Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 9428 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "М. Б. Р. АД, [ЕИК], чрез адв. С. И., против Решение № 281/21.07.2022 г., постановено по адм. дело № 519/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за незаконосъобразни изводите на съда за наличие на предпоставките за дължимост на ТБО за 2019 г. и 2020 г. за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържането на депа за битови отпадъци. Според съображенията, процесният имот се намира извън територията, на която е осигурено предоставяне на услугите. На отделно място твърди, че не е доказано реалното предоставяне на услугите по двата компонента. Неправилното определяне на предназначението на недвижимия имот води до незаконосъобразност по отношение на размера на ТБО. В касационната жалба са развити подробни аргументи. Отправя искане за отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдения с него административен акт. В проведеното съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител, който претендира присъждането на разноски съгласно представени списък и доказателства.
Ответникът – директор на Дирекция "МДТХСД и БФС" при О. Б. редовно призован, не се представлява. Оспорва касационната жалба в писмен отговор от 29.09.2022 г. и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционният съдебен акт - потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационата жалба е процесуално допустима като подадена при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспорваният съдебен акт е неблагоприятен.
Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд - Добрич е бил Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ000331/08.07.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите в Дирекция "МДТХСД и БФС" при О. Б. потвърден с Решение № 331Р/08.07.2021 г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при О. Б. в частта на установените задължения за ТБО за 2018 г. и 2019 г. в общ размер 47 585,61 лв., ведно с лихви за просрочие, както следва: за 2019 г. в размер на 20 923,14 лв. - главница за услугите по поддържане чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и лихви в размер на 3 934,71 лв.; за 2020 г. в общ размер на 20 923,14 лв. за услугите по поддържане чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и лихви в размер на 1 804,62 лв.
След извършена проверка първостепенният съд е приел оспорения административен акт за издаден от компетентните органи по приходите, определени от кмета на общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 ЗМДТ и при спазване на предвидената от закона форма. В хода на производството не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното решение са разгледани обстоятелствата, въз основа на които са определени публичните задължения за ДНИ и ТБО в случая. Процесният недвижим имот е бил деклариран първоначално от „М. Б. Р. АД с декларация вх. № 65/29.01.2009 г. по чл. 17 ЗМДТ (отм.) с отчетна стойност в размер на 6 997 705 лв. В декларацията по чл. 14 ЗМДТ вх. № 11072/26.06.2010 г. също е декларирана собствеността върху УПИ с площ от 28 078 кв. м., находящ се в [населено място], община Балчик. При извършена проверка от служители на общинската администрация е съставен констативен протокол № 000245/17.09.2019 г., според който в ПИ 39459.29.6181 има поставени три броя контейнера за смесени битови отпадъци и че същите се извозват по график от дружеството „Г. К. ООД. С декларации за 2019 г. и 2020 г. от страна на „М. Б. Р. АД е заявено, че имотът няма да се използва през съответните календарни години. Преди да изложи мотивите си по същество, съдът е отбелязал, че представените приемо-предавателни протоколи по договор № 276/02.05.2018 г. между община Балчик и „Г. К. ООД доказват реалното изпълнение на възложената работа за целия процесен период на 2019 г. и 2020 г.
По искане на жалбоподателя за изясняване на фактите по делото са назначени СТЕ и ССЕ, които съдът е приел за обективни и обосновани. Според отговорите на вещото лице по ССЕ, с акта е възприета отчетна стойност за изчисляване на ТБО в размер на 6 997 705 лв., която е по-висока от данъчната оценка на имота в размер на 132 887,60 лв. Въз основа на това са извършени изчисления относно размерът на ТБО за 2019 г. и 2020 г. Съгласно СТЕ, достъпът до имота по [улица], където е административният адрес на имота е невъзможен, тъй като улицата не е отворена и достъпът се осъществява по [улица]посредством асфалтиран път, изграден през частен ПИ 503.85. За процесния имот е издадена Заповед № 1336/14.08.2007 г. на кмета на О. Б. с която е одобрен ПУП-ПЗ, както и Разрешение за строеж № 370/23.10.2007 г. за построяване на „Жилищен комплекс“, пета категория. С. З. № РД-02-15-210/29.11.2019 г. на министъра на МРРБ е одобрен общ устройствен план, според който имотът попада в територия „Поземлени имоти за жилищни функции извън населени места с ПУП, чието действие се запазва“.
По делото са разпитани двама свидетели, чиито показания са кредитирани от съда в подкрепа на крайното заключение за законосъобразност на АУЗ. Оплакванията на жалбоподателя за липса на изградена инфраструктура, осигуряваща нормален достъп до имота, недоказаността на услугите, както и относно неправилното определяне на таксата за нежилищен имот, са отхвърлени като неоснователни. В заключение на мотивите съдът е обобщил, че административният орган е доказал несъмнено всички извършени разходи и реалното изпълнение на услугите по поддържане чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа на съответната територия.
Обжалваното решение на Административен съд - Добрич е валидно, допустимо, но частично неправилно.
В изложението на постановения съдебен акт липсва пълна и задълбочена оценка на фактическата обстановка и събраните доказателства. Всички възражения на жалбоподателя необосновано са отхвърлени с генерални мотиви и обобщения, които безкритично подкрепят позицията на местната данъчна администрация. С оглед на това настоящата касационна инстанция приема, че задължението за съвкупна оценка на всички обстоятелства и за излагане на съображения по спорните въпроси не е изпълнена надлежно.
За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за извършените от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяко задължено лице като сумата от размера на таксата за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; третиране на битовите отпадъци в депа и съоръжения; и чистота на териториите за обществено ползване.
