Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове:

ЛЮБОМИРА МОТОВАМАДЛЕН ПЕТРОВАСВЕТОСЛАВ С. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 9646 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от "ЛЕМЪН БИЛДИНГ", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Перник, [улица], представлявано от управителя Ю. И., чрез процесуалния си представител адв. В. Ч. от Адвокатска колегия – София за отмяна на влязло в сила решение № 1977/01.3.2022 год., постановено по адм. дело № 6598/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, позовавайки се съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург - решения по дела С-324/11 (Gabor Toth), С-285/11 ("Боник" ЕООД), в които била потвърдена и разширена практиката на съда по съединени дела С-80/11 и С-142/11. представляват нови обстоятелства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Позовава се и на материалноправните разпоредби на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Основание за отмяна на влязлото в сила решение според молителя е чл. 239, т. 1 АПК. Подробни съображения, обосноваващи доводите за отмяна на влязлото в сила решение са изложени в искането. Иска се отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за решаване от друг състав по реда на чл. 244, ал. 2 АПК.

Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, редовно уведомен, явява е процесуалния представител гл. юрк. М. С., която излага съображения за неоснователност на искането за отмяна и моли съда да постанови решение с което да бъде отхвърлено искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

С решение № 1977/01.3.2022 год., постановено по адм. дело № 6598/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е отменено решение № 56 от 15.03.2021г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. д. № 585/2020г., като вместо него е отхвърлена жалбата на „Лемън билдинг“ ЕООД, гр. Перник, представлявано от управителя Ю. И., против ревизионен акт № Р –22002219001036 – 091 – 001/07.04.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1068/07.07.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 81 179,18 лв., от които 65 000 лв. главница и 16 179,18лв. лихви, по фактури № 0000011440 от 01.04.2017г., № 0000011441 от 31.05.2017г., № 1000001250 от 05.12.2017г. и № 1000001251 от 28.12.2017г., издадени от „Супра“ ЕООД.

За да постанови този правен резултат, касационният съдебен състав е приел, че в хода на ревизията е установено, че задълженото лице „Л. Б. ЕООД има по занятие дейност свързана с извършването на строително-монтажни работи. В определен момент дружеството е предприело действия за извършване на бъдеще на дейност, изразяваща се в търговия на едро с лекарства и медицински средства, както и разкриване на аптека. В тази връзка е сключен и процесния договор с „Супра“ ЕООД за извършване на услуги. От доказателствата по делото не се установява, към момент на приключване на ревизията „Л. Б. ЕООД да е влязъл в държане на помещенията, за които е сключил договор за наем и в които ще извършва въпросната дейност. Съдът е извел решаващия извод, че след като не са били представени доказателства за развитие на дейността, не е доказана реалността на процесните услуги които да за използвани в извършването на последващи облагаеми доставки и затова за получателя не възниква правото за приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и затова приходният орган законосъобразно е отказал данъчния кредит.

Законодателят в АПК е предвидил два способа за защита срещу съдебни решения пред Върховния административен съд. Единият е редовният способ по реда на касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК при наличие на посочените в чл. 209 АПК основания - поради нищожност на решението, поради недопустимост и поради неправилност, като последното включва неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Другият способ е извънинстанционният по чл. 237 и сл. от АПК, и то е за отмяна на влезли в сила решения, като законодателят лимитативно е посочил предпоставките (основанията) за това в чл. 239 АПК, а именно: т. 1 - когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; т. 2 - по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; т. 3 - актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; т. 4 - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т. 5 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и т. 6 - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Извън така посочените от законодателя основания, е недопустимо да се допусне отмяна на влязло в сила решение. В процесния случай не е налице нито основанието по чл. 239, т. 1 - нови обстоятелства или ново доказателства.

Посочените от искателя решенията на СЕС няма спор, че имат тълкувателен характер с оглед тълкуването, което извършва този съд на общностните разпоредби (в случая на Директивата за ДДС). Именно поради тази причини, когато националният съд установи, че национална разпоредба противоречи на общностна такава, той отправя преюдициално запитване до СЕС, който е единствено компетентния съд да извърши тълкуване не на националните, а на общностните разпоредби и при установяване на несъответствие на националната разпоредба с общностната, да постанови, че последната има директен ефект и ще се прилага, а не противоречащата му, нетранспонирана или лошо транспонирата национална разпоредба.

В конкретния случай, предвид искането за отмяна на влязло в сила решение следва да се посочи, че решенията, постановени от СЕС по отправени преюдициални запитвания третират най-вече тълкуване на общностните разпоредби, поради което не може това решение да се причисли към новите писмени доказателства или новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС не са в изброените основания по АПК и предвид тяхната особеност по тълкуване на общностните разпоредби, както и обстоятелствата, че този съд не се произнася по фактическите установяване по конкретния казус, не представляват основание по чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Нещо повече изрично Върховният административен съд в ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. се произнесе, че чл. 239, т. 4 АПК не се отнася за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, произнасянията, по които са по различни административни актове. В този смисъл решение на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело не може да бъде основание за отмяна на влязло в сила друго решение.

Посочените четири решения на СЕС по отправени преюдициални запитвания по български дела са свързани с реалността на доставките и няма спор, че и практиката на СЕС е категорична, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква и законосъобразно се упражнява само при доказана реалност на доставките на стоки и/или услуги. В голямата си част искането съдържа касационни основания, които обаче е недопустимо да се третират и като основания за отмяна на влязло в сила решение, предвид различния процесуален ред и предпоставки, при които се осъществява защитата на единия и другия способ. В този смисъл следва да се посочи, че СЕС в решение по дело С - 234/04 е приел, че принципът за лоялно сътрудничество, който произтича от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегва вътрешните си процедурни норми, за да преразгледа влязло в сила решение, само защото то противоречи на общностното право. Именно с това решение СЕС е дал отговор на въпроса може ли въз основа на решение на СЕС да се допусне на национално равнище отмяна на влязло в сила решение и категорично отговорът на съда в Люксембург е отрицателен.

С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК и затова искането като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли.

При този изход на спора и направеното от ответната страна по делото – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София искане за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, съдът намира същото за основателно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, искателят „Л. Б. ЕООД, гр. Перник следва да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – София сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Л. Б. ЕООД, [ЕИК], гр. Перник, чрез процесуалния си представител адв. В. Ч. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 1977/01.3.2022 год., постановено по адм. дело № 6598/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

ОСЪЖДА „Л. Б. ЕООД, [ЕИК], гр. Перник, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София сумата 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ М. П. п/ С. С. п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА