О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 489София, 27.07.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1929/2021 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 87 от 22.04.2021 г. по в. т. д. № 274/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 525 от 21.11.2019 г. по т. д. № 176/2018 г. С първоинстанционния акт, по предявен от „Обединена Българска Банка“ АД, [населено място] иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ е обявен за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Хлебозавод Велико Търново“ АД, [населено място] (в несъстоятелност) сключеният на 02.03.2017г. между „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД и несъстоятелното дружество договор за особен залог на търговското предприятие на последното.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви, които да съдържат собствените му фактически и правни изводи по съществото на спора, а се е задоволил с пространно посочване на фактологията, като „не е обсъдил казуса в светлината на практиката на ВКС“.

Именно с липсата на собствени мотиви е аргументирано и допускането на касационното обжалване с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК и решение № 289 от 01.10.2013 г. по гр. д. № 1331/2012 г. на IV г. о.).

Освен това, касаторът поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК...