2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 324

гр. София, 22.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч. т.д. № 846 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ” ЕАД, представлявано от адв. А. Т., срещу определение № 1953 от 25.07.2021г. по в. ч.гр. д. № 1402/2021г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, с което е потвърдено като краен резултат определение № 900059 от 11.01.2021г по т. д. № 66/2020г. на ОС – Благоевград в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на съда сумата 1360 лева, представляваща държавна такса.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е повърхностно и не съдържа конкретни аргументи защо изложеното от него в частната жалба е неоснователно. Навежда твърдения за наличието на интерес от предявяване на иска му по чл.694 ТЗ, който е приет от въззивния съд за недопустим с оглед настъпили след предявяването му обстоятелства, и поддържа, че с оглед на това е несправедливо в негова тежест като длъжник по отменената несъстоятелност да бъдат възлагани разноските за държавна такса по иск, който е бил единственият му способ за защита. Сочи, че това изобщо не е било обсъдено от решаващия състав, който съвсем формалистично е посочил, че тъй като производството е прекратено поради отпаднал интерес, то разноските следва да са за ищеца. Излага подробни съображения, че в случая приложение следва да намерят правилата, изводими от чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и евентуално някои от хипотезите на чл.433 ГПК, тъй като...