина решението относно размера на обезщетението да бъде взето от Армейския съвет, а не от независим и безпристрастен трибунал. В това отношение, следователно, Съдът счита, че обстоятелствата са сходни с тези в Tsfayo. Поради това ще има нарушение на член 6, освен ако при конкретните обстоятелства на случая производството по съдебен контрол не е предложило „достатъчност на прегледа“, така че да се гарантира спазването на изискванията на член 6 относно независимостта и безпристрастността на трибунала.

78. По този въпрос Съдът отбелязва, че за разлика от Tsfayo, спорът между страните по настоящата жалба не е бил съсредоточен върху фактически въпрос, определен от Армейския съвет, който Висшият съд не е имал юрисдикция да преразгледа. Централният въпрос по делото на жалбоподателя е бил дали подходът на Армейския съвет при оценката на размера на решението за обезщетение е бил подходящ. Съдът счита за значимо, че в своето решение от октомври 2003 г. Висшият съд е разгледал доста подробно как Армейският съвет е достигнал до предложената сума. Ясно е, че критиките на жалбоподателя са били внимателно разгледани от съда, който е достигнал до решението си след анализ на подхода на Армейския съвет и оценка дали този подход е бил разумен при тези обстоятелства. По отношение на първата критика на жалбоподателя, касаеща упражняването на дискрецията на Армейския съвет при изчисляването на обезщетението въз основа на шестгодишен срок, Висшият съд е бил в състояние да прегледа всички съответни фактори, свързани с решението на Армейския съвет, и да оцени дали възприетият подход е бил подходящ. Критиката е отхвърлена на основание, че Армейският съвет е действал изцяло правилно при избора на шестгодишен срок за изчисляване. По отношение на втората критика относно базата за заплата, използвана за изчисляване на обезщетението, Съдът отбелязва, че доколкото е имало фактически спор между страните относно заплатата на жалбоподателя по време на съкращаването му, фактическият въпрос в крайна сметка е бил преразгледан: Висшият съд е взел предвид документите, представени от жалбоподателя в подкрепа на неговия аргумент, че е използвана неправилна база за заплата, и е заключил, че е необходимо допълнително разследване. Съответно въпросът е бил преразгледан от Армейския съвет, който впоследствие е направил значително увеличено предложение за обезщетение. Жалбоподателят не оспорва, че преработената база за заплата, използвана, е била правилна.

79. Като взема предвид съответните фактори, както са очертани в Tsfayo, Съдът заключава, че Висшият съд при съдебен контрол е имал „достатъчност на прегледа“, за да отстрани всяка липса на независимост на Армейския съвет. Въпреки че Висшият съд не е могъл да замени собственото си виждане относно подходящо обезщетение при обстоятелствата по делото, той е могъл и е изследвал както метода на изчисляване, така и базовите цифри, използвани за изчисляването. В случая на жалбоподателя той установява, че базовата цифра е неточна и изисква от Армейския съвет да преразгледа изчислението. Следователно жалбата на жалбоподателя е била разгледана от независим и безпристрастен съд.

80. Следователно не е налице нарушение на член 6 § 1 в това отношение.

II. ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА ДРУГИ ЧЛЕНОВЕ НА КОНВЕНЦИЯТА

81. Жалбоподателят се оплаква съгласно член 8 от Конвенцията, че е била посочена неправилна причина за освобождаването му от въоръжените сили и че посочената причина е носела стигма, която е имала отрицателен ефект върху бъдещите му перспективи за заетост. Той се оплаква също така съгласно член 13 от факта, че присъденото обезщетение не е взело предвид разходите му за подаване на иска. Накрая, той се оплаква съгласно член 14 от Конвенцията, че е бил жертва на дискриминация, тъй като не е могъл да си позволи подходящо представителство и в резултат на това неговият статут и положение са били поставени под въпрос.

82. В светлината на всички материали, с които разполага, и доколкото оплаканите въпроси са били в негова компетентност, Съдът не намира никакви признаци за нарушение на правата и свободите, изложени в Конвенцията или нейните протоколи, произтичащи от тези жалби.

III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

83. Член 41 от Конвенцията гласи:

„А. С. установи нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното законодателство на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, предоставя справедливо обезщетение на пострадалата страна.“

84. Жалбоподателят не е представил иск за справедливо обезщетение. Съответно, Съдът счита, че няма основание да му присъжда каквато и да е сума по това перо.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Обявява жалбите по член 6 за допустими, а останалата част от жалбата за недопустима;

2. Постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на продължителността на производството;

3. Постановява, че не е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, който е разглеждал производството.

Изготвено на английски език и писмено нотифицирано на 27 октомври 2009 г. съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.