Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 9502 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от главен директор с юридическа правоспособност И. Й., срещу решение № 4813/14.07.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 2860/2022 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №02.50-6/10.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 година в частта му по т.1 и т.2, с която е отказана верификация по т.1 за сумата от 17 724,00 лева с ДДС и по т.2 за сумата от 1 417,92 лева с ДДС. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В частта по т.1 отрича да е осъществено нарушение на чл. 57, ал.1, т.4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, заглавие в редакция преди изменението с Дв-к, бр. 51/2022 година) във връзка с чл. 61, ал.2 от Закона за туризма (ЗТ). В мотивите на административния акт не били изложени фактически основания за отказа, релевантни към сочената правна квалификация. Решението на първоинстанционния съд било необосновано. В конкретната хипотеза туристическите услуги били съпътстващи и подчинени на основната цел, а именно – реализиране на специализирано професионално обучение на служителите. Предметът на обществената поръчка, въз основа на която ДЗЗД „Г. Б. бил избран за изпълнител е „Организиране и провеждане на специализирано обучение“. Това обучение било в пряка връзка с поставените цели по програмата и с функциите на обучаваните служители. Настаняването в хотел, храненето и пътуването били съпътстващи дейности, подчинени и строго обвързани с основната цел. ДЗЗД -то не действало като туроператор, като били неприложими целите на ЗТ за защита на правата и интересите на туристите, каквито обучаваните служители не били. Необосноваността на отказа по т.1 на акта мотивирала необоснованост на същия и в частта по т.2, основана на чл.57, ал.1, т.2 ЗУСЕСИФ. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени решение №02.50-6/10.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 година в частта му по т.1 и т.2. Претендира разноски по делото.

Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 година, чрез юрисконсулт Костовски, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София - град е образувано по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от главен директор с юридическа правоспособност И. Й., срещу решение №02.50-6/10.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 година в частта му по т.1 и т.2, с която е отказана верификация по т.1 за сумата от 17 724,00 лева с ДДС и по т.2 за сумата от 1 417,92 лева с ДДС.

За да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Според съда, констатацията на органа, че изпълнителят ДЗЗД „Г. Б. не притежава регистрация по чл.61, ал.2 от Закона за туризма не се оспорва от бенефициера. Предвид изискването на последната правна норма и установения факт на липса на годност у изпълнителя на поръчката, отказът за верификация в частта по т.1 от акта бил законосъобразен на основание чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 61, ал.2 от ЗТ. Законосъобразен бил и изводът в частта по т.2 при изчисляване на процентното съотношение „преки“ спрямо „непреки“ разходи по проекта.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е отказ за верификация в два пункта, основани съответно по т.1 – на правната квалификация чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 61, ал.2 от ЗТ, а по т.2 - на правната квалификация на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ. За да отхвърли жалбата срещу този административен акт, съдът формално е проследил процедурата по верификация, като е пренесъл съдържанието на решението в мотивите на съдебния акт, след което е направил извод в частта по т.1 за осъществено нарушение на чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 61, ал.2 от ЗТ предвид липсата на годност у изпълнителя ДЗЗД „Г. Б. по Закона за туризма. По този начин съставен, съдебният акт не съдържа мотиви досежно съставомерността на нарушението, представляваща фактическо основание за оспорения отказ. По сходен начин, съдебният състав е процедирал и в частта по т.2 на акта.

Необосноваността на съдебния акт представлява такъв порок, при който правните изводи са направени без привързването с установени по надлежен ред факти, въз основа на анализ на събрани допустими, относими и необходими за установяване на обективната истина доказателства. В конкретната хипотеза обжалваният съдебен акт страда от този порок, поради което и следва да бъде отменен. Делото не следва да бъде връщано на друг състав на АССГ за ново разглеждане, тъй като реално, формалният съдебен контрол е възпрепятствал съда да установи, че административният акт страда от порок, като издаден в нарушение на императивното изискване на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Формалното привързване от органа на нормата на чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ с чл. 61, ал.2 от ЗТ и констатацията за липса на годност у изпълнителя на поръчката по Закона за туризма, не съставлява фактическо обосноваване на административния акт в частта по т.1. Порокът е от категорията да формира извод за материална незаконосъобразност на административния акт, който следва да бъде отменен в посочената част. Липсата на фактическа обстановка, отразена в административния акт препятства възможността на съда да извърши проверка за съответствието й с действителното фактическо положение. Доколкото отказа за верификация в частта по т.2 е пряко свързан с изхода на спора в частта по т.1, отмяната на акта в частта по т.1 механично рефлектира върху законосъобразността на същия във т.2, тъй като се нарушава съотношението преки/непреки допустими разходи по проекта.

Предвид гореизложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отмени решение №02.50-6/10.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 година в частта му по т.1 и т.2, с която е отказана верификация по т.1 за сумата от 17 724,00 лева с ДДС и по т.2 за сумата от 1 417,92 лева с ДДС.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 153,14 лева държавна такса за касационна инстанция и от по 150 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции, или общо в размер на 453, 14 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4813/14.07.2022 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 2860/2022 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ решение №02.50-6/10.03.2022 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 година в частта му по т.1 и т.2, с която е отказана верификация по т.1 за сумата от 17 724,00 лева с ДДС и по т.2 за сумата от 1 417,92 лева с ДДС.

ОСЪЖДА Администрация на Министерски съвет да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 453,14 (четиристотин петдесет и три лева и четиринадесет стотинки) лева, представляващи разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА