РЕШЕНИЕ
№ 509
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Чочева
Членове:Милена Панева
Надежда Трифонова
при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Камелия Николова
като разгледа докладваното от Н. Т. Н. дело за възобновяване ВКС № 20258002200788 по описа за 2025 година Производството по чл.423, ал.1 НПК е образувано по искане на осъдения А. А. А. З. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда постановена по НОХД № 391/2023 г. на Окръжен съд - гр.Пловдив. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за проведеното срещу него съдебно производство по НОХД № 391/2023г., поради което същото е протекло и приключило неприсъствено. Желае да се възобнови производството, да се отмени съдебният акт и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитата на осъдения се солидаризира с доводите, изложени в искането. Акцентира на обстоятелството, че З. не е бил уведомен за провеждането на наказателното производство и са налице основанията за възобновяване на същото, с цел гарантиране правото му на защита.
Осъденият поддържа искането си. Потвърждава пред настоящата инстанция, че не е знаел за това, че в съда се е гледало дело по повод причиненото пътно произшествие. След като е бил осъден и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ е смятал, че с това е приключило производството срещу него. Отрича да е провел телефонен разговор със служебния си защитник, при който да му е съобщено за насрочено съдебно заседание. Моли да се отмени присъдата на окръжния съд и делото да се гледа отново с негово участие.
Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Аргументи в подкрепа на виждането си, че осъденият е бил уведомен за началото на съдебното производство, черпи от заявеното от служебния защитник в съдебно заседание от 05.04.2023г., проведено пред окръжния съд, а именно, че е разговарял по телефона със З. и му е съобщил, че е насрочено съдебно заседание. Не намира основания за възобновяване на производството.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 7 от 30.01.2024г, постановена по НОХД 391/2023 г. по описа на ОС - гр.Пловдив, А. А. А. З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2,3,5, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1,пр.3 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът се е произнесъл и по въпросите относно веществените доказателства по делото и направените разноски.
Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Производството пред съда е протекло в отсъствие на подсъдимия.
По повод изпълнение на издадена от Софийска градска прокуратура европейска заповед за арест А. З. е бил задържан в Германия и предаден на българските власти за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено на 21.07.2025г в законоустановения 6 месечен срок от узнаване за постановената присъда. За З. това е денят, в който е предаден на българските власти в изпълнение на ЕЗА -14.02.2025г. Разгледано по същество, искането е основателно макар и не изцяло по наведените в него доводи.
Развитието на наказателното производство по отношение на З., бележи следната хронология:
Осъденият е египетски гражданин, който към 21.06.2021г. се е ползвал с хуманитарен статут в Р.България. Привлечен е в качеството на обвиняем по ДП 52/2021г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП-гр.Пловдив, РПД при ОД на МВР Пловдив, с постановление от 21.06.2021г. за престъпление по чл.343, ал.4 НК. От този момент на наказателното производство, до приключването му, той е бил представляван от служебно назначен защитник. В производство по чл.64 НПК, с определение на съда от 24.06.2021г., му е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 20.08.2021г., след изтичане на предвидения в чл.63, ал.4, изр.2 НПК срок, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е отменена, не е взета по-лека като на З. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на страната“. След сключено споразумение по друго наказателно производство/ НОХД № 6712/21г. по описа на РС-гр.Пловдив/, образувано след отделяне на материали от воденото ДП 52/21г., с определение влязло в сила на 22.10.2021г на З. е наложено наказание от 1 година „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.281 НК. Наказанието е ефективно изтърпяно за периода 15.03.2022г.-23.12.2022г. След освобождаването му от мястото за лишаване от свобода, З. е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/- София към Дирекция „Миграция“ /с.Б./ с цел организиране изпълнението на наложена принудителна административна мярка / ПАМ/- „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ със заповед № ОЧ- 196/08.11.2019
Разследването по ДП 52/2021г. е приключило като материалите са били предявени на служебния защитник на осъдения и на 20.02.2023г. е внесен обвинителен акт в ОС - гр.Пловдив, съдържащ факти, които не се отличават от тези, по които З. е бил привлечен като обвиняем. Образувано е НОХД № 391/2023г. по описа на окръжния съд. Насрочено е разпоредително заседание за 05.04.2023г. и съдът е изпратил съобщение и превод на обвинителния акт до обвиняемия на известния по делото адрес в гр.София, ж. к. „С. Т.“, бл.***, вх.Б, ап.25. Документите са били доставени, но З. не е бил открит на адреса, поради което не са били връчени.
В съдебно заседание проведено на 05.04.2023г. З. не се е явил. Служебният му защитник е уведомил съда, че е разговарял с него по телефона и че той се намира в Специален дом за временно настаняване на чужденци в с.Б.. Съобщил е на съда, че е предал на обвиняемия информация, че по делото има преведен на арабски език обвинителен акт и че ще се разглежда от съда. С оглед на направеното изявление на защитника, съдът не е дал ход на делото, отложил е разглеждането му за 17.05.2023г. и е постановил съобщение за предстоящото съдебно заседание да се изпрати на З. до СДВНЧ в с.Б.. За местонахождението на осъдения там съдът вече е разполагал и с информация от Дирекция „Миграция“, съдържаща се в писмо, приложено по делото, потвърждаващо дадените от защитника разяснения.
В резултат на реализирано бягство от специалния дом на 25.04.2023г., връчването на призовката за съдебно заседание и на обвинителния акт изпратени до обвиняемия в с.Б., не се е осъществило.
Последвало е щателно издирване на З. – съдът е изискал необходимите справки за актуален адрес на чуждия гражданин, информация дали не е в затворите или арестите на страната, за това дали няма данни да е напускал пределите на страната, взета му е мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е обявен за общодържавно издирване. Положените усилия да се открие З. са останали неуспешни и производството пред съда е проведено и приключило в негово отсъствие, съобразно възможностите, които дава чл.269, ал.3,т.2 НПК. В съдебното производство пред окръжния съд по НОХД № 391/2023г. З. е бил представляван от служебния защитник, назначен още на досъдебното производство. На 15.02.2024г. е постановена присъда, с която е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.2,3,5, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1,пр.3 НК и му е наложено наказание от 10 години “лишаване от свобода“. В отделно производство по НЧД № 565/2024г., съдът на основание чл.306 НПК е направил кумулация на наказанията на осъдения по НОХД № 6712/2021г. и по НОХД № 391/2021г. и с определение от 16.04.2024г. / в сила от 02.05.2024/, е определил на А. З. едно общо наказание - най-тежкото от двете, а именно 10 години „лишаване от свобода“. С цел изпълнение на наказанието са били издадени две ЕЗА - от 15.02.2024, отнасяща се за наказанието, наложено по НОХД № 391/2023г. и втора от 22.05.2024. за изпълнение на общото наказание след направената кумулация. Осъденият е задържан в Германия на 10.12.2024г. и е предаден на българските власти на 14.02.2025г. Разпоредбата на чл.423 НПК предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. Настоящата инстанция е имала нееднократно повод да отбележи, че по този начин се гарантира прокламираното от чл. 6 т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му.
Преценката относно съществуването на предпоставките по чл.423, ал.1 НПК изисква разглеждането на казуса съобразно критериите, които се поставят в чл.8, параграф 2 Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство / Директивата/ и предвидените в нея гаранции по чл.9. Това е обусловено от прякото приложение на общностното право, конкретно в случая на Директива 2016/343 и обвързаността на съда от произнасянето на СЕС с решение от 20.05.2025г. по дело С-135/25г., в което се съдържа тълкуване на изискванията на чл.8 от Директивата и оценка за съответствието на националното законодателство / чл.423, ал.1 НПК/ с общностните разпоредби. Следва да се отбележи, че правото на ЕС не отрича възможността да бъде постановен съдебен акт в рамките на процес, воден в отсъствие на обвиняемото лице/подсъдимия. Въпросът е, в кои случаи това лице ще има право да поиска преразглеждане на делото, по което е постановено неприсъствено решение.