От процесния АУЗ е видно, че при изчисление на размера на ТБО първият компонент не е застъпен на основание подадените декларации по чл. 17 от НОАМТЦУТОБ от дати 12.12.2018 г. и 02.10.2019 г. за процесните данъчни периоди. Не е спорно, че компонентите при определяне на размера на ТБО за 2019 г. и 2020 г. в конкретния случай са „третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации“ и „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“, съобразно правото на собственост на „М. Б. Р. АД върху апортирания в капитала недвижим имот.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е изпълнил доказателствената си тежест и е установил еднозначно обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно фактите, със заповед № 1138/30.10.2018 г. и заповед № 1290/30.10.2019 г. имотът на жалбоподателя е включен в зоната на [населено място], в която през 2019 г. и 2020 г. община Балчик организира услуги по чл. 62, т. т. 1-3 ЗМДТ. Преценката в тази насока е необоснована, тъй като не е достатъчно да бъде отбелязано обстоятелството, че са сключени договор № 276/02.05.2018 г., по силата на който „Г. К. ООД се е задължил да извършва услуги за срок от четири години и граждански договори с отделни физически лица. В предмета на договора от 02.05.2018 г. са предвидени услуги – чл. 1, по сметосъбиране, сметопочистване, сметоизводзване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в селата Кранево, Оброчище, Рогачево, Църква и община Балчик.
Анализът на сочените от решаващия съд приемо-предавателни протоколи с №№ 9-32 (л. 380-404) е погрешен. Всеки един от протоколите, подписани между общината и дружеството за процесните периоди от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., касае единствено отчитането на извършена работа по т. 1 и т. 2 – сметоизвозване и сметосъбиране от контейнери, кофи и улични кошчета. Както бе уточнено, спорът по делото не засяга подадените от жалбоподателя декларации по чл. 17 от НОАМТЦУТОБ от дати 12.12.2018 г. и 02.10.2019 г. Основателни са доводите на касатора във връзка с т. нар. „граждански договори“, сключвани от представителите на [населено място] и община Балчик през 2019 г. и 2020 г. Последните се отнасят до конкретни обекти, но не и до процесната зона извън строителните граници като за м. 01, м. 02, м. 03, м. 11 и м. 12 за двете години липсват напълно данни за дейности по поддръжка. Не е налице конкретика в параметрите на услугите, работни графици и/или допълнителни данни. Възраженията на касатора за заобикаляне на трудовото законодателство са неотносими към предмета на спора.
Настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно в останалата част, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към мотивите на решаващия съд.
Законодателят не е обвързал дължимостта на таксата за компонента третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации с фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. При нормативната уредба на чл. 71, т. т. 1-2 ЗМДТ и фактът, че дружеството е субект по смисъла на чл. 64 във вр. с чл. 11 ЗМДТ, следва дължимостта на ТБО за ревизирания период съгласно изчисленията в акта. Последните се потвърждават и от приетата ССЕ по делото, в която не се съдържат противоположни констатации от фактическа страна. Неоснователно е оплакването на касатора във връзка с кредитирането на приетото без оспорване заключение по ССЕ в тази част на спора по надлежния ред - чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК.
Предвид горното касационната жалба се явява частично основателна, а обжалваното решение - неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, относно определените на касатора задължения за ТБО за периода 2019 г. в размер на 10 496,56 лв. – главница и лихви в размер на 1 973,94 лв. и ТБО за 2020 г. в същия размер и лихви за просрочие – 905,33 лв. На основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него бъде постановено друго, с което процесният акт бъде частично отменен като незаконосъобразен.
При този изход от спора на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски съразмерно на уважената част от жалбата в общ размер на 2 707,19 лв. за двете съдебни инстанции, при съобразяване посочения по-горе предмет на спора и доказателства за внесени ДТ за първоинстанционно и касационно обжалване общо 430,69 лв., депозит за вещи лица – 577,50 лв. и адвокатско възнаграждение общо 4 704 лв., които следва бъдат заплатени от община Балчик. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение не надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски за претендирано юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 1 900,64 лв., изчислен на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. След компенсация в полза на "М. Б. Р. АД се дължат разноски в общ размер на 806,55 лв., които следва да бъдат заплатени от страна на община Балчик.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 281/21.07.2022 г., постановено по адм. дело № 519/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта, отхвърляща жалбата срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ000331/08.07.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите в Дирекция "МДТХСД и БФС" при О. Б. потвърден с Решение № 331Р/08.07.2021 г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при О. Б. по отношение на установените с акта задължения за ТБО за периода 2019 г. в размер над 10 496,56 лв. до пълния размер на главницата от 20 923,14 лв. и лихви за просрочие над 1 973,94 лв. до 3 934,71 лв. и ТБО за 2020 г. в размер над 10 496,56 лв. до пълния размер на главницата от 20 923,14 лв. и лихви за просрочие над 905,33 лв. до 1 804,62 лв. и в частта на присъдените в полза на община Балчик разноски за сумата над 975,51 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на "М. Б. Р. АД, [ЕИК], Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ000331/08.07.2021 г., издаден от главен инспектор ревизор по приходите в Дирекция "МДТХСД и БФС" при О. Б. потвърден с Решение № 331Р/08.07.2021 г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при О. Б. по отношение на установените с акта задължения за ТБО за периода 2019 г. в размер над 10 496,56 лв. до пълния размер на главницата от 20 923,14 лв. и лихви за просрочие над 1 973,94 лв. до 3 934,71 лв. и ТБО за 2020 г. в размер над 10 496,56 лв. до пълния размер на главницата от 20 923,14 лв. и лихви за просрочие над 905,33 лв. до 1 804,62 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА община Балчик да заплати на "М. Б. Р. АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], О. Б. [улица], разноски по делото в размер на 806,55 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА