Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 9542 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на „А. Г. ЕООД, подадена чрез пълномощник – адвокат Л. Я., против Решение № 241/27.06.2022 г., постановено по административно дело № 577/2020 г. по описа на Административен съд – Враца, с което по жалба на Т. П. е отменена Заповед № 1829/14.10.2020 г. на Кмета на О. В.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, обуславящи незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбата се поддържа от адвокат Иванов, който моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение, след което да се потвърди заповедта.

Ответникът Т. П. се явява лично и с адвокат Михова, която оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмен отговор.

Постъпил е писмен отговор и становище от адвокат Василева – особен представител на С. И., Г. П., Е. И. и В. Т., в които изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила.

Останалите ответни страни – Кмет на О. В. ДП "Български спортен тотализатор" - гр. София, „Първа инвестиционна банка" АД, И. С., Тинчев-Т. Ф. ЕООД, Д. Д., И. Р., М. Т., Г. П., Д. П., П. И., И. И., И. Т. ЕООД, К. З., К. В., В. М., М. Д., К. С., Е. С., Н. С. - Цампазис, Е. Л., Е. И., В. Т., В. Д., В. Д., В. П., С. И., В. Ш., ЕТ "П. П.", ЕТ Ексклузив - В. С., ЕТ Мисия 2001 С - Р. В., М. Б., Б. Г., Г. Д., Г. Ф., Д. П., Ц. Л., И. Т., Г. К., Н. К., Р. М., Л. М., Г. Т., Р. Т., П. Т., Д. П., Г. П., Н. Г., Д. Д., Р. Д., Н. Д., И. Б., В. Л., И. Д., К. М., В. И., Н. И., В. Б., П. Д., Дирекция "Гражданска защита", "И. Т. ЕООД, М. Ц., "К. П. ЕООД, С. Ч., С. Р., К. Ц., Г. Ц., С. Д., Б. Бахлули - Замани, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания, а част от възприетите от него правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

С процесната Заповед № 1829/14.10.2020 г. на Кмета на О. В. е одобрено частично изменение на ПУП – План за застрояване в УПИ II-131, кв. 128 по плана на Централна градска чест на гр. Враца, с предназначение „За жилищна сграда с магазини и офиси“ в съществуваща устройствена зона „Ц“ (централна), със следните градоустройствени параметри и показатели : начин на застрояване – „свързано“; характер на застрояване – „средно“; плътност на застрояване – до 90 %; плътност на озеленяване – мин. 20 % и интензивност на застрояване – до 5,0. Едновременно с изменението на ПЗ е одобрен и Работен устройствен план – план за застрояване и силуетно оформяне за регламентиране на свързано застрояване между УПИ I-130, УПИ II-131 и УПИ III-132, кв. 128 по плана на Централна градска част, гр. Враца.

Лицето, оспорило заповедта се легитимира като носител на вещни права в УПИ I-130, кв. 128, който се явява съседен на УПИ II-131 – предмет на изменението на ПЗ, посредством което се създава свързано застрояване между двата имота, поради което се явява заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. О. Р. устройствен план, видно от текстовата и графична част на оспорената заповед, както и от заключението на вещото лице се установява, че предмет на този план са и трите имота - УПИ I-130, УПИ II-131 и УПИ III-132, кв. 128, от което следва, че оспорващият е легитимиран да го оспори на основанието по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Установено е, че с одобрения РУП се променя силуетът на съществуващата жилищна сграда в УПИ I-130, като покривът от четирискатен става плосък и се зазиждат съществуващите прозорци на източната фасада, която се предвижда от фасадна да стане калканна стена и се намира на регулационната линия с УПИ II-131.

Неоснователен е доводът в касационната жалба за това, че свързано застрояване в имотите било създадено още с плана от 1991 г., като по този въпрос от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че според последния действащ застроителен план от 1991 г. се предвижда свободно стоящи жилищни сгради – четириетажна в парцел IX /сега УПИ I-130/ и два етажа плюс един за надстрояване в парцел I /сега УПИ II-131/. С одобреното частично изменение на ПЗ се променя начинът на застрояване и в двата имота от свободно в свързано, като съгласно чл. 21, ал. 2, изр. 1 ЗУТ, „сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно“. Цитираната разпоредба си служи с израза „калканна стена“, която по смисъла на § 5, т. 56 ДР ЗУТ е външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземлен имот. Калканната стена се различава като понятие от фасадната стена/фасада, която по смисъла на § 5, т. 55 ДР на ЗУТ е външна ограждаща стена на сграда, която стъпва на терена. В случая, посредством процедираното изменение на ПЗ и РУП, фасадната стена на четириетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ I-130, ще се превърне в калканна стена, което е допълнителен аргумент за това, че именно с оспорената заповед се създава свързано застрояване между имотите.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, поради което за да е материално законосъобразна е необходимо в хода на проведеното административно производство да е налице постигнато съгласие на всички собственици и носители на вещни права в имотите, предмет на проекта. Относно изменението на ПЗ такова съгласие е налице, но относно РУП е очевидно, че такова съгласие липсва. Двата плана са одобрени едновременно, което обуславя незаконосъобразност на цялата заповед, тъй като работният устройствен план е такъв по чл. 113, ал. 4, във връзка с ал. 5 ЗУТ. С него се определя разположението и очертанието на сградите в план и необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне. Производството е започнало по искане за изменение на плана за застрояване, едновременно с искане за одобряване на проект за работен устройствен план, поради което оспорената заповед и в двете й части се явява материално незаконосъобразна, като издадена при отсъствие на условието, разписано в чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ.

Другото съществено нарушение на материалния закон, допуснато от административния орган е неспазване на изискванията на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, относно предвидените с проекта градоустройствени показатели плътност и интензивност на застрояване. Съгласно посочената разпоредба, за УПИ за жилищно, обществено или смесено предназначение в територии „смесена централна зона“ в средни градове, в каквато зона попада УПИ II-131, плътността на застрояване следва да е от 40 % до 80 %, а интензивността на застрояване от 1,5 до 3,0. С процесното изменение са предвидени плътност на застрояване – до 90 % и интензивност на застрояване – до 5,0, които градоустройствени показатели са завишени спрямо нормативно регламентираните. В тази насока, правилно съдът е изключил приложимостта на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, тъй като УПИ II-131 не е ъглов, доколкото граничи само с една улица – бул. „Н. В. . Съгласно чл. 76, ал. 1 от Наредба № 7, ъглов урегулиран имот е урегулиран имот с лице към две улици. Видно от представените по делото скици, както и от заключението на вещото лице е, че улица „Полк. Буюклийски“ с идентификатор 12259.1019.287 няма обща граница с процесния имот, макар и да имат обща точка. От разпоредбата на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗУТ, се извлича що е „лице на имот“ - това е границата на имота с прилежаща улица, като по смисъла на § 1, т. 18 ДР ЗКИР "границата" е линия, разделяща поземлени имоти и/или сгради, определена от последователно подредени точки, с координати. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, която допуска завишаване на предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални интензивност и плътност на застрояване в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии, е неприложима и на още едно основание. Изрично в нормата е регламентирано, че такова завишаване е допустимо „само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани поземлени имоти“, което условие в случая не е налице, тъй като както се каза по-горе четириетажната жилищна сграда, находяща се в УПИ I-130, има фасадна, но не и калканна стена на границата с УПИ II-131.

На следващо място, неоснователен се явява доводът, развит в касационната жалба за това, че проектът е изготвен съобразно градоустройствените показатели, заложени в проектиран, но неодобрен Общ устройствен план за Централната градска част на гр. Враца, каквато възможност е предвидена в чл. 133, ал. 7 ЗУТ. Съгласно чл. 133, ал. 7 ЗУТ, в процеса на изработване на нов общ устройствен план, след разглеждането на проекта от експертния съвет към органа, компетентен да одобри плана, може да се допуска създаване на нови и изменение на действащи подробни устройствени планове в случаите, когато: 1. проектът на новия подробен устройствен план отговаря на предвижданията на проекта за изменение или на проекта за нов общ устройствен план; 2. проектът за изменение на действащия подробен устройствен план отговаря на предвижданията на проекта за изменение или на проекта за нов общ устройствен план. Следващата алинея 8 на чл. 133, обаче предвижда в тези случаи, изработването на проект за изменение на подробния устройствен план да се разрешава от органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план. От тук следва, че в хипотезата на чл. 133, ал. 7 и ал. 8 ЗУТ е предвидено изключение от правилото на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, според което разрешение за изработването на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия в обхват до един квартал се извършва със заповед на кмета на общината. Именно това е и твърдяната от касатора хипотеза, и както се каза по-горе, съгласно чл. 127, ал. 8 ЗУТ, компетентен да разреши изработване на проект за изменение на ПУП е органът, компетентен да одобри ОУП, който орган съгласно чл. 127, ал. 6 ЗУТ е съответния общински съвет, а не кметът на общината. Такова решение на Общински съвет – Враца в случая липсва, поради което разпоредбата на чл. 133, ал. 7 ЗУТ е неприложима.

По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна Т. П. сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 241/27.06.2022 г., постановено по административно дело № 577/2020 г. по описа на Административен съд – Враца.

ОСЪЖДА „А. Г. ЕООД, [ЕИК] да заплати на Т. П., [ЕГН], съдебно – деловодни разноски в размер на 900 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