Прегледът на практиката на СЕС и изискванията на Директивата в чл.8 параграф 2, очертават две алтернативни хипотези с включени кумулативни изисквания във всяка една, които трябва да се съобразят, за да се прецени, дали проведеният в отсъствие на обвиняемия съдебен процес нарушава правото му на лично участие в производството и респективно
искането му за възобновяване на производството би било основателно. Съгласно чл.8, параграф 2 „Държавите членки могат да предвидят възможност съдебния процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условия, че „а“ заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване и „б“ заподозреният/обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата“.
Предпоставките на чл.8, параграф 2, б.“а“ и „б“ от Директивата разширяват обхвата на изискванията, посочени в чл.423 , ал.1, изр.2 НПК, като правото на участие на обвиняемия в производството се гарантира от изискването той да е бил уведомен за съдебното производство, както и за последиците от неявяването си или уведомен за съдебния процес да се е представлявал от упълномощен или назначен защитник и то нарочно упълномощен да го представлява в негово отсъствие. Приматът на нормите на общностното право и директният им ефект задължават съда да се съобрази с изискванията на чл.8 параграф 2 от Директивата, както и с последиците от тълкувателния характер на съдебните актове на СЕС касаещи тази материя.
Относно първата кумулативна предпоставка - обвиняемият да е бил своевременно уведомен за съдебния процес, съдържаща се и в двете алтернативни хипотези на чл.8, параграф 2 от Директивата, настоящата инстанция констатира следното: Основното твърдение на осъдения, изложено в искането за възобновяване, касае именно неприсъствието му при разглеждане на делото, като резултат от това, че не е информиран за началото на съдебното производство.
От приложените доказателства по делото се установява, че осъденият З. е знаел, че срещу него е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343 НК, лично е присъствал на привличането си като обвиняем, по отношение на него се е изпълнявала и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от два месеца.
След изтичане на този срок мярката за неотклонение е била отменена, не е взета по-лека, но е наложена мярка за процесуална принуда- „Забрана да напуска пределите на страната“. Това опровергава твърденията на защитата на осъдения, представени пред настоящия съд, че З. не е знаел въобще за воденото срещу него наказателно производство. Що се отнася до информирането му за насрочване на съдебно заседание по делото, няма спор, че той не е получил лично официално съобщение за датата, времето и мястото му, както и превод на обвинителния акт. В тази връзка трябва да се съобрази обстоятелството, че в хода на досъдебното производство, от 15.03-23.12.2022г, той е изтърпял в български затвор наказание от една година лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 6712/2021г. по описа на РС-гр.Пловдив. След края на наказанието, по силата на заповед № 5364з-3711/23.12.2022г. е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/- София към Дирекция „Миграция“ /с.Б./ с цел организиране изпълнението на наложена ПАМ- „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ със заповед № ОЧ- 196/08.11.2019г. Следователно причината, поради която съдът не го е открил на адреса в гр.София, ж. к.“С. Т.“, за да му се връчи съобщение за насрочване на съдебно заседание, не може да се свърже с негово недобросъвестно поведение, а е резултат от принудителното му настаняване в СДВНЧ.
Настоящата инстанция не може да сподели довода на прокурора, че З. е бил уведомен за началото на съдебното производство пред окръжния съд в телефонен разговор проведен със служебния му защитник, докато е пребивавал в специализирания дом . Принципно, разпоредбата на чл.180 НПК позволява призоваването на обвиняемия да стане чрез защитника му, но за да се приеме, че е направено официално уведомяване на обвиняемото лице за провеждане на съдебно заседание, следва ако не е връчено съобщението лично, то информацията за това да му е предадена по друг начин, но да съдържа конкретни данни за мястото, датата и времето на повеждане на съдебното заседание. Официални данни, че този обем от сведения е достигнал до обвиняемия няма.
Действително в протокола от проведено заседание на 05.04.2023г. е отбелязано, че служебният защитник на З. е заявил, че е разговарял с него по телефона и е научил за местонахождението му в СДВНЧ - с.Б.. Уведомил го е, че обвинителният акт е преведен и ще се проведе съдебно заседание. Но това уведомяване не може да се приравни на официално съобщение за датата, мястото и часа му, защото съдържанието на заявеното от защитника не съдържа данни, от които да се направи такъв извод. Осъденият оспорва факта, че е разговарял по телефона със служебния си защитник, но възраженията му не мога да бъдат споделени. Изявлението на служебния защитник, обективирано в съдебния протокол, съдържа сведение къде се намира З. и допълнителна информация, относно ангажираността на други адвокати в дела за оспорване на заповедта за ПАМ касаещи статута му, представляващи сведения от лично естество, за които защитникът не би имал информация, освен ако не е споделена от осъдения. Поради изложеното може да се приеме, че до З. е достигнала обща, а не официална информация за провеждане на съдено заседание. Поведението му обаче трябва да се съобрази с обстоятелството, че съгласно Наредба № Iз-1201 от 1 юни 2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци и в техните звена и за организацията и дейността им, той не е имал възможност да се придвижва свободно извън границите на това специализирано заведение и да го напуска, извън изчерпателно изброените в Наредбата случаи на освобождаване от дома. Редът в специалните домове за временно настаняване на чужденци е изисквал призоваване на осъдения съобразно наложените му ограничения в режима на придвижване и респективно призоваване за явяването пред съда да се осъществи чрез директора на дома.
Следователно осъденият не е бил уведомен за началото на съдебния процес, в смисъл, че е получил лично официална информация за датата и мястото на провеждане на съдебното заседание, даваща му възможност да направи информиран избор дали да присъства. Окръжният съд е направил същото заключение, приемайки, че З. не е редовно призован за съдебно заседание. С твърденията си в обратна насока, представителя на Върховна прокуратура всъщност желае неоснователно преразглеждане на този въпрос.
Анализирайки данните относими към уведомяването на осъденото лице за съдебното производство, настоящата инстанция обсъди възможността да се приеме, че З. е знаел за съдебния процес, след като е бил присъствено привлечен като обвиняем на ДП, но е препятствал изричното си уведомяване за съдебно заседание полагайки усилия, да не получи съобщенията, изпратени от съда. Тълкуването, което СЕС дава на разпоредбите на чл.8, параграф 2 от Директивата по дело С-135/25, не изключват изначално възможността да се приеме, че лицето е знаело за съдебното производство, когато е било привлечено като обвиняем и в последствие е положило усилия да не получи съобщения за съдебното заседание, отклонявайки се и от задълженията, произтичащи от определената му мярка за неотклонение. В тази връзка е направен извод за принципно съответствие на разпоредбата на чл.423, ал.1 НПК с конкретните норми на общностното право при условие, че преценката в тази насока се прави паралелно с изследването на въпроса доколко компетентните органи са положили всички разумни усилия да издирят и уведомят лицето за съдебното производство своевременно изпращайки официален документ за датата и мястото на съдебното заседание на адрес, който то е съобщило на органите по време на разследването, като се представят доказателства, че този документ е доставен на адреса.
От материалите по делото се установява, че З. е привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство няколко пъти. Присъствал е на тези следствени действия, подпомаган от служебен защитник. След приключването на ДП и внасянето на обвинителен акт в съда, призовка за съдебно заседание и превод на обвинителния акт, са били изпратени и доставени на известния по делото адрес в гр.София, където той не е открит, тъй като в това време е бил настанен в СДВНЧ – с.Б.. След като до съда е достигнала тази информация съобщение за дата, място и час на провеждане на съдебно заседание е било изпратено на адреса на СДВНЧ в с.Б.. Бягството на З. от специалния дом, е станало причина да не се връчат съобщенията за насроченото съдебно заседание и преведения обвинителен акт. Доколко бягството му може да се приеме за укриване от компетентните органи и препятстване възможността да бъде информиран за началото на съдебното производство е извод, който трябва да се направи след оценка на факта, че З. не е бил настанен в специалния дом по силата на мярка за неотклонение, свързана с производството по НОХД № 391/2023г и към момента на бягството е бил без мярка за неотклонение, която да му вменява задължения за определено процесуално поведение с ограничителен характер. От друга страна обаче, бягството има своите неблагоприятни последици за надлежното му информиране за началото на съдебното производство, като последващото му напускане на страната / осъденият е открит в Германия/, всъщност нарушава наложената му мярка за процесуална принуда- „забрана за напускане пределите на страната“. Така бягството на З. от СДВНЧ и установяването му в Германия могат да се определят като предприети от него действия препятстващи възможността да бъде информиран за провеждането на съдебното производство.
На направените изводи не могат да се противопоставят твърденията на З. пред настоящата инстанция, че с изтърпяване на наказанието от една година лишаване от свобода, определено по НОХД №6712/2021г. по описа на РС-гр.Пловдив, той е счел за приключили ангажиментите му към правораздаването в България. Касае се за две наказателни производства, с различен предмет, водени срещу З.. В двете производства е подпомаган от назначен адвокат и преводач, с оглед гарантиране правото на защита и правото да разбере, в какво е обвинен. За да направи извод относно информираността на З., че срещу него се води различно от приключилото със споразумение производство, настоящият съд анализира и съдържанието на проведения със служебния му защитник телефонен разговор, за който се съдържат данни в протокола от съдебно заседание пред окръжния съд на 05.04.2023г.
В съответствие с тълкуването на чл.8, параграф 2 от Директивата, освен установяване на данни за лично присъствие на обвиняемия при привличането му в това процесуално качество на досъдебното производство, подлежи на изследване изчерпателността на процесуалните действия, предприети от компетентните органи, за издирването и уведомяването му за започването на съдебното производство. Усилията, положени от окръжния съд не търпят критика. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения да издири З., изисквайки справки за актуалната му адресна регистрация, справка от Дирекция „Миграция“, изискал е информация за пребиваването му в затворите или арестите на страната, взета е била по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“, обявен е бил за ОДИ. Въпреки това местонахождението на З. не е било установено .
Настоящият състав разгледа изчерпателността на действията на съда по издирването на осъдения и съобразно описаната в т.55 и 56 от решението на СЕС по дело С-135/25г възможност компетентните органи да използват системата ШИС за въвеждане на сигнал по реда на Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за установяване местонахождението на лице по повод връчването на книжа и съобщения. Данните в конкретния казус не сочат на пропуск от страна на съда в издирването на З. въпреки, че не са използвани механизмите за правно сътрудничество според посочения Регламент. Въвеждането на сигнал в системата ШИС за издирване на лица за призоваване и връчване на документи във връзка с наказателни производства е относим до случаите, в които компетентният орган е разполагал с информация, че лицето, което издирва се намира на територията на държава членка. При липса на данни насочващи съда към дирене на обвиняемия на територията на шенгенското пространство, неизпращането на запитване не може да се оцени като процесуален пропуск .
Следователно, въпреки че няма доказателства обвиняемият да е призован за съдебно заседание, чрез връчване на официално съобщение то с оглед на това, че той е бил привлечен като обвиняем присъствено, че съдът е положил в пълен обем усилия да установи местонахождението му, за да му връчи съобщение за датата и мястото на съдебния процес, но те не са дали резултат вследствие на поведението на обвиняемия, насочено към това да не бъде открит, може да се приеме, че той е уведомен относно съдебното производство по смисъла на чл.8, параграф 2 от Директивата / т.37 решение СЕС по дело С-135/25/. По тези причини, твърденията на осъдения с искането за възобновяване, че не е бил уведомен за съдебното производство не могат да се споделят.
