Решение №1543/13.02.2023 по адм. д. №9923/2022 на ВАС, VI о., докладвано от съдия Стела Динчева

РЕШЕНИЕ № 1543 София, 13.02.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9923 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Варна подадена чрез процесуалния представител Йорданов против решение № 890/04.07.2022 год. постановено по административно дело № 1598/2021 год. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № РД-09-86 от 09.06.2021 год. на Директора на РЗОК - Варна, с която е отказано на основание чл. 59, ал. 2 от ЗЗО и чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 год. за медицински дейности между НЗОК и БЛС сключването на допълнително споразумение/анекс към Договор № 030794 от 05.03.2020 год. (неправилно в диспозитива на съдебното решение е посочена 2021 год.) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК сключен с "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД за оказване на болнична помощ по КП и извършване на амбулаторни процедури по КП № 68.1 Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт за лица над 18-годишна възраст, КП № 69.1 Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт за лица над 18-годишна възраст, КП № 70.1 Диагностика и лечение на болест на крон и улцерозен колит за лица над 18-годишна възраст, КП № 71.1 Диагностика и лечение на заболявания на тънкото и дебелото черво за лица над 18-годишна възраст, КП № 73.1 Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система (хбс), панкреаса и перитонеума за лица над 18-годишна възраст, КП № 75.1 Диагностика и лечение на декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза) за лица над 18-годишна възраст и КП № 76.1 Диагностика и лечение на хронични чернодробни заболявания за лица над 18-годишна възраст и преписката е върната за ново произнасяне на директора на РЗОК по заявление вх. № 29 - 02 - 1066 от 01.06.2021 год. по описа на РЗОК - Варна подадено от "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД в частта относно КП 68.1, КП 69.1, КП 70.1, КП 71.1, КП 72.1, КП 73.1 и КП 75.1 съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за неправилност на изводите на съда, поради това моли за отмяната на решението и за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна действаща чрез пълномощника адв. Н. в писмен отговор и писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение след преценка на направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в установения от чл. 211 от АПК срок и от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Варна е Заповед № РД-09-86/09.06.2021 год. на Директора на РЗОК-Варна за отказ за сключване на допълнително споразумение/анекс към Договор № 030794 от 05.03.2020 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК сключен с "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД за оказване на болнична помощ по КП и извършване на амбулаторни процедури по КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП № 71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП № 76.1.

От събраните по делото доказателства се установява, че между НЗОК и "Многопрофилна болница за активно лечение – Еврохоспитал" ООД е сключен договор № 030794/05.03.2020 год. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процеси с НЗОК като в предмета на същият е било включено задължение на дружеството за оказване на медицинска помощ по КП от Приложение № 17 "Клинични пътеки" на НРД за медицински дейности за 2020- 2022 год. По отношение на КП 68.1, КП 69.1, КП 70.1, КП 71.1, КП 73.1, КП 75.1 и КП 76.1 е предвидено дейността да се осъществява в отделението по Гастроентерологи, като минималния брой легла, с които ще се осъществява изпълнението на договора за всяка от тези КП е 14. Със заповеди № № РД-01-127/09.02.2021 год., РД-01-788/12.03.2021 год., РД-01-801/23.03.2021 год. и РД-01-852/06.04.2021 год. на Директора на РЗИ - Варна леглата в отделението по "Гастроенторология" в лечебното заведение постепенно се намаляват с цел преструктурирането им в Ковид легла. Във връзка и в изпълнение на тези заповеди със заповеди на управителя на „МБАЛ-Еврохоспитал“ ООД леглата в отделението са намалявани като с последната заповед от 02.04.2021 год. леглата в отделението са определени на нула. В резултат на преструктурирането на леглата в ГЕО в Ковид легла, обслужващите лекари в отделение по "Гастроенторология" е следвало да обслужват т. нар. „Ковид отделение“. В резултат на това обстоятелство един от обслужващите лекари д-р З. Д. – Голдщайн е отказала да обслужва "Ковид отделението" и по нейна инициатива е прекратено трудовото ѝ правоотношение. Със заявление вх. № 29-02-803/14.04.2021 год. от управителя на "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД е направено искане д-р З. Д. – Голдщайн да бъде изключена от Приложение № 1 към сключения договор поради прекратяване на трудовия й договор считано от 07.04.2021 год. С. З. № РД-09-71/23.04.2021 год. на Директора на РЗОК - Варна частично без предизвестие е прекратен договора по отношение на КП 68.1, КП 69.1, КП 70.1, КП 71.1, КП 73.1, КП 75.1 и КП 76.1. Като мотив за прекратяването е посочено, че считано от 07.04.2021 год. "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД не отговаря на специалните условия за изпълнение на посочените КП, тъй като лечебното заведение не е осигурило минимум двама специалисти със специалност „Гастроентерология“, съобразно изискването на т. I, т. 3 "Необходими специалисти за изпълнение на клинична пътека" от Приложение № 17 към НРД за МД за 2020 - 2022 год. за изпълнение на процесните КП. На 27.05.2021 год. е сключен трудов договор между „МБАЛ - Еврохоспитал“ ООД и д-р И. Г. лекар със специалности „Вътрешни болести“ и „Гастроентерология“. На 01.06.2021 год. е подадено заявление с вх. № 29-02-1066/01.06.2021 год. за сключване на анекс към договор № 030794/05.03.2020 год. од за оказване на болнична помощ по клинични пътеки по приложение № 9 към чл. 1 от Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности гарантирани от бюджета на НЗОК (Наредба № 9 от 2019 г.) по отношение, на които договорът е бил частично прекратен. Със заявлението са предоставени документи удостоверяващи, че оспорващият отговаря на т. I, т. 3 "Необходими специалисти за изпълнение на клинична пътека" от Приложение № 17 към НРД за МД за 2020 - 2022 год. за изпълнение на процесните КП, за което се изисква минимум двама лекари със специалност "Гастроенторология". С. З. № РД-09-86 от 09.06.2021 год. Директорът на РЗОК - Варна e отказaл сключването на анекс към договор № 030794 от 05.03.2020 год. за оказване на болнична помощ по КП и извършване на амбулаторни процедури с "Многопрофилна болница за активно лечение - Еврохоспитал" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна за посочените КП от Приложение № 17 към НРД за МД за 2020 - 2022 год.

Въз основа на описаната фактическа обстановка Административен съд Варна е приел, че процесната заповед на директора на РЗОК - Варна е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила по отношение събирането и оценката на доказателствата - чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради неизлагане от административният орган на ясни фактически основания, както и поради неспазване на разписаната в чл. 59, ал. 1 от ЗЗО процедура. За да достигне до този правен извод съдът е констатирал, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно условията, на които не отговаря дружеството за да се постановени отказ за сключване на допълнително споразумение/анекс. Посочено е, че проверката в производството по чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО вр. с чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО задължава административният орган преди издаване на административния акт да обсъди конкретните условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях съпоставими с цялостната фактическа обстановка по случая. Според съда от страна на административния орган не е извършена тази задължителна проверка. Решаващият съд е посочил, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че лечебното заведение дългогодишно е изпълнявало процесните КП, а временното им преустановяване не следва да се третира като нова дейност и/или увеличаване на дейността, като в акта не са изложени мотиви, въз основа на кои норми се приема, че отново заявените КП следва да бъдат третирани като нова дейност или увеличаване на обема на дейност. Според съда доколкото процесните КП са предмет на договор № 030794/05.03.2020 год., то оспорващият към момента на сключването му е отговарял на всички нормативни изисквания за предоставяне на медицинска помощ по тези КП. Не са обсъдени обстоятелствата, че към момента на подаване на заявлението оспорващият отново е отговарял на изискванията, които са били основания за частичното прекратяване на договора със Заповед № РД-09-71/23.04.2021 год. като според съдът неправилно е прието, че в процесния случай се явява заявяване на БМП по КП по изцяло нови такива, а не за възстановяване на предходно положение. Съдът е посочил също така, че постановяването на отказ за сключване на договор е обусловено от предварително становище относно недостатъчността от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта като действия по изискване на такова становище са предприети едва след издаване на процесния акт.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Като правни основания за издаване на процесната заповед са посочени чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО и идентичния чл. 25, ал. 6 от НРД МД 2020-2022 год. Съгласно нормата на чл. 59б от ЗЗО директорът на РЗОК се произнася по постъпилите заявления в срок от 30 дни като сключва договор или допълнително споразумение с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в, респ. прави мотивиран отказ за сключване на договор при неизпълнение на тези условия и критерии. Нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО препраща към условията предвидени в Националния рамков договор. Съгласно разпоредбата на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО респ. идентичната на чл. 25, ал. 5 от НРД МД 2020-2022 год. предметът на договорите и допълнителните споразумения сключени с РЗОК не може да се разширява, а в ал. 7 на чл. 59б (ал. 6 на чл. 25) са предвидени изключения от посочената забрана, съгласно които ал. 5 не се прилага за лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл. 37а, съответно по чл. 37б от Закона за лечебните заведения, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности, както и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Безспорно се установява, че в сключения Договор № 030794 от 05.03.2020 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК сред договорените клинични пътеки са КП № 68.1, КП № 69.1, КП № 70.1, КП № 71.1, КП № 73.1, КП № 75.1 и КП № 76.1. Издаването на посочените по-горе заповеди на директора на РЗИ-Варна е довело до намаляване на болничните легла в отделението по Гастроентерология до нула и съответно до напускане на един от двамата лекари с такава специалност, обстоятелство обосновало прекратяване на договора за БМП в частта за посочените клинични пътеки. След сключване на трудовия договор с д-р Г. от 27.05.2021 год. лечебното заведение отново е отговаряло на изискванията за изпълнение на горепосочените КП. Доколкото тези КП са били включени в предмета на договора и дейностите по тях са били изпълнявани през значителен период от време настоящата касационна инстанция приема, че не е налице хипотезата на разширяване на предмета на сключения договор, а възстановяване на първоначалния предвиден в договора предмет касателно посочените КП. В тази връзка правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че от административният орган не са изложени мотиви досежно приетото от него наличие на хипотезата на разширяване на предмета на договора, доколкото налице са данни за възстановяване на временно преустановеното изпълнението на КП, респ. не са обсъдени от негова страна всички относими факти и обстоятелства. Правилен е обоснован е формираният от съда извод, че от органа не са обсъдени обстоятелствата, че към момента на подаване на заявлението оспорващият отново е отговарял на изискванията, които са основания за частичното прекратяване на договора със Заповед № РД-09-71/23.04.2021 год.

Правилно съдът е приел, че в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 1а от ЗЗО. Органът е обсъдил посочената разпоредба във връзка с възможността предвидена в 5 от Договор № РД-НС-01-4-7/30.12.2020 год. (чл. 23в от рамковия договор) съответно 11 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2021 год. да бъдат сключвани договори и/или допълнителни споразумения с изпълнители на БМП по реда на чл. 59, ал. 1а, но в рамките на утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б" от закона. Не се твърди и не се доказва наличие на хипотезата на ново лечебно заведение за болнична помощ. Въпреки, че в касационната жалба е изложено неаргументирано твърдение за наличие на нови дейности и липсата на нормативно предвидените изключения за сключване на договори/допълнителни споразумения за нови дейности, пресъздаващо част от мотивите на процесния акт, същото противоречи на друга част от мотивите на акта, в които изрично е посочено, че регламентираната процедура в чл. 37б от Закона за лечебните заведения е неприложима за „МБАЛ-Еврохоспитал“ ООД по отношение на дейностите по специалност „Гастроентерология“, тъй като дейността е вписана в Разрешение № МБ-306/26.04.2016 год., поради което не е нова за „МБАЛ – Еврохоспитал“ ООД. Същевременно, въпреки този извод, са предприети действия от страна на органа макар и след издаване на акта по преценка на недостатъчността на болничната медицинска помощ като до изпълнителния директор на ИА „МН“ е подадена молба за извършване на оценка на потребностите и удостоверяване на недостатъчност, а както вече беше посочено органът не аргументира и не доказва наличието на някоя от хипотезите на тази разпоредба, спрямо които са предвидените изключенията. От друга страна в приложеното по делото становище на директора на ИА „МН“ е посочено, че преценката за недостатъчност се прави за нови дейности, а не за клинични пътеки, поради което не е налице хипотезата на чл. 59, ал. 1а от ЗЗО. Съдът правилно е приел, че в акта липсват мотиви, въз основа на кои норми се приема, че отново заявените КП следва да бъдат третирани като нова дейност или увеличаване на обема на дейност. Административният орган в процесния акт не е изложил аргументи за наличие на хипотезите на изречение първо от посочената разпоредба.

Посочените противоречия и липсата на мотиви препятстват както защитата на жалбоподателя, така и извършваният от съда контрол за законосъобразност на акта. Правилен е формираният от съда извод, че административният орган е издал оспорената заповед без да изследва наличието на предвидените в цитираните в акта правни норми предпоставки за отказ за сключването на допълнително споразумение/анекс към договора, при липса на обсъждане на доказателствата и на мотиви в подкрепа на постановения отказ.

Във връзка с изводите на съда относно необходимостта от извършване на предварителна оценка на потребностите следва да се посочи, че съгласно разпоредбата чл. 59б, ал. 7 от ЗЗО респ. чл. 25, ал. 6 от НРД МД 2020-2022 год. въз основа на такава оценка може да бъде установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ, хипотеза относима към лечебните заведения за извънболнична помощ, каквото не е налице в процесния случай. Съгласно ал. 7 на чл. 25 от НРД за извършване на оценка на потребностите от извънболнична помощ в случаите по ал. 6 директорът на РЗОК изпраща по служебен ред искане до директора на съответната РЗИ. Директорът на РЗИ извършва оценката и изпраща на РЗОК удостоверение относно наличието или липсата на потребност от съответната медицинска помощ в 14-дневен срок от постъпване на искането. По отношение на лечебните заведения за болнична помощ такава оценка на потребностите се извършва във връзка с преценката за недостатъчност по чл. 59, ал. 1а от ЗЗО от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Както вече беше посочено, такива действия от страна на органа са предприети едва след издаване на акта, а органът не е доказал наличието на хипотезата на нова дейност или някоя от другите хипотези на изр. първо на разпоредбата, спрямо които е предвидено изключението. Чл. 81 от ЗЛЗ и предвидената в ал. 5 оценка на потребностите са свързани с различни от процесния случай хипотези и са неотносими към спора.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касаторът е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора съдът намира искането за неоснователно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 890/04.07.2022 год. постановено по административно дело № 1598/2021 год. по описа на Административен съд - Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Дело
  • Стела Динчева - докладчик
  • Николай Гунчев - председател
  • Добромир Андреев - член
Дело: 9923/2022
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Шесто отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...