Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 9484 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Т. А. от гр. Пловдив, подадено чрез адв. Р. П., за допълване на решение № 1479 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9484/2022 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът не е присъдил направените пред първоинстанционния съд разноски, поради което се иска допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – Управителен съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /УС на КИИП/, чрез адв. Я., изразява становище за неоснователност на искането по съображения, подробно изложени в писмен отговор.

Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е отменил решение № 1202 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1384/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и вместо него е постановил ново, с което е отменил оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт на УС на КИИП. С решението КИИП е осъдена и да заплати на жалбоподателя Т. А. сума в размер на 70 /седемдесет/ лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на касационното производство.

При тези факти, настоящата инстанция приема, че подаденото от Т. А. искане, представлява по същество такова за изменение на решението в частта му за разноските, а не за неговото допълване, както е посочено в него, тъй като със съдебния си акт, съдът вече се е произнесъл по отношение дължимостта на разноските, като се оспорва единствено техният размер. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая в подадената от Т. А., чрез адв. Р. П., касационна жалба до Върховния административен съд срещу решение № 1202 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1384/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е направено изрично искане за присъждане на „направените по делото разноските“, без да е заявено искане за присъждане на разноските, извършени и пред първата съдебна инстанция по образуваното пред Административен съд – Пловдив адм. дело № 1384/2022 г. Ето защо със съдебния акт, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски по адм. дело № 9484/2022 г. по описа на Върховния административен съд и е присъдил на Т. А. разноските, направени по това дело, съгласно неговото искане и в размер съответен на представените доказателства за извършването им, представляващи заплатена държавна такса за образуване на касационното производство. По този начин претенцията на касатора Т. А. е уважена и съдът се е произнесъл по конкретното искане, с което е бил сезиран с касационната жалба, поради което при липса на направено своевременно искане за присъждане и на разноски по първоинстанционното дело, т. е. за две съдебни инстанции, съдебното решение не следва да бъде изменяно в частта му за разноските, като размерът на същите е правилно определен.

По изложените съображения искането на Т. А. за изменение на решение № 1479 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9484/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. А. за изменение на решение № 1479 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9484/2022 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА