Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9874 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба подадена от С. М. от гр.София срещу решение № 4052 от 16.06.2022 год. постановено по административно дело № 6984/2021 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Манойлов срещу решение № 2153-21-93/07.04.2021 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/66 от 01.09.2020 год. на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и е осъдил С. М. да заплати на ТП на НОИ София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и недопустимост на съдебното решение. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по жалба срещу решение № 2155-21-93/07.04.2021 год., което не е било предмет на спора. Органът при изчисляване на трудовия му стаж не е зачел стажът от представените от него документи, а именно удостоверение от централно военно окръжие № 25-07-394/27.03.2028 год., УП-2 № 17 от 15.03.2018 год. и данни от РОЛ.

Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ София-град не изразява становище по касационната жалба. за неоснователност на касационната жалба и правилност на

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесното разпореждане от 01.09.2020 год. длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО към ТП на НОИ София-град е постановило отказ да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. М. по заявление от 27.08.2020 год. на основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО, тъй като заявителят не отговаря на законовата предпоставка за наличие на 5 години осигурителен стаж придобит до датата на инвалидизирането. До 11.03.2014 год. (датата на инвалидизиране) лицето има осигурителен стаж от 1 година 10 месеца и 22 дни, както следва 1 година 8 месеца и 14 дни наборна военна служба в периода 06.01.1989 год. до 20.09.1990 год. и 2 месеца и 08 дни осигурителен стаж при осигурител ЕТ Н.-66-Л. Ц. в периода 03.04.2008 год. до 10.06.2008 год. Разпореждането е обжалвано от Манойлов по административен ред като в жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на законовите разпоредби от страна на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при извършване на преценката относно правото на пенсия. Към заявлението не са представени нови доказателства удостоверяващи осигурителен стаж.

С оспореното пред АССГ решение от 07.04.2021 год. директорът на ТП на НОИ София-град е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган, поради което не е уважил сезиралата го жалба. Органът е извършил задълбочен анализ на подадените от лицето заявления със същото искане от 19.03.2018 год. и 25.07.2019 год. ведно със приложените към първото от тях документи, а именно удостоверение от централно военно окръжие № 25-07-394/27.03.2028 год., УП-2 № 17 от 15.03.2018 год. и данни от РОЛ и е зачел осигурителен стаж преди 11.03.2014 год. 1 година 10 месеца и 22 дни, а също така и осигурителен стаж след тази дата от 1 година 5 месеца и 15 дни.

За да отхвърли като неоснователна жалбата на Манойлов против решението на директора на ТП на НОИ София-град първоинстанционният съд е аргументирал теза, че от представените от лицето документи не може да се направи друг извод за наличие на осигурителен стаж освен този на органа. Към подаденото заявление, въз основа на което е постановено процесното разпореждане не са представени нови доказателства удостоверяващи осигурителен стаж. Такива не са представени и в съдебното производство. По тази причина съдът е приел, че лицето не отговаря на изискването на закона за наличие на осигурителен стаж в размер на 5 години придобит преди датата на инвалидизирането съгласно чл.74, ал.1, т.4 от КСО и няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на административните органи), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя.

Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос досежно придобитият от Манойлов осигурителен стаж пряко рефлектиращ върху правото му на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, като е приел, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява полагането на осигурителен стаж извън признатия от административния орган.

С оглед на това се налага извод, че отричайки на заявителя правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е издало материално законосъобразен акт, който основателно е бил потвърден по реда на административния контрол от директора на ТП на НОИ София-град.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, АССГ е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди С. М. да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4052 от 16.06.2022 год. постановено по административно дело № 6984/2021 год. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА С. М. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА