Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове:

МИЛЕНА ЗЛАТКОВААГЛИКА АДАМОВААЛБЕНА РАДОСЛ. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 9843 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане с правни основания чл. 239, т. 1 АПК и чл. 239, т. 4 АПК , подадено от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за отмяна на влязлото в сила решение № 5085 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 7094/2019 г. по описа на Административен съд – София град, потвърдено с решение № 3683 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 11478/2021 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, трето отделение

Молителят навежда доводи за отмяна на цитираните решения на основание чл. 239, т. 1 от АПК – поради наличието на нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на молителя в рамките на редовното инстанционно производство.

В искането се твърди, че решението на АССГ е неправилно и противоречи на друго, влязло в сила решение – решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди се също така, че двете решения са постановени между същите страни и по същото искане, а именно - предявен иск за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления /НП/, а именно НП – 202 от 30.01.2015 г. и НП - 396 от 17.12.2014 г. Като нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, се сочат решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и по-конкретно т. 53 и т. 54 от същото, както и определение от 27.09.2011 г. на Съда на Публичната служба на Европейския съюз /пленум/ по дело F-55/08 DEP – т. 37 и т. 38 от мотивите и т. 2 от диспозитива. Иска се отмяна на решение № 5085 от 04.08.2021 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 7094/2019 г., както и на решение № 3683 от 18.04.2022 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. д. № 11478/2021 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК, алтернативно – на основание чл. 239, т. 4 АПК.

В открито съдебно заседание искането на КЕВР се поддържа от пълномощника му юрк. Д., който претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по искането за отмяна, „Електроразпределение Север” АД със седалище гр. Варна, редовно призован, се представлява от адв. Г., която оспорва искането за отмяна и иска отхвърлянето му като неоснователно. Претендира разноски за настоящото производство.

Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна на посочените в него основания за допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/.

За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти:

С решение № 5085 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 7094/2019 г. по описа на АССГ, КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД – гр. Варна обезщетение в размер на 1356 лв. направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП - 396/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 492/2015 г. по описа на РС – Севлиево, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение в размер на сумата от 1356 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване на НП № НП - 396/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР по КНАД № 80/2016 г. на Административен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане.

С решение № 3683 от 18.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11478/2021 г. по описа на ВАС, трето отделение, решение № 5085 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 7094/2019 г. на АССГ, е оставено в сила.

При така установените факти петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд обосновава следните правни изводи:

За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието следва да е между диспозитивите на влезлите в сила решения на еднакво компетентни правораздавателни органи и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени /виж мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/.

В случая са налице две решения, постановени от Върховния административен съд, с участието на едни и същи страни - „Електроразпределение Север” АД и КЕВР. Делата, по които са постановени решенията, са образувани по подадените от „Електроразпределение Север” АД против КЕВР искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетения за причинени имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения за съдебното обжалване на същите.

Макар решенията да са постановени между същите страни и на същото правно основание, те не са постановени по едно и също искане, т. е. не е налице идентичност в предмета на делата. Предметът на всяко едно дело се определя от правните твърдения на ищеца /основанието на иска/ и неговия петитум. Видно от представените решения, а такива са и твърденията на молителя, предмет на делата са били предявени от „Електроразпределение Север” АД искове за обезщетения за имуществени вреди от различни отменени НП, а претендираните вреди представляват заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за защита и процесуално представителство в различни съдебни производства, приключили със съдебни решения, отменящи тези НП. По едното от делата ищецът е доказал заплащането на адвокатското възнаграждение, а по другото не е и това е обусловило различен изход на правните спорове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новите обстоятелства, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, т. е. такива които биха довели до различно разрешение на правния спор.

Решението на СЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 е постановено по преюдициално запитване с искане за тълкуване на принципа на ефективност, за да се установи дали този принцип изисква предоставянето на правна помощ на юридически лица. Определението от 27.09.2011 г. на Съда на Публичната служба на Европейския съюз /пленум/ по дело F-55/08 DEP е постановено по искане за определяне на съдебни разноски от Европейската инвестиционна банка във връзка с решението на съда по дело F-55/08, De Nicola/EИБ. С оглед прецизност следва да се посочи, че с диспозитива на определението се определят съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на ЕИБ и в него липсва т. 2 със съдържанието, сочено в искането за отмяна.

Двата съдебни акта, на които се позовава КЕВР, не установяват нови обстоятелства, нито представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В рамките на едно безспорно производство, образувано по преюдициално запитване, отправено от национална юрисдикция, СЕС дава тълкуване на общностни правни норми, целящо да подпомогне националния съд при разрешаването на конкретен правен спор. С определението на Съда на Публичната служба се определят дължимите разноски на страната по конкретно дело. Следователно, с представеното от КЕВР решение на СЕС по дело С-279/09, както и с представеното определение на Съда на Публичната служба, не се установяват факти, относими към правния спор, по който е постановено решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира. Даденото от СЕС тълкуване на общностни правни норми по отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 ДФЕС е задължително за съда, отправил преюдициалното запитване, както и за националните съдилища, разглеждащи правни спорове, свързани с прилагането на тълкуваните вече общностни правни норми, но съобразяването или несъобразяването от страна на съда с така даденото от СЕС тълкуване не подлежи на контрол по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Мотивите на определение за разноски по конкретно дело нямат дори такава задължителна сила.

Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Нейната цел е преодоляване на неправилно формираната сила на присъдено нещо на съдебния акт в изрично регламентираните в закона случаи. В случая от страна на подалата искането за отмяна КЕВР не е доказано нито едно от твърдените основания по чл. 239 АПК, поради което искането й следва да бъде отхвърлено.

С оглед този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответника на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 АПК. От негова страна са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Същото е в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на противната страна, е неоснователно.

С оглед гореизложеното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисия за енергийно и водно регулиране – София за отмяна на влязлото в сила решение № 5085 от 04.08.2021 г., постановено по адм. д. № 7094/2019 г. по описа на Административен съд – София град, потвърдено с решение № 3683 от 18.04.2022 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 11478/2021 г. по описа на ВАС.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране - София, бул. „К. Д. № 8-10 да заплати на „Електроразпределение Север” АД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, В. Т. – Е, бул. „В. В. № 258 разноски в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ А. А. п/ А. Р. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА