Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 9884 / 2022 г.
Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на И. К. от гр. София, [улица], чрез адв. М., против Решение № 4430/30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6243/2021 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/06/1/0/01604/2/01/04/01 изх. № 01-163-6500/70 от 28.05.2021 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ гр.Пловдив, и са присъдени разноски в полза на ДФ „Земеделие”.
Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че оспорения АУПДВ е издаден в неприложимия в тази хипотеза ред по ДОПК, което е съществено нарушение на административно производствените правила и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на същия. Счита, че съдът не е възприел доводите в жалбата относно невъзможността да бъде подадено искане за окончателно плащане и причините за това, като жалбоподателят неколкократно бил искал изменение на договора, включително и по отношение на крайната дата за изпълнение на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и отмяна на процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответната страна – Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Пловдив, не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ №13/06/1/0/01604/2/01/04/01 изх. № 01-163-6500/70 от 28.05.2021 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр.Пловдив, с който на И. К. е отказана изцяло одобрена финансова помощ по административен договор № BG06RDNP001-6.001-1787-С01/22.10.2019г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева, представляващо получено първо плащане по договора, ведно със законната лихва.
От фактическа страна съдът е приел, че на 22.10.2019 г. между ДФ „Земеделие” и И. К. е сключен Договор № BG06RDNP001-6.001-1787-С01 от 22.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020г. Подмярка 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ за отглеждане на спанак и трайни насаждения от сливи по методите на биологичното земеделие.
Съгласно одобрения бизнес план стопанството на бенефициента се намира в землищата на с. Мокрище, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик/ имоти с № 48876.19.8 и 48876.19.9/, с. Юнаците, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик /имот с № 86074.38.8/, с. Лозен, общ. Септември, обл. Пазарджик /имот с № 44053.10.42/, с. Злокучане, общ. Септември, обл. Пазарджик /имот с № 31214.14.75/ и с. Симеоновец, общ. Септември, обл. Пазарджик /имот № 66439.12.10/. Земеделското стопанство към момента на кандидатстване включва култури, отглеждани по биологичен начин или в преход към такъв, и планираното увеличение на СПО на стопанството е изцяло с отглеждани култури по този начин. Целите на проекта включват: 1. отглеждане на култури в приоритетен сектор „Плодове и зеленчуци“ - отглеждане на спанак - 27,800 дка; 2. създаване на трайни насаждения - сливи 29 дка; 3. създаване на едно работно място; 4. извършване на инвестиция в ДМА или ДНМА - закупуване на моторен храсторез на стойност 800 лв.; 5. обучение за придобиване на професионални умения и компетентности — минимум 150 часа; 6. завършен курс/информационна дейност, включваща теми свързани с опазване компонентите на околната среда.
По проекта е извършено първо плащане съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от договора за БФП на 15.11.2019 г., във връзка, с което е издадено Решение № 13/06/1/0/01604/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв.
С Уведомително писмо от 15.06.2020 г. на бенефициента е напомнено, че предвид датата на сключване на договора за БФП - 22.10.2019г. разполага с правната възможност да подаде искане за промяна на договора в срок до 01.11.2020 г., свързано с допустимо изменение на бизнес плана, в това число и на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и подаване на заявление за второ плащане. В писмото е посочен и редът за извършване на предстоящите проверки и посещение на ДФЗ във връзка с изпълнението на бизнес плана.
Във връзка с проверка на изпълнението на нормативните изисквания, включително изискването за точното изпълнение на бизнес плана и поетите в договора за подпомагане ангажименти и на основание раздел 2 „Финансово изпълнение на проекти и плащане“, т.6.1 и т.6.2 от Условия за изпълнение, респективно чл.7 във връзка с чл.4, ал.2 от договора за БФП на бенефициента И. К. е изпратено уведомително писмо чрез ИСУН на 24.07.2020 г. с искане отчет на документи за стартиране дейността по изпълнение на бизнес плана до 9 месеца от подписване на административния договор. В този смисъл на бенефициента И. К. е указано, че съгласно таблица № 8 „Описание на планираните инвестиции и дейности, които ще бъдат извършени в рамките на периода за проверка изпълнението на бизнес плана“ от одобрения бизнес план, неразделна част към административния договор трябва да предостави документ за инвестиции/дейности, с които ще докаже започване на дейност до 9 месеца от датата на сключване на административния договор чрез завършен курс/информационна дейност, включваща теми свързани с опазване компонентите на околната среда. Видно от разпечатка от ИСУН писмото е отворено от бенефициента на 05.08.2020 г.
В отговор на 12.08.2020 г. от страна на бенефициента е представен договор за наем № 112 от 24.07.2018 г., който е вписан в Агенцията по вписванията на 13.08.2018 г. По отношение на същия от административния орган е установено, че не съответства на таблица № 8 в одобрения бизнес план, тъй като съгласно договора за отдаване под наем на общинска земеделска земя бенефициентът наема земя с култура лозе - винено на имот № 03366.91.4 гр. Белене, общ. Белене, обл. Плевен, намиращ се в местност „Под бабина могила“, но същата култура не попада в приоритетен сектор, съгласно Списък с култури в сектор „Плодове и зеленчуци“ - Приложение №7 към Условията за кандидатстване, за което той е получил точки. Извършени са и административни проверки на предоставените документи, при които е констатирано, че за селскостопанска година 2019/2020 бенефициентът чертае имот с площ от 2,98 ха сливи с НТП на имота - лозови насаждения, но от информацията не става ясно дали на парцела се отглеждат сливи или са все още старите лозови насаждения или са новосъздадени сливи, с които ще нараства стопанството на бенефициента.
На 05.08.2020 г. бенефициентът е предоставил искане за промяна на договор във връзка със създаването на нови трайни насаждения сливи от 30 дка. Поискана е промяна и на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайната дата за подаване на искане за второ плащане по административния договор, а именно от 01.03.2021 г. на 01.03.2022 г. с мотив, че подписването на административния договор се е състояло една година по-късно от предвиденото в бизнес плана.
От страна на ДФЗ са извършени съответните проверки във връзка с отправеното искане, като е установено, че същото е в противоречие с вече декларираните данни от бенефициента, тъй като съгласно направена справка в регистър „Директни плащания“ за кампания 2020 година бенефициентът е декларирал, че на посочените имоти вече се отглеждат трайни насаждения сливи. Направена е справка в регистрите на МЗХГ за селскостопанска година 2019/2020, при която е установено, че в стопанството на бенефициента няма трайни насаждения – сливи. От административния орган е констатирано, че няма данни в регистрите на МЗХГ, декларирани от бенефициента Камбуров, в стопанството му да са включени имоти в землището на общ. Белене, обл. Плевен. В този смисъл е установено, че бенефициентът Камбуров е извършил промени в стопанството си без преди това същите да са съгласувани и одобрени от ДФЗ, което е нарушение на Раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“, т. 5. 3 от Условията за изпълнение респективно чл. 6, ал. 1, т. 7 от административния договор.
Извършени били и проверки на място. С оглед извършените проверки и направените констатации за нарушения и във връзка с т.2.4 от раздел 1 „Техническо изпълнение на проекта“ от Условията за изпълнение на 19.10.2020 г. и на 23.10.2020 г., чрез ИСУН на бенефициента са изпратени уведомителни писма за отстраняване на нередовности. На Камбуров е дадена възможност в 15 дневен срок да представи документи, посочени в писмата. В предоставения му срок бенефициентът не е предоставил исканите му данни и /или документи.
Видно от цитираните уведомителни писма, в резултат на извършените проверки на място преди второ плащане е установено следното: И. К. е извършил промени на бизнес плана и промени в местонахождението на стопанството си, без да е уведомил ДФЗ и без да е получил изрично одобрение от Фонда; не стопанисва имотите, включени в одобрения бизнес план и не поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за което е бил одобрен, от датата на сключване на административния договор до осъществяване на планираното увеличение; не поддържа съответствие с всеки от критериите за подбор, по които проектът му е бил оценен, за целия период, считано от датата на подаване на проектното предложение до изтичане на пет години от датата на сключване на административния договор; в стопанството на бенефициента е открита култура царевица за зърно, която не фигурира в Приложение № 7 към Условията за кандидатстване в списъка с култури в сектор „Плодове и зеленчуци“; И. К. няма действащ договор със сертифицираща фирма, относно културите в стопанството да се отглеждат по биологичен начин или в преход към такъв. Констатирано е и неизпълнение на задължението Камбуров да се осигурява като земеделски производител по реда на Кодекса за социално осигуряване от датата на подписване на административния договор с ДФЗ, тъй като съгласно направена справка в регистрите на НОИ бенефициентът се е осигурявал, като земеделски производител по реда на Кодекса за социално осигуряване само за месеците октомври и ноември 2019 г.
Видно от представената по делото административна преписка е, че на 29.10.2020г., чрез ИСУН бенефициентът е уведомен, че исканата промяна по Договор № BG06RDNP001-6.001-1787-С01 от 22.10.2019 г. не се допуска на основание т.2.3 от раздел 1 „Техническо изпълнение на проекта“ във връзка с т. 6.1, изречение първо от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение.
С писмо изх. № 01-163-6500/746/26.11.2020 г. бенефициентът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като му е предоставена възможност в 14- дневен срок да подаде писмени възражения по направените констатации. Видно от представената по делото разпечатка от ИСУН същото е отворено на 26.11.2020 г. И. К. не се е възползвал от предоставената му възможност.
На 22.01.2021 г. от страна на бенефициента чрез електронна кореспонденция през ИСУН е депозирано искане за промяна на договор. На 05.03.2021 г. чрез ИСУН бенефициентът е уведомен, че исканата промяна по договора не се допуска на основание т.2.3 от раздел 1 „Техническо изпълнение на проекта“, във връзка с т. 6.1, изречение първо от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение.
Предвид установеното неспазване на договора за БФП, за което бенефициентът не е уведомен с първото писмо за откриване на производство по издаване на АУПДВ с изх. № 01 -163-6500/746/26.11.2020 г. е изпратено допълнително писмо с изх. № 01-163-6500/746# 1 от 05.03.2021 г., с което е информиран за установеното нарушение и му е предоставена възможност в 14- дневен срок от получаването му да предостави писмени възражения по основателността и размера на публичното държавно вземане. Видно от представената по делото разпечатка от ИСУН същото е получено от жалбоподателя на 09.03.2021г.
В определения срок на 18.03.2021 г. от страна на И. К. е постъпило възражение чрез ИСУН срещу писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК. Видно от същото изразява несъгласие с мотивите в него и моли за преразглеждане на отказа за искане/уведомление за промяна на договора.
На 28.05.2021 г. от директора на областна дирекция на ДФЗ - Пловдив е издаден процесният АУПДВ № 13/06/1/0/01604/2/01/04/01, изх. № 01-163-6500/70. Видно от същия е направено заключение, че бенефициентът И. К. няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане в размер на 24 447,50 лв., получено на 23.12.2019 г. на основание, както следва:
1. За нарушение на чл. 11, т. 1 от договора за БФП, във връзка с т.11.1.1, раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, тъй като бенефициентът не е подал искане за второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми документи, съгласно Условията за изпълнение в срока, посочен в административния договор;
2. За нарушение на чл. 11, т.4 от договора за БФП, във връзка с т.11.1.4 раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, тъй като бенефициентът не поддържа икономическия размер на стопанството, измерен в СПО, за което е бил одобрен, от датата на сключване на административния договор до осъществяване на планираното увеличение. Посочено е, че реално измереният икономическия размер, измерен в СПО на стопанството в резултат на извършените проверки на място е 0 евро.
3. За нарушение на чл. 11, т. 7 от договора за БФП, във връзка с раздел 11. 1 от Условията за изпълнение и т. 5. 6 от раздел 1 „Техническо изпълнение на проектите“ от Условията за изпълнение, тъй като бенефициентът не е спазил задълженията и ангажиментите произтичащи от Условията за изпълнение и/ или договор, а именно осигурявал се е като земеделски производител по реда на КСО само за месеците октомври и ноември 2019 г.
4. За нарушение на чл. 11, т. 8 от договора за БФП, във връзка с т.11.1.9 раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, тъй като от страна на бенефициента не е представено копие на договор за контрол по чл. 18, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (OB L, 189 от 20.7.2007 г.). Установено е, че бенефициентът няма действащ договор със сертифицираща фирма, тъй като същият е прекратен на 16.07.2019 г.
5. За нарушение на чл. 11, т. 9 от договора за БФП, във връзка с т.11.1.10 раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, тъй като бенефициентът не е поддържал съответствие с минималните изисквания по всеки един от критериите, по които проектът му е бил оценен. Посочено е, че в стопанството на бенефициента е установено наличието на култура царевица за зърно, която не част от одобрения бизнес план на имот № 31214.14.75 с площ 3,929 дка.
6. За нарушение на чл. 11, т. 11 от договора за БФП, във връзка с т. 11. 1. 13 раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, тъй като бенефициентът не е започнал изпълнението на бизнес плана в срок по чл.4, ал.2, съгласно заложените в него предвиждания и в съответствие с определението по т. 5.8, подточка 29 от раздел 27. „Допълнителна информация“ към Условията за кандидатстване. Посочено е, че не е предоставил документ за инвестиции/ дейности, с които ще докаже започване на дейност до 9 месеца от датата на сключване на административния договор чрез завършен курс/ информационна дейност, включваща теми свързани с опазване компонентите на околната среда.
7. За нарушение на чл. 11, т. 15 от договора за БФП, във връзка с т. 11.1.14 раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, тъй като бенефициентът не е уведомил фонда за настъпването на факти и обстоятелства от значение за изпълнението на проекта, а именно в стопанството му са направени промени - стопанисваните от бенефициента имоти са в община Белене без изричното писмено одобрение на ДФЗ.
Предвид гореизложеното с АУПДВ на основание чл.26, ал.1, т.1 и т.З, чл.27, ал.1, т.З и т.9 и чл. 30, ал.1, т.7 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г., във връзка с т. 6.2 от раздел „Финансово изпълнение на проектите и плащане “във връзка с т.З.9, т. 5.8, т. 5.6 от раздел „Техническо изпълнение на проектите” и т. 11.1. вр. 11.1.1 от раздел „Техническо изпълнение“ и на основание чл.11, т.4, чл.11, т.8 и чл. 11, т.1 вр. чл.2, ал.З от договора за БФП, респективно чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители на бенефициента е отказана изцяло одобрената финансовата помощ по Административен договор BG06RDNP001-6.001-1787-С01/22.10.2019 г. и същият е прекратен на основание следните включени в него клаузи - чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2, чл. 11, т.1, т.4, т.7, т.8, т.9, т.11, т.12, т.15, във връзка с раздел 2, т. 11.1.1, т.11.1.4, т.11.1.9, т. 11.1.10, 11.1.13, 11.1.14, 11.1.15 от Условията за изпълнение на одобрени проекти по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 и във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 1, чл.27, ал.1, т.З и т.9 и чл. 30, ал.1, т. 5 и т.7 от Наредба № 4 от 30.05.2018г. С АУПДВ в определено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. Видно от представената по делото разпечатка от ИСУН АУПДВ е връчен на И. К. на 01.06.2021 г.
По делото са били разпитани свидетели и е приета съдебно-агротехническа експертиза.
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК.
Приел е, че съдебната практика приема непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана за неизпълнение на одобрените индикатори и по този начин е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ (преди ЗУСЕСИФ) за извършване на финансова корекция. Според АССГ при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Предвид гореизложеното съдът е приел, че в случая администратвиният орган по отношение на мотивите изложени в точка от 2 до 7 на АУПДВ е следвало да се произнесе по реда на ЗУСЕФСУ с издаване на решение за финансова корекция, а като е постановил АУПДВ по реда на ДОПК в тази част органът е допуснал съществено процесуално нарушение. Стигнал е до извод обаче че доколкото е налице още едно самостоятелно основание да бъде отказана изцяло безвъзмездната финансова помощ и да бъде оттеглена вече изплатената, процесният АУПДВ не подлежи на отмяна. Конкретно се касаело за установеното нарушение на чл. 11, т. 1 от договора за БФП, във връзка с т. 11.1.1 раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от Условията за изпълнение, а именно че бенефициентът не е подал искане за второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми документи, съгласно Условията за изпълнение в срока, посочен в административния договор. Според съда по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че по отношение на бенефициента са били налице форсмажорни или други непредвидени обстоятелства, които да са попречили за своевременното подаване на заявка за извършване на второ плащане.
Действително по делото са били представени Удостоверение от Министерство на земеделието, храните и горите, Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, съгласно което през нощта на 20-ти срещу 21-ви май. 2020 г. в периода между 00:14ч. и 00:51 часа в района на гр. Белене, област Плевен е регистрирана мощна купесто-дъждовна облачност, от която е паднал интензивен, проливен валеж от дъжд, придружен с градушка и становище от агроном. АССГ е приел, че същите обаче са депозирани за доказване на обстоятелството, че градушка е довела до увреждане на сливовите дръвчетата, а не че това е причината за неподаването в срок на второто искане за плащане.
АССГ е установил, че от страна на жалбоподателя са депозирани искания за промяна на договора на 05.08.2020 г. и на 22.01.2021 г. Това е наложило да бъдат извършени множество проверки /административни и на място/ от страна на административния орган, при които е установено неизпълнение на разпоредбите на подписания договор за БФП и Условията за изпълнение на одобрени проекти по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съставът на първостепенния съд е стигнал до извод, че И. К. на основание чл. 5, ал. 2, т.7 от договора е поискал промяна на същия, която не е одобрена от ДФЗ. В този смисъл бенефициентът е бил наясно с нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второ заявление за плащане в посочения в договора за БФП срок - 01.03.2021 г., както и за негативните правни последиците от неизпълнението на това задължение.
При тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ.
Постановеното решение е правилно.
Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.
Принципно касационната инстанция не споделя обобщения извод, на първостепенния съд, че административният орган по отношение на мотивите, изложени от т.2 до т.7 на АУПДВ, е следвало да се произнесе по реда на ЗУСЕФСУ с издаване на решение за финансова корекция.
Действително трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
От друга страна обаче първостепенният съд не е съобразил конкретните фактически и правни основания по посочените т. 2 -7 от оспорения индивидуален административен акт, като бланкетно е приел, че всички те попадат в приложното поле на чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕФСУ. Необосноваността в неговата цялост на този извод, обаче не може да доведе до отмяна на съдебния акт.
Налице още едно самостоятелно основание да бъде отказана изцяло безвъзмездната финансова помощ и да бъде определена като подлежаща на възстановяване вече изплатената, поради което и процесният АУПДВ не подлежи на отмяна, до какъвто и извод е достигнал АССГ.
Условията и редът за изплащане или отказ за изплащане на финансовата помощ са уредени в Наредба № 4 от 30.05.2018 г. Раздел IV, чл. 21 - 24 от същата наредба регламентира специфични условия за плащания, като на основание чл. 21, ал. 1 Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, извършва първо плащане - въз основа на сключен административен договор и второ плащане - въз основа на подадено искане за второ плащане. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, отказва изцяло безвъзмездната финансова помощ и оттегля вече изплатената, когато бенефициентът не подаде заявка за окончателно или второ плащане в крайния срок, посочен в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Видно посочените разпоредби са възпроизведени и в сключения между И. К. и ДФЗ договор.
Неизпълнението на нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е скрепено със санкцията, посочена в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. - отказ за извършване на второ плащане и възникване на задължение за връщане на първото плащане.
Неоснователни са възраженията по отношение на подадените от И. К. искания за промяна на договора, в това число и по отношение на крайната дата за подаване на искане за второ плащане. Бенефициентът има право да подаде искане за промяна на договора, но това право не кореспондира с насрещно задължение на ДФЗ да приеме тази промяна. Последният има право да прецени основателността на исканата промяна и може да одобри или откаже същата. Правилно е приел съдът, че единствено подаването на искане за изменение на договора не е достатъчно, тъй като същото следва да бъде одобрено, за да е налице промяна в крайния срок за подаване на второ искане за плащане. Право на ДФЗ е да прецени основателността на исканата промяна и може да откаже същата, както това е станало по двете искания за промяна на срока.
Неотносимо към правния спор е, че инвестицията не е била завършена до съответната степен и по тази причина не е било подадено искане за второто плащане.
По изложените съображения касационната жалба на И. К. се явява неоснователна и решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4430/30.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6243/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА