Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 3100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „С. С. ЕООД, чрез процесуалния си предствител юрк. Н.oв, против Решение № 28107 от 23.12.2024., постановено по дело № 4165/2023г. по описа на Административен съд-София –град /АССГ/, с което отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221422003050-091-001 от 06.01.2023 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 351/21.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП - София, с който са определени задължения по реда на ЗДДС в общ размер на 450 967,40 лв. главница и лихви в размер на 5 466,23 лв.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че са ангажирани множество доказателства, от които се изяснява транспорта на стоките, логиката на механизма на доставките и по категоричен начин се установява реалното предаване на родово определените вещи. Оспора тезата на данъчната администрация, че не са налице законоустановените предпоставки за ползване на данъчен кредит по доставките, извършени от посочените в РА доставчици. Претендира отмяна на решението и отмяна на РА , както и присъждане на направените разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП - София, чрез пълномощника си юрк. К., оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Иска да бъде оставено в сила атакуваното решение, както и да му се присъдят разноските по делото. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА № Р-22221422003050-091-001 от 06.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който в тежест на „С. С. ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 450 967,40 лв. и са начислени лихви в размер на 5 466,23 лв. по фактури, издадени от „ЛЕПОВИЦА“ ЕООД, и „ДАС ГРУП“ 2000 ЕООД, в данъчни периоди от 01.12.2021 до 31.05.2022 г. и не са признати последващи доставки към ООО НСВ ЛОГИСТИК и ООО ТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА РУС.

В хода на ревизията е установено, че основната дейност на “”СТАРТ СПЕД” ЕООД през ревизираните периоди е международен автомобилен транспорт, за което притежава лиценз № 20485/21.02.2019 г., издаден от Министерство на транспорта.

За да отхвърли жалбата на „С. С. ЕООД административният съд е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно извършените доставки към ООО НСВ ЛОГИСТИК и ООО ТРАНСПОРТ и ЛОГИСТИКА РУС, АССГ е счел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните от ревизираното лице транспортни услуги към руските дружества, както и че същите не попадат в хипотезата на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗДДС, поради липса на документи за отчетени разходи във връзка с транспорта им. Според решаващия състав липсва индивидуализация по отношение на доставки на автомобилни гуми, авточасти и консумативи от „ЛЕПОВИЦА“ ЕООД и „ДАС ГРУП 2000“ ЕООД. Отречена е реалността на получаването на фактурираните от „ДАС ГРУП 2000“ ЕООД и „ЛЕПОВИЦА“ ЕООД стоки, както и че същите са използвани в икономическата си дейност чрез влагането им в МПС, с които се извършва транспортната дейност. Относно извършените ремонти и услуги по почистване на МПС от “ДАС ГРУП 2000” ЕООД, съдът е посочил, че не са представени доказателства за материална и кадрова обезпеченост, също и че е невъзможно проследяването къде са вложени частите и консумативите, ползвани за ремонта, предвид липсата на аналитични сметки по видове материали и вид МПС. Агрументите на съда, с които е потвърдена тезата на данъчната администрация, се свеждат до липсата на достатъчна индивидуализация на частите и консумативите, която да позволи проверка относно наличието на материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане; липсата на достатъчна индивидуализация и на услугите за ремонт с посочване на стойността на частите и стойността на труда, включително и на услугите по почистване. При тези съображения АССГ е формирал извода, че не са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит по доставките, по които ревизираното дружество е получател по фактури, издадени от „ЛЕПОВИЦА“ ЕООД и „ДАС ГРУП 2000“ ЕООД, както и във връзка с приети за недоказани доставки по фактури, издадени от „СТАРТ СПЕД“ ЕООД към ООО НСВ ЛОГИСТИК и ООО ТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА РУС.

По делото е изготвена ССчЕ, като заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит.

Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите.

В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право.

По делото са ангажирани доказателства, които свидетелстват за реалността на извършените доставки. Всички търговски и счетоводни документи, въз основа на които са извършени доставките на стоки от преките доставчици през ревизионния период, както и документите за извършените плащания по тях, включително и на ДДС, са налични и са на представени на вниманието на проверяващите органи. Фактурите и приложените към тях доказателства за документалната обоснованост за издаването им дават възможност за вярна и точна преценка по отношение на извършените доставки. Съдът е пренебрегнал изцяло заключението на ССЕ, въпреки че заключението е прието и не е било оспорено от ответния орган. Същевременно, съдът не е обсъдил и представените материали, по които е работило вещото лице. Вещото лице подробно и пространно е обсъдило всички събрани в хода на ревизията доказателства, цялата ревизионна преписка, което е видно и от самото заключение, а освен това повторно се е свързало с дружествата-доставчици и е изискало допълнителни материали.

Представените писмени доказателства не са били оспорени от страна на данъчния орган по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и пар.2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Тези доказателства доказват по несъмнен начин реалното извършване на фактурираните доставки.

При тези данни изводите на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за ползване на данъчен кредит и за нереалност на сделките са неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

В съставения РД, въз основа на който е издаден РА, се съдържат неточни и неправилни изводи за доставките по фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит. Не е извършена съпоставка между реалната доставка на стоките и услугите, тяхната реализация и счетоводните резултати от нея. От приетата по делото ССЕ е установено, че всички процесни фактури са намерили отражение както в счетоводството на жалбоподателя, така и при неговите доставчици. Също така и в последващите доставки вещото лице е установило, че дружеството-жалбоподател е реализирало приходи от продажба на стоки и услуги. От доказателствата по делото е видно, че документираните стопански операции съответстват на вписванията в счетоводните сметки и е извършено счетоводно отразяване на фактурите.

Недопустима е практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуалноправни и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици.

В тази връзка решението на административния съд, с която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА.

При този изход от спора основателна и своевременна е претенцията на дружеството за присъждане на разноски. За всички инстанции същите се установиха в размер на 69 380, 76 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за държавни такси.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 28107 от 23.12.2024., постановено по дело № 4165/2023г. по описа на Административен съд-София –град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221422003050-091-001 от 06.01.2023 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 351/21.03.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП - София.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СТАРТ СПЕД“ ЕООД, ЕИК 201525953, деловодни разноски в размер на 69 380, 76 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