ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3296

Гр. София, 21.11.025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 1308 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД срещу решение № 668 от 22.05.2025 г. по гр. д. 3377/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4915 от 21.08.2024 г. по гр. д. № 972/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от Р. Я. Р. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата 44 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 10021030112801 за реализиран риск кражба на МПС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2022 г., и иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 488,89 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 22.12.2021 г. до 30.01.2022 г., и са присъдени разноски в полза на ищеца.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд необосновано е приел, че са налице предпоставките за уважаване на сезиралия го иск по чл. 405, ал. 1 ЗЗД, без да съобрази, че липсва застрахователно покритие, защото настъпилото вредоносно събитие представлява изключен риск. Изтъква, че предвид установената с чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне и специалното правило на чл. 345, ал. 1, т. 3 КЗ страните имат свободата да договарят кои рискове ще бъдат покрити със сключения застрахователен договор, като в хипотезата на изключен риск, какъвто поддържа, че е процесният случай, нормата на чл. 408 КЗ не намира приложение. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос, който сочи като значим за предмета на делото:

1. Когато в общите условия на застрахователния договор страните са посочили задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, възниква ли задължение за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение? В този случай приложим ли е чл. 408 КЗ (относно претенции за събития, които не са застрахователни, поради изключване на застрахователното покритие по воля на страните)? Законосъобразен ли е отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение в случаите, в които по делото е доказано наличие на изключен от застрахователното покритие риск?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Р. Я. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат, е приел, че в нормата на чл. 408, ал. 1 КЗ са уредени хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Отчел е, че разпоредбата на чл. 408, ал. 3 КЗ поставя като изискване неизпълнението на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие. Посочил е, че по делото се установява, че застрахованият е допуснал неизпълнение на задължения по застрахователния договор, а именно: автомобилът е оставен отключен заедно с намиращия се в него оригинален ключ за управление. Изтъкнал е, че за да възникне правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ да откаже плащане на застрахователно обезщетение, трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпилото застрахователно събитие. Подчертал е, че нормативната уредбата в КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е аналогична на уредбата по чл. 211 КЗ (отм.), поради което е намерил за актуална съдебната практика по приложението на последната норма. Позовал се е на практиката по решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г., ТК, II ТО на ВКС, съобразно която не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) и да обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите, или е от естество да препятства доказването им. Подчертал е, че следва да се държи сметка за различията между чл. 207 КЗ (отм.) и уреждащия идентичните отношения чл. 395 от действащия КЗ, като от смисъла на чл. 395, ал. 5 КЗ е извел, че се изисква съществуване на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие както за отказа за плащане на застрахователното обезщетение, така и за неговото намаляване. Посочил е, че наличието на тази връзка е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото по чл. 396, ал. 4 КЗ и при спор за това между застрахования и застрахователя, тя трябва да бъде установена от последния. Съобразил е предвидените в чл. 395, ал. 1 КЗ задължения за застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.

Въззивният съд е разгледал поддържаното от ищеца възражение за нищожност на предвидената в общите условия договорна клауза на т. 50.9 поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, затова че нарушава баланса в отношенията между търговеца и потребителя и не съответства на изискването за добросъвестност при сключване на потребителски договори. Посочил е, че вменените с клаузата на т. 50.9 от общите условия задължения на застрахования, които дават основание на застрахователя да откаже или намали застрахователното обезщетение, са по т. 50.1, т. 50.2, т. 50.3, т. 50.4: уведомяване на застрахователя; ползване на застрахования автомобил с грижата на добър стопанин; предприемане на мерки за опазване на автомобила, като при напускане не се оставят ключове /контактни или за заключване/, дистанционно управление и/или свидетелство за регистрация на МПС; да заключва и включва сигнално-охранителна техника. Приел е, че тези задължения произтичат и от законовата уредба: по чл. 403 КЗ - за уведомяването; по чл. 408, т. 3 КЗ - при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие. Намерил е, че цитираните клаузи в общите условия, към които препраща т. 50.9, представляват конкретизация на мерките за предотвратяване и ограничаване на вредите, неизпълнението на които може да послужи като основание на застрахователя да откаже застрахователното обезщетение, поради което е счел, че договорната разпоредба не е неравноправна.