Независимо от обстоятелството дали З. е бил уведомен за съдебния процес, настоящата инстанция следва да прецени наличието на втората кумулативна предпоставка по чл.8, ал.2,б.“а“ от Директивата - дали осъденият е имал ясна и конкретна информация за последиците от неявяването си пред съда и възможността в негово отсъствие да се постанови решение. Съобразно тълкуването, дадено на посочения текст в решението на СЕС по дело С-135/25, дори знанието на обвиняемия за привличането му като обвиняем да може да се приеме като разбиране, че ще се проведе и съдебен процес, то само това знание, не позволява да се направи заключение, че лицето разбира последиците от неявяването си на този процес / т.40 решение СЕС по дело С-135/25/. По делото не са налични доказателства, че по какъвто и да е начин З. е бил уведомен за последиците от неприсъствието си в съдебно заседание, за да се мотивира заключението, че е направил информиран избор, отказвайки се от правото си да присъства лично при разглеждане на делото пред съда. Процесуалният ни закон предвижда осведомяване на обвиняемия за това обстоятелство да се извърши съгласно чл.247в, ал.1 НПК с връчване на съобщение за насрочване на разпоредително заседание. Такова съобщение не е достигнало до З., поради което отсъствието на предоставена информация в посочения смисъл, води до извода, че не са изпълнени критериите, заложени в чл.8, параграф 2, б.“а“ от Директивата.
Що се отнася до изискванията на чл.8, параграф 2, б.“б“- обвиняемият да е бил уведомен за съдебно заседание, но въпреки отсъствието си да е представляван от упълномощен защитник или да е имал служебно назначен такъв, следва да се отбележи следното: За да се гарантира в пълен обем правото на обвиняемия на лично участие в процеса, не е достатъчно да се установи единствено обстоятелството, че в задочно протеклия процес той е бил представляван от упълномощен или служебно назначен защитник. Участието на защитник в задочното производство трябва да е съпроводено с достатъчно ясно обективирано изявление на осъденият, че е упълномощил защитника си, включително и служебно назначения такъв, да го представлява пред съда в случай на отсъствие /т.61 от решение на СЕС по дело С-135/25г./. В конкретния казус З. е бил представляван от служебен защитник, както на досъдебно производство така и пред съда.
Имал е контакт с него, афиширал е желание да бъде представляван в рамките на проведеното досъдебно производство, но по делото не са налице данни, за това на адвокат Райчева да е било предоставено от обвиняемия правото да го представлява пред съда в негово отсъствие.
Липсата на информираност на осъдения за възможността спрямо него да се постанови неприсъствено решение и последиците от това или неупълномощаването на защитник с правото да го представлява пред съда в случай на отсъствие мотивира извода, че в проведеното срещу З. задочно производство не са спазени изискванията на чл.8, параграф 2 от Директивата и искането на осъдения за възобновяване на наказателното производство е основателно, а гаранциите по чл.9 от Директивата обезпечават правото му на справедлив процес, включващо и правото на лично участие в производството.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да се възобнови производството срещу А. З. по НОХД 391/2023 г. по описа на Окръжен съд - гр.Пловдив, да се отмени постановената присъда и делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-гр.Пловдив от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Съобразно изхода на делото и предвид изискването на чл.423, ал.4 НПК съдът следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъдения. След като прецени предпоставките на чл.56, ал.3 НПК, настоящият съдебен състав намира, че адекватната мярка за неотклонение по отношение на осъдения е „Задържане под стража“. Вземането на най-тежка мярка за неотклонение се мотивира с обстоятелствата, че З. е чужд гражданин, с неустановен към настоящия момент статут и адрес на територията на страната. Реализирал е бягство от Специалния дом за временно настаняване на чужди граждани през 2023г и в последствие е открит и задържан въз основа на ЕЗА на територията на ФР Германия. Тези данни обуславят реална опасност, при вземане на по-лека мярка за неотклонение, осъденият да се укрие. На следващо място данните за предходното му осъждане го характеризират като личност със завишена обществена опасност. За да се обезпечи ефективното постигане на целите на мерките за неотклонение и разглеждане на делото в разумен срок, следва А. Адбулфаттах З. да бъде задържан под стража.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязла в сила присъда № 7 от 30.01.2024г, постановена по НОХД 391/2023 г. по описа на Окръжен съд-гр.Пловдив.
Връща делото за ново разглеждане на Окръжен съд-гр.Пловдив от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
На основание чл.423, ал.4 НПК взема мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на А. А. З..
Решението е окончателно.
10
11