Решение №3966/12.04.2023 по адм. д. №9460/2022 на ВАС, VI о., докладвано от съдия Стела Динчева

РЕШЕНИЕ № 3966 София, 12.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9460 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. М. от гр. София против решение № 3605 от 30.05.2022 год. постановено по адм. д. № 12739 по описа за 2021 год. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата и против експертно решение № 1227 от зас. № 165/28.09.2021 год. на специализиран състав на НЕЛК по Неврологични, УНГ и ССЗ.

Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Н. експертна лекарска комисия гр. София е оспорил касационната жалба в писмена молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

О. А. за хората с увреждания гр. София, Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, Регионална дирекция за социално подпомагане гр. София-град не са взели становища.

О. Р. здравноосигурителна каса София представя писмено становище.

Ответникът „Велеви фарма“ ООД в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че първоинстанционният съдебен акт подлежи на касационен контрол и касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което касационната жалба е допустима.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е експертно решение № 1227 от зас.№ 165 от 28.09.2021 год. на НЕЛК - специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е потвърдено експертно решение 1461/23.07.2021 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, с което не е призната причинна връзка "трудова злополука" по отношение на увреждането причинило на 27.03.2020 год. смъртта на Б. М. заемащ длъжност „шофьор“ на лекотоварен автомобил във „Велеви фарма“ ООД. С решението на НЕЛК е прието, че непосредствената причина за смъртта на лицето се дължи на остра сърдечно-съдова недостатъчност на базата на намереното при аутопсията увредено сърце от тежка исхемична болест и най-вероятно пресен инфаркта на миокарда, за което са налице медицински данни от извършената аутопсия. Не приема, че обстоятелствата на пострадването и условията на труд са причина за възникване и развитие на коронарната и аортна атеросклероза доказана патологоанатомична, която е довела до настъпване на остър миокарден инфаркт. Съгласно чл.73, ал.2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО патологични състояния в следствие на заболяване от каквото и да е естество включително хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми включително миокарден инфаркт. НЕЛК не приема причинна връзка трудова злополука между обстоятелствата на пострадването и условията на труд.

За да отхвърли като неоснователна жалбата на Р. М. – наследник на починалото осигурено лице, Административен съд София-град е приел, че смъртта е причинена в следствие на съществувалото психично заболяване на лицето. Същото е страдало от Биполярно афективно разстройство, което е изисквало прием на лекарства съдържащи веществото „допамин“. Дългосрочният прием на това лекарство допринася за нарушения в структурата на миокарда, миокардиопатия-микроваскуларна ендотелна дисфункция на миокарда, която е била неустановена и нелекувана. Последното е довело до остра исхемия на миокарда с фатално ритъмно нарушение, т. е. настъпила внезапна сърдечна смърт. Заболяването е било налице най-малко 20 дни преди датата на инцидента. За да изведе този извод съдът се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, медицинските документи за здравословното състояние на починалия преди смъртта му, както и на становището на специалиста по трудова медицина и професионални болести, съгласно което в деня на инцидента не е налице необичайно външно физическо или психическо въздействие или друго събитие различно от обичайното за длъжността, имало е спад в натовареността с оглед обявената епидемиологична обстановка и локдаун, автомобилът бил снабден с климатроник. Съобразно размерът, теглото и количеството на описаните товари не се установява наднормено физическо натоварване. Заболяването представляващо непосредствена причина за смъртта, не е възникнало в резултат на непредвидимо външно вредоносно въздействие. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане и др.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради отхвърляне от съда на искането за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза. Съгласно чл.201 от ГПК повторно заключение се възлага, когато първото не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд заключението на вещото лице е компетентно и безпристрастно изготвено. Настоящият състав също намира, че заключението кореспондира с останалия доказателствен материал по делото и не са налице съмнения за неговата правилност. Несъгласието на страната със заключението не е основание да се назначава повторна експертиза, тъй като не са налице условията на ГПК за това. В тази връзка като неоснователно се преценя и възражението, че АССГ не е анализирал доказателствата подробно и в тяхната съвкупност. Съдът е изложил подробни мотиви аргументирайки се със събраните по делото доказателства.

В касационната жалба не се сочат конкретни нарушения на материалния закон допуснати от първоинстнационния съд и в тази част жалбата е бланкетна. Причинна връзка "трудова злополука" е налице, когато увреждането – травматично или нетравматично, е причинено от вредното въздействие на фактори на работната среда. По делото липсват доказателства, че заболяването е причинено от естеството на трудовите функции или от условията, при които пострадалият ги е изпълнявал. Не са налице данни за тежки, продължителни и вредни натоварвания, които биха причинили съдово заболяване. Нетравматичното увреждане не е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес.

Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на АССГ, тъй като същите произтичат от извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и формираното вътрешно убеждение относно фактите от обективната действителност не е опорочено от допуснати грешки при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Преценката на събраните доказателства не подкрепя становището на жалбоподателката, че смъртта е настъпила в резултат на „екстремални“ условия на труд. Напротив-всички доказателства по делото сочат, че условията на труд не са били по-различни от обичайните за извършваната работа и не се характеризират с повишен риск за здравето на лицето. Причината за смъртта на Б. М. е причиненото увреждане на сърцето в следствие на психичното му заболяване и приема на лекарства, които са довели до нарушения в структурата на миокарда, миокардиопатия-микроваскуларна ендотелна дисфункция на миокарда.

Към изложеното следва да се добави, че обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие са изследвани в хода на образуваното досъдебно производство, което е прекратено с постановление № 810/26.08.2020 год. по описа на Окръжна прокуратура Ловеч. Установено е, че на 27.03.2020 год. Марков изпълнява курс с поверения му служебен автомобил по трасето гр.Троян – гр.Ловеч осъществявайки разнос на аптечно-болнични продукти. При километър 49 в посока Ловеч настъпва пътно-транспортно произшествие – автомобилът излиза от пътното платно и спира извън него.Преминаващо лице намира шофьора починал на земята до МПС и съобщава за инцидента на тел. 112. По данни от предварителното съдебно производство и протокола за оглед на местопроизшествието издаден от РУ Ловеч автомобилът на Марков навлиза в лентата за насрещно движение, преминава крайпътната водосточна канавка и скат, след което навлиза на около 200 метра в нива без посев, където спира. Шофьорът е намерен легнал по гръб на земята извън автомобила. От страна на жалбоподателката не се твърдят различни обстоятелства, които да са причинили пътно-транспортното произшествие.

Оспореното експертно решение, с което не е приета причинна връзка "трудова злополука", е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна АССГ е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация НЕЛК за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което се определя в размер на 100 лева. Следва да се уважи и искането на ответника „Велеви фарма“ ООД за присъждане на разноски за тази инстанция (доколкото пред първата инстанция същите са присъдени) като се осъди Р. М. да заплати на „Велеви фарма“ ООД разноски по делото в размер на 600 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 20.07.2022 год., ведно с доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3605 от 30.05.2022 год. постановено по адм. д. № 12739 по описа за 2021 год. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Р. М. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Национална експертна лекарска комисия гр. София юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Р. М. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на „Велеви фарма“ ООД [ЕИК] разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева представляващи адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Дело
  • Стела Динчева - докладчик
  • Николай Гунчев - председател
  • Добромир Андреев - член
Дело: 9460/2022
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Шесто отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...