При тези правни изводи се е позовал на установената по делото фактическа обстановка - застрахованият автомобил е бил паркиран в двора на собствения на ищеца имот в специално пригоден за съхранението му навес с механични метални врати, които са били заключени, и проникването през тях е станало с взлом. Изтъкнал е, че съществуването на друго специално пригодено средство за защита на лекия автомобил изключва наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, което е намерил, че потвърждава изводите на първата инстанция, че не са се осъществили в полза на застрахователя предпоставките да откаже плащането, респ. да намали застрахователното обезщетение.

По тези доводи е приел, че правилно първоинстанционният съд е присъдил застрахователно обезщетение в размер на 44 000 лв., което е счел, че е в рамките на покрития застрахователен риск и съответства на пазарната стойност на автомобила, определена от неоспорената автотехническа експертиза, заедно със законната лихва за забавено изпълнение, и потвърдил решението в обжалваната му част.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставеният от касатора въпрос е основан на фактически и правни изводи, невъзприети от въззивния съд. Съдът не е приел, че е налице хипотеза на изключен от застрахователното покритие риск. Счел е, че рискът – кражба на застрахования автомобил, е покрит, а клаузите, на които се позовава ответникът съдържат поставени от застрахователя изисквания и поети от застрахования задължения, при неизпълнението на които застрахователят може да откаже плащане, ако неизпълнението е значително с оглед интереса му и се намира в причинна връзка с настъпилото застрахователно покритие. Намерил е, че по делото не се установява причинна връзка между доказаното неизпълнение на договорни задължения от застрахования и настъпилото застрахователно събитие, поради което е заключил, че ответникът следва да заплати застрахователно обезщетение за настъпилия риск – кражба на застрахования автомобил.

Правните изводи на въззивния съд са съответни на установената съдебна практика, включително по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 105 от 10.04.2025 г. по т. д. 440/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в смисъл, че при сбъдването на застрахователно събитие, обуславящо конкретен покрит с договора за застраховка застрахователен риск, отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение може да бъде изключена или при реализирането на ясно формулирано конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо именно този застрахователен риск, което изключение съобразно чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ не може да се тълкува разширително, или при наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 ТЗ.

В този смисъл е и даденото разрешение с решение № 305 от 03.11.2025 г. по т. д. 1604/2024 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което е прието, че във всеки конкретен случай при направено правоизключващо възражение от ответното застрахователно дружество за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради наличие на изключен риск или на някоя от хипотезите на чл. 408 КЗ, следва да бъде извършена проверка кои са покритите рискове, изключенията от тях, дали същите са посочени ясно и недвусмислено и какви са задълженията на застрахования. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Подчертано е, че изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на съответното вредоносно събитие - изобщо или само в случай на изпълнени допълнителни условия, а с разпоредбата на чл. 408 КЗ са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, но при настъпило вредоносно събитие, съставляващо покрит според застрахователния договор и общите условия, застрахователен риск. В последния случаи се изследва причинността между неизпълнението на конкретните, визирани в договора и общите условия задължения на застрахования и настъпилите вреди, значителността на неизпълнението с оглед интереса на застрахователя и възможността вредите да бъдат предотвратени.

Аналогично е и разрешението, дадено с решение № 50129 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съобразно което при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск /в този случай „пожар“/, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо или реализирането на някое от предвидените конкретни изключения от застрахователното покритие, или наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ.

Налице е константна съдебна практика досежно императивния характер на разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.), сега чл. 408 КЗ, вкл. по решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284/2014 г., Т К, II ТО на ВКС, съобразно която не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и да обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или е от естество да препятства доказването им. В същия смисъл е и практиката по решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I TО, с която се приема, че приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. С мотивите на решението е прието и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата следва да се докаже в процеса на основание чл. 154 ГПК от застрахователя. В този смисъл са дадените разрешения и с решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО.

Сочената от касатора съдебна практика по решение № 224 от 20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 55 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 730/2023 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2059/2023 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО не дава различен от горепосочения отговор, като с оглед конкретните факти по всяко от делата е извършена преценка дали се касае за изначално изключен риск, или за отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение в хипотезите на чл. 408 КЗ.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва разноски за платено адвокатско възнаграждение на представлявалия го адвокат в размер на сумата 5 040 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 668 от 22.05.2025 г. по гр. д. 3377/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. Я. Р., ЕГН [ЕГН], сумата 5 040 лв. – разноски пред настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.