О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 165

София, 25.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 юли две хиляди деветнадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 2476 /2022 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от М. И. К. против определение № 1057 от 16.04.2022 г. по ч. гр. д.№ 2998/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от нея частна жалба против определение № 270205 от 10.06.2021 г., постановено по гр. д.№ 1194/2021 г. на СГС, с което е оставено без уважение възражението й за местна подсъдност.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 115, ал.1 ГПК и приравняване на местоизвършване на деликта, изразяващ се в разпространение на изявления в интернет на местото, където са настъпили вредите, каквато възможност закона не предвижда и това не може да бъде критерий за определяне на местната подсъдност. Тъй като не може да се определи нито къде е извършен деликта, когато се изразява в разпространение на изявления в интернет нито къде е настъпил вредоносния резултат, респективно къде той е най-интензивен то единствения сигурен критерий е местоживеенето на ответника.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 пр.3 ГПК по въпроса: В производството по предявен иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва ли да се приеме, че местоизвършване на деянието по смисъла на чл. 115, ал.1 ГПК е по постояния адрес на ищеца, когато деликта се изразява в разпространяване на изявления и информация в интернет пространството. Позоваването на очевидна неправилност се свърза от касаторката с приетото от съда, че местоизвършването...