От извършените проверки на делата по жалби относно законосъобразността на дворищнорегулационните планове и оценките на имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда по Закона за териториално и селищно устройство, се установи, че съдилищата поначало правилно прилагат закона, но има случаи на неправилни и противоречиви решения. Това налага Пленумът на Върховния съд да обобщи практиката на съдилищата и даде необходимите разяснения по някои въпроси на споровете във връзка с регулацията и оценките на недвижимите имоти. 1. Според чл. 86 ППЗТСУ непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересованите собственици. Когато на самото място има видими, ясно очертани гранични линии, а така също, когато парцелните граници по приложен регулационен план се заснемат като имотни граници, не е необходимо актът да бъде подписан и от пряко заинтересованите собственици. Съгласно чл. 90 ППЗТСУ заповедта за допълване или поправяне на кадастралния план, както и отказът на компетентния орган да го допълни или поправи, подлежи на обжалване съгласно чл. 138, ал. 1, т. 3 от закона. (*1) По отношение правомощията на съда относно въпросите, свързани с непълнотите и грешките в кадастралния план, съществува различие в практиката на съдилищата. В някои случаи в производството по жалби срещу заповедта за допълване или поправяне на кадастралния план съдилищата приемат за разглеждане и спорове между страните по отношение непълнотите или грешките, имащи имуществен характер. В други случаи съдилищата се занимават само със законосъобразността на административния акт. При изменение на дворищнорегулационния план поради съществуващи непълноти или грешки в кадастралния план пряко заинтересованите собственици могат да обжалват заповедта за допълване или поправяне на кадастралния план заедно с одобрения нов дворищнорегулационен план. И в двата посочени случая по жалби срещу заповедта в производството пред съда могат да се разглеждат само въпроси свързани със законосъобразността на обжалваната заповед, но не и други имуществени спорове, които могат да бъдат предмет на иск по чл. 32, т. 2 ЗТСУ. В това производство съдът проверява дали са налице изискванията за издаване на заповедта - съставеният акт, подписването му от съставителя, молителя и пряко заинтересованите собственици (при случаите на чл. 86, ал. 1 ППЗТСУ), както и дали актът е правилно съставен при ясно очертани гранични линии на самото място или парцелни граници по приложен регулационен план (при случаите на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ). Проверява още дали с акта не са допуснати и други незаконосъобразности при установяването на непълноти или грешки. 2. С чл. 28, ал. 3 ЗТСУ е уреден въпросът за упълномеряване на недвижими имоти, които са били маломерни преди регулацията, с разполагаеми части от съседни имоти, при условие че имат поне 3/5 от най-малката повърхност на парцелите. Съгласно чл. 29, ал. 1, б. "б" ЗТСУ от остатъци от пълномерни имоти могат да се образуват общи парцели, ако остатъците са маломерни и неупълномерими. От съдържанието на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "б" ЗТСУ следва, че законът не изключва съществуването и на упълномерими остатъци от имоти. Със закона обаче не са установени специални правила за упълномеряването на такива остатъци, така както е уреден въпросът със заверените от регулацията маломерни имоти, които имат поне 3/5 от най-малката повърхност на парцелите. И след като е възможно съществуването на упълномерими остатъци от имоти, а не са предвидени специални правила за упълномеряването им, правилно е да се приеме, че в случая следва да намери приложение норма, която разрешава близък (подобен) случай. Това е нормата на чл. 28, ал. 3 ЗТСУ. Следва да се приеме, че остатъци от пълномерни имоти могат да се упълномеряват с разполагаеми части от съседни имоти, при условие че имат поне 3/5 от най-малката повърхност от парцелите. 3. ... 4. Противоречиво се решава от съдилищата въпросът дали прокарването на задънена улица е мероприятие на дворищната регулация или мероприятие за изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи, към които попада прокарване на улици. В някои случаи се приема, че това е мероприятие по дворищната регулация, а в други, че е мероприятие по осъществяване на уличната мрежа в селищата. Със застроителния и регулационен план за обществени мероприятия се разрешава въпросът за изграждане на комуникационно-транспортни и съобщителни системи, в които попада и прокарване на улици - чл. 22, т. 1 ЗТСУ. Със застроителния и регулационен план по дворищната регулация се образуват парцели за жилищно и вилно строителство - чл. 27, ал. 1 ЗТСУ. В раздела за дворищни регулации от закона не са предвидени правила за прокарване на задънена улица, което да дава основание да се приеме, че това мероприятие е по дворищната регулация, а не такова, с което се прокарват улици. Доколкото чл. 55 ППЗТСУ разрешава въпроса за задънена улица, то това е във връзка с лицето на парцелите, които тази улица ще обслужва, а не и до начина на прокарването й. Прокарването на задънена улица се разглежда като мероприятие от уличната мрежа в селищата и в глава седма от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство на Министерството на строежите и архитектурата, издадена на основание чл. 201 ЗТСУ. Задънената улица представлява част от уличната мрежа в селищата, прокарването й се извършва с регулационния план за обществени мероприятия и затова то не може да бъде предмет на обжалване на основание чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗТСУ. 5. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 6. Член 252, ал. 2 ППЗТСУ разрешава въпроса за оценяване и обезщетяване на незаконно направени сгради в регулирани и нерегулирани имоти за времето от 15.11.1958 г. до 31.12.1965 г. за задоволяване на остра жилищна нужда на собственика и отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени сгради по общите правила. (*5) Съществува различие в практиката на съдилищата относно преценката дали незаконно построената сграда е изградена, за да задоволи остра жилищна нужда на собственика. В някои случаи, за да определи дали незаконно изградената сграда е направена за задоволяване на остра жилищна нужда на собственика, съдилищата изследват жилищните нужди с оглед нормите на чл. 5 ЗНО. В други случаи съдилищата търсят разрешението на този въпрос в разпоредбата на чл. 251а, ал. 3 ППЗТСУ, а в трети случаи изхождат от това дали собственикът няма друго жилище и това е дало основание за направата на незаконния строеж, както и това, че собственикът живее под наем или при свои близки. Не са редки случаите, при които към нуждите на собственика от жилище съдилищата присъединяват и жилищните нужди на неговите възходящи, пълнолетни братя и сестри и др. Правилно е да се приеме, че изясняването на понятието "остра жилищна нужда" следва да стане с оглед конкретната обстановка, като се преценява дали собственикът на отчуждения имот е изградил незаконния строеж за задоволяване на тази нужда, като се изхожда от броя на членовете на неговото домакинство по време на изграждането на строежа. В това домакинство на собственика влизат както малолетните и непълнолетните, така и пълнолетните и непълнолетните, встъпили в брак, ако са живели в него. Към това домакинство следва да се считат и възходящите на собственика или неговия съпруг, или съпруга, когато последните са живели заедно с него. Във всички случаи обаче членовете на домакинството трябва да нямат свое собствено и да не са били настанени в държавно жилище. 7. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 8. ... 9. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 10. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 11. Член 79, ал. 2 от Закона за териториално и селищно устройство (*7) е с ограничено приложение и се отнася само до отчуждения за мероприятия на държавата, обществени организации и кооперации. Това положение е изяснено и с чл. 280 ППЗТСУ, който изрично предвижда, че незаконните постройки в придаваемите се до дворищнорегулационния план имоти във всички случаи не подлежат на оценяване и заплащане. 12. ... 13. Оценителното производство има ограничен предмет, именно оценката на отчуждения имот. Оценката се извършва на базата на документация относно собствеността, която се намира в съответната техническа служба, и на базата на закона. В това производство не се допуска разглеждането на преюдицални спорове за собственост и други подобни спорове, които трябва да получат разрешение в друго производство по съдебен ред. Същото се отнася и до споровете дали оценяваният имот се включва в съпружеската имуществена общност. При оценката се изхожда от данните, съдържащи се в актовете за собственост, от удостоверенията за брак или влязло в сила решение относно собствеността. Възникналите спорове относно собствеността, относно размера на частите и др. следва да се разглеждат не в това, а в друго производство. 14. Заповедта по чл. 98 ЗТСУ в частта й относно оценката съгласно чл. 138, ал. 2 от Закона за териториално и селищно устройство подлежи на съдебен контрол. Собственикът на имота може да обжалва заповедта в тази й част изцяло или отчасти по отношение посочените в нея оценки. Ако в оценката не са посочени цени за отделни части от имота, подлежащи на оценка, т. е. ако са пропуснати оценките на някои подобрения, подлежащи на оценка по действителните им цени, в тази част оценката ще подлежи на съдебен контрол. Във всички случаи обаче собственикът на отчуждения имот, останал недоволен от дадените оценки или недадени такива за направени подобрения в имота, следва в жалбата си да конкретизира до какъв размер обжалва заповедта по отделните пера на оценките или пропуснати за оценка части, както и целия размер на сумата, за която се отнася жалбата. Съдът, проверявайки правилността на обжалвания административен акт, се произнася с решението си по посочените в жалбата суми. Посочването на размера на сумата, за която се отнася жалбата, е от значение и за това, че с оглед на нея се определя кой съд - районен или окръжен, е компетентен да разгледа спора. 15. По някои въпроси в производството по делата за регулация и оценка се допускат неточности и грешки. Това налага да се обърне внимание на съдилищата за отстраняването им. Така не всякога съдилищата взимат активно участие за изясняване на всички обстоятелства по повдигнатия спор; при групови случаи на отчуждени имоти не винаги се извършват огледи на място и съставят огледни протоколи, в които да се отразяват констатациите на съда; не всякога се изисква от вещите лица да сочат конкретни обстоятелства, на които основават заключението си; при спор за селищност на имота не се изисква от техническите експертизи да изготвят подробни скици на квартала или местността, в които се намира отчужденият имот, с нанасянето на съществуващите сгради и постройки, отстоянието им от имота, който се отчуждава, проведените комунално-благоустройствени мероприятия за квартала или местността; при спорове за категорията на оценената сграда не всякога се изисква от вещите лица да описват подробно белезите й с оглед определяне на характеристиката на същата; не всякога се призовава по делото инвеститорът, който е заинтересован от разрешаването на повдигнатия спор; неправилно се пишат осъдителни диспозитиви при изменение на заповедта в частта й за оценка вместо такива, с които се изменява заповедта на органа по чл. 95 ЗТСУ. По тези съображения и на основание чл. 58, ал. 1 от Закона за устройство на съдилищата Пленумът на Върховния съд ПОСТАНОВИ: 1. В производствата по жалби срещу заповедта за допълване или поправяне на кадастралния план, както и срещу отказа той да бъде допълнен или поправен съдът е компетентен да се занимава само с въпроса за законосъобразността на административния акт, т. е. спазени ли са изискванията за неговото издаване, както и с други незаконосъобразности, допуснати при установяване непълнотите или грешките, но не и със спорове между страните по отношение тези непълноти или грешки, имащи имуществен характер. 2. Подлежат на упълномеряване и остатъци от пълномерни имоти само ако имат поне 3/5 от най-малката повърхност за парцелите. Такива остатъци се упълномеряват с разполагаеми части от съседни имоти. 3. ... (*2) 4. Регулационният план за прокарване на задънена улица не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи актът само в частта относно оценката. (*9) 5. ... (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 6. При преценяване дали незаконно извършените строежи след 15.11.1958 г. до 31.12.1965 г. в регулирани и нерегулирани имоти, включително и върху държавна земя, и отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации са направени за задоволяване на остра жилищна нужда, следва да се изхожда от нуждата от жилище на домакинството на собственика на имота. В домакинството на собственика на имота се включват: малолетните и непълнолетни низходящи, пълнолетните и непълнолетните, встъпили в брак, ако са живели заедно с него, и възходящите на собственика или неговия съпруг или съпруга, които са живели заедно със собственика на имота. Във всички случаи членовете на домакинството трябва да нямат свое собствено жилище и да не са били настанени в държавно жилище. 7. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 8. ... 9. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 10. (отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) 11. Член 79, ал. 2 от Закона за териториално и селищно устройство не намира приложение при отчуждения по дворищнорегулационния план. Във всички останали случаи на отчуждения тази разпоредба намира приложение. 12. ... 13. Споровете, възникнали в оценителното производство във връзка с правото на собственост, включително и относно имуществената общност на съпрузите, не могат да бъдат решавани в това производство. Правото на собственост в това производство се установява със съдебни решения и по друг начин, предвиден в закона. 14. При обжалване на оценка на отчужден имот съдът може да я измени само до размера на посочените в жалбата суми. 15. Обръща внимание на съдилищата да взимат активно участие за определяне на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на цената на имота и размера на обезщетението. При групови случаи на отчуждени имоти да се извършват поначало огледи, като се съставят огледни протоколи, в които да се отразяват подробно констатациите на съда. При извършване на оглед по група еднообразни дела съдът да прилага към всяко дело съответния огледен протокол, а също така и скицата на вещите лица, ако има такава. Съдилищата да изискват от вещите лица да посочват конкретните обстоятелства, на които основават заключението си. (Ал. 4 отм. с т. 12 ППВС № 4 от 1980 г.) При спор за категорията - да описват сградите и да изискват от техническите експерти да описват подробно белезите, въз основа на които дават заключенията си за категорията им. По делата за оценката да се призове и инвеститорът поради това, че същият е заинтересован от разрешаването на спора. Диспозитивът на решенията не следва да бъде осъдителен, а такъв, с който се изменява заповедта на органа по чл. 95 от Закона за териториално и селищно устройство. Отменява постановления № 5 от 30.05.1963 г. и № 7 от 14.05.1971 г. на Пленума на Върховния съд.