Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9724/2022 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. Д. от гр. Мартен чрез адв. В. Д. против Решение № 29/26.08.2022 год. постановено по адм. дело № 251/2022 год. по описа на Административен съд Русе. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли решението и обжалваните административни актове да бъдат отменени и в негова полза да бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Русе в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на В. Д. против Решение № 2153-17-158 от 18.05.2022 год. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е оставена без уважение жалбата на Димитров против Разпореждане № РНП-1-14-17-01100511 от 17.03.2022 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Русе. С последното на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 22.09.2017 год. до 06.10.2018 год. в размер на 7 669,90 лева, от които главница 5 483,64 лева и законна лихва 2 186,26 лева начислена на основание чл. 113 от КСО до 17.03.2022 год. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед събраните доказателства сумата посочена в обжалваното разпореждане е недължимо платена и подлежи на възстановяване като е прието и че лицето е недобросъвестно. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е установил, че Димитров съзнателно е представил документ удостоверяващ осигурителния му стаж пред пенсионния орган съгласно удостоверение № XIV-144/19.03.1991 год. от ЖП „Завод Г. Д.“ – София за периода 15.09.1976 год. – 01.02.1977 год. и за периода 01.02.1977 год. – 28.06.1977 год. за целите на по – ранното му пенсиониране като същевременно знае и не спори по факта, че за 1976 – 1977 год. е бил ученик в 4 курс в ПГ по Механотехника „Ю. Г. – Русе, а двете качества – ученик в гр. Русе и същевременно работник в гр. София са логически несъвместими. Въз основа на така установеното съдът е приел, че Димитров дължи връщане на недобросъвестно получената сума. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че В. Д. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО с вх. № 2113-17-1910 от 02.10.2017 год. Представил е следните оригинални документи за осигурителен стаж: военно – отчетна книжка № 083262/20.01.1997 год.; трудова книжка № 1344/01.06.1976 год. издадена от Железопътен завод „Г. Д.“ – София; трудова книжка № 474пр//18.07.2002 год. издадена от И.А. „Главна инспекция по труда“ гр. София. Декларирал е, че в пенсионното му досие образувано по предходно заявление с вх. № 2113-17631/03.05.2017 год. се намират оригиналите на няколко бр. удостоверения обр. УП- 3 и УП-2.

С Разпореждане № 10/протокол №N01399 от 24.10.2017 год. на Димитров била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО от 22.09.2017 год. в минимален размер, а с Разпореждане № 22/02.02.2018 год. протокол № N01042 от 02.02.2018 год. пенсията е определена в действителен размер.

Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Димитров била спряна с Разпореждане № Ц-2153-17-165 от 21.10.2020 год. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО. Това разпореждане е оспорено и потвърдено с Решение № Ц 2153-17-34 от 23.12.2020 год. допълнено с Решение № Ц 2153-17-34 от 21.01.2021 год. на директора на ТП на НОИ Русе.

Причината за спиране пенсионните органи мотивирали с постъпила информация в Централното управление на НОИ гр. София, Дирекция „Пенсии“, че ЖП завод „Г. Д.“ – София и ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ, „Строймашремонт“ гр. София – осигурители, при които Димитров имал положен осигурителен стаж били включени в списъци на НОИ за т. нар. рискови осигурители. Актовете за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст били предмет на съдебен контрол по адм. дело № 81/2021 год. по описа на Административен съд Русе. С решение влязло в законна сила на 01.10.2021 год. съдът отменил гореописаните административни актове, с които на основание чл. 95 , ал. 2 от КСО /отм./ била спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Димитров.

Независимо от горното пенсионните органи инициирали нова проверка свързана с разходите на ДОО на ПГ по Механотехника „Ю. Г. гр. Русе и с личния ученически картон на В. Д.. Резултатите били обективирани в констативен протокол № КП-5-17-01041224 от 29.11.2021 год. Установено било, че през учебната 1976/1977 год. Димитров бил ученик в четвърти курс, разнесени му били оценки по съответните предмети за първи и втори учебен срок, годишни оценки и имал 28 извинени и 13 неизвинени отсъствия. Пенсионните органи анализирани също и Карта за преминат стаж от кандидата за водач на МПС – разрешително № 41 от 13.09.1976 год. за курсист № 8 и Карта по управление на автомобила № 8, издадена от СПТУ по Автотранспорт гр. Русе за изкаран курс за професионални шофьори, с отбеляза начална дата на провеждани занятия 04.10.1975 год. и крайна дата 20.07.1977 год.

Така пенсионните органи достигнали до издаване на Разпореждане № 2141-17-12 от 15.12.2021 год., с което се отменя Разпореждане № 22 от 02.02.2018 год. ( за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст ) и последвалите го и отпускат пенсия за осигурителен стаж и възраст на Димитров считано от 07.10.2018 год. От мотивите на гореописаното разпореждане е видно, че не се зачита за осигурителен стаж периодът от 15.09.1976 год. до 28.06.1977 год. от осигурителния стаж на Димитров по удостоверение № XIV-144/19.03.1991 год. от ЖП „Г. Д.“ София. През този периода Димитров е бил ученик, редовно обучение, в 4 курс в ПГ по Механотехника „Ю. Г. и обективно не е възможно да е полагал труд в гр. София при осигурителя ЖП „Г, Димитров“.

Последното разпореждане е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с Решение № 2153-17-66/22.02.2022 год. е отхвърлил жалбата. По делото липсват данни, а и не се твърди от страните решението на директора да е било оспорвано по съдебен ред.

Влизането в сила на Разпореждане № 2141-17-12 от 15.12.2021 год. станало предпоставка за издаване на процесното Разпореждане № РНП-1-4-17-01100511 от 17.03.2022 год. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което било постановено възстановяване от Димитров на недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 22.09.2017 год. до 06.10.2018 год. в размер на 7 669,90 лева. То било оспорено пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с Решение № 2153-17-158/18.05.202 год. го потвърдил.

Съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО посочен като правно основание за издаване на Разпореждане № РНП-1-4-17-01100511 от 17.03.2022 год. длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в случая разпореждането е издадено от компетентен орган.

В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО също правно основание на процесното разпореждане е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Р. Б. е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.

Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не могат да бъдат споделени. От данните по делото безспорно се установява, че Димитров е съзнавал, че представя документ удостоверяващ осигурителния му стаж (Удостоверение № XIV-144/19.03.1991 год. от ЖП „Г. Д.“ – София за периода 15.09.1976 год. – 01.02.1977 год. и периода 01.02.1977 год. – 28.06.1977 год.) като същевременно знае и не оспорва факта, че за същия период е бил ученик в 4 курс в ПГ по Механотехника „Ю. Г. – Русе.

Доводите на касатора, че пенсионният орган е имал задължението да прецени дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е правилно определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС – напр. решение № 6718 от 22.05.2018 год. по адм. д. № 12933/2017 год., VІ отд. на ВАС, решение № 15301 от 12.11.2019 год. по адм. д. № 8/2019 год., VІ отд. на ВАС и др./. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.

Предвид изложеното решението не страда от визираните пороци в касационната жалба и следва се остави в сила.

Касаторът е на правил искане за присъждане на разноски по делото, но с оглед изхода на спора същото е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/26.08.2022 год. постановено по адм. дело № 251/2022 год. по описа на Административен съд Русе.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА