Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 9673 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Смолян, чрез процесуален представител, срещу решение №214/14.09.2022 г. по адм. дело №199/2022 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед №345з - 616/13.05.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР - Смолян за определяне на допълнително месечно възнаграждение на служителите на ОДМВР - Смолян. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, иска частичното му обезсилване в необжалваната част на заповед, а в останалата част - отмяна и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, претендира присъждане на разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответникът по касационна жалба - А. П., с адрес [населено място], община Чепеларе, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична недопустимост на решението и неоснователност на касационната жалба в останалата й част.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за частично основателна.

Касационната жалба е основателна в частта, в която се твърди частична недопустимост на решението, макар и не на посочените основания.

Жалбоподателят Паракосов е обжалвал заповедта изцяло, поради което АС не се е произнесъл свръх петитум. Налице е обаче друго основание за частично обезсилване на решението - със заповедта са определени допълнителните възнаграждения на 46 служителя, видно от копието от нея на л.14 -15. Паракосов има правен интерес да обжалва единствено частта от заповедта, с която се определя неговото допълнително възнаграждение - а именно по пункт I, т. 2, а в останалата му част жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и решението следва да се обезсили в частта, с която е отменена останалата част от заповедта и производството да се прекрати в тази му част.

За да се произнесе по оплакванията за неправилност на решението в останалата му част, настоящият състав на ВАС, взе предвид следното:

Заповедта е издадена на основание чл.179а, ал.2 във връзка с чл.178, ал.1, т.2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл.6 от Наредба №8121з -1060/2019 г. и утвърдени мотиви и писмено предложение № 373р - 7452/11.05.2022 г. и с нея оа определени допълнително месечно възнаграждение на служители от Районно управление - Чепеларе при ОДМВР - Смолян, като с пункт I, т. 2 на основание чл.10, ал.2, т.1.1, б."в" от Наредба №8121з -1060/2019 г. е определено възнаграждение на старши инспектор А. П. в размер на 10 процента. АС, за да постанови решението, е приел за установено, че Паракосов е заемал длъжността "началник на група "Криминална полиция" В РУ - Чепеларе при ОДМВР - Смолян, като до издаване на процесната заповед му е бил определен размер на допълнително месечно възнаграждение за специфични служебни дейности от държавни служители от 50 процента. На 11.05.2022 г. началникът на РУ - Чепеларе на основание чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР и в качеството си на пряк ръководител по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредба №8121з -1060/2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, е отправил предложение до ВПД директора на ОДМВР - Смолян за размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от държавни служители. Със същото е предложено, с изложени мотиви от 11.05.2022 г. за спадане разкриваемостта на престъпленията с неизвестен извършител и спад в постигнатите резултати в сравнение с 2021 година и по целесъобразност, допълнителното месечно възнаграждение на старши инспектор Паракосов да бъде намалено от 50 процента на 10 процента.

АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба №8121з -1060/2019 г., в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като в утвърдените мотиви, на които се съдържа позоваване в заповедта са изложени обстоятелства, свързани с работата на екипа на "Криминална полиция" в РУ - Чепеларе, но липсват такива за работата на жалбоподателя и неговия конкретен принос за тези резултати. Не са изисквани обяснения от служителите, включително и от жалбоподателя, за причините за слабите резултати в разкриване на общественоопасни престъпления, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, държане на акцизни стоки или наркотични вещества. Липсват и констатации за конкретни нарушения или престъпления, които са останали неразкрити, в заповедта не е посочен и размера на получаваното до момента допълнително възнаграждение от Паракосов, нито срока, за който се определя настоящия размер. Липсват и данни за времето на настъпилите обстоятелства, послужили като основание за изменение на размера на допълнителното възнаграждение, за да се прецени дали е спазен предвидения в чл.6, ал.2 от същата Наредба срок за изготвяна на заповедта. Решението е правилно в тази си част.

Както и АС е приел, цитираните в заповедта мотиви, съдържат единствено общи констатации за цялото звено, но не и индивидуални за конкретния служител, поради което изводът му за наличие на порока по чл.59, ал.2, т.4 АПК е обоснован. Нещо повече - административният орган не е представил доказателства, които да установяват твърдените от него факти, независимо, че тежестта на доказване му е указана с определение от 12.07.2022 г. - л.23 и л.24 от делото, поради което освен че заповедта страда от частична липса на мотиви е и незаконосъобразна, тъй като не са доказани дори твърдените в мотивите общи за цялата структура фактически основания. Именно защото при определяне на конкретния размер административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и с оглед задължението му да докаже, че е спазили и изискванията на чл.6 АПК, същият е длъжен да изложи конкретни мотиви за конкретния процент намаление на допълнителното възнаграждение на всеки от служителите, още повече, че от заповедта е видно, че намалението при различните служители е различно, както и новоопределения размер допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности. Действително непредоставянето на копие от заповедта по чл.6, ал.3 от Наредбата не представлява основание за отмяната й, а рефлектира единствено върху срока за обжалване, но останалите констатирани нарушения са достатъчни основания за отмяната й.

Решението следва да бъде оставено като правилно в частта, с която е отменена заповедта в частта по пункт пункт I, т. 2, определяща допълнително месечно възнаграждение на А. П. и относно присъдените разноски от 10 лева. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА частта от решение №214/14.09.2022 г. по адм. дело №199/2022 г. на Административен съд - Смолян, с която е отменена частта от заповед №345з - 616/13.05.2022 г. на ВПД директор на ОДМВР - Смолян за определяне на допълнително месечно възнаграждение на служителите на ОДМВР - Смолян по пункт I, т. 2, определяща допълнително месечно възнаграждение на А. П. и частта от същото решение, с която са присъдени разноски по делото.

ОБЕЗСИЛВА решението в останалата му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обезсилено решението.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Смолян да заплати 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото на А. П., с адрес [населено място], община Чепеларе, [улица].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА