Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията И. С. по административно дело № 9892 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1265 от 14.07.2022 г., постановено по административно дело № 353/2022 г. от Административен съд Благоевград, с което са отменени негови заповеди № З-ЦУ-485/28.03.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“ и № 1203/30.03.2022 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено, като претендира и заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – К. В. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати се него, а разгледано по същество е правилно като краен резултат.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспорените пред него заповеди са издадени от компетентен орган, но в нарушение на законовите изисквания за форма, на предвидените административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон.

Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в Закона за държавния служител (ЗДСл).

Правилен е изводът, че органът преди да наложи дисциплинарното наказание не е изпълнил задължението си да изслуша служителя съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДСл, което само по себе си е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е достатъчно основание за отмяна.

Вярно е, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на същия е връчена покана за изслушване на 15.12.2021 г. фактът, че същият не се е явил на насроченото изслушване на 16.12.2021 г. поради ползване на отпуск по здравословни причини не обосновава извод, че са налице предпоставките по чл. 93, ал.3 ЗДСл, тъй като ползването на този отпуск не води до извод за наличие на виновно поведение от страна на служителя. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че служителят не е бил в отпуск за периодите 24-28.12.2021 г. и 02 – 03.01.2022 г., които не са били работни дни, както и за времето след ползването на отпуска поради заболяване от 01.03. до датата на налагане на наказанието с издаване на заповедта 28.03.2022 г., при което органът е разполагал с възможност да изпълнил задължението си. Само на това основание следва, че правилно и законосъобразно заповедта е отменена.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящият състав счита, че в случая проведеното пред дисциплинарния съвет (ДС) производство не отговаря на целите на същото – независим орган, различен от дисциплинарно наказващия да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, а в случай на необходимост и да изслуша привлечения към дисциплинарна отговорност. В конкретния случай ДС е заседавал неприсъствено – т. е. изложеното в протокола е било предварително подготвено и членовете на ДС са потвърдили с подписи съгласие. Това обаче обезсмисля заложеното в разпоредбата на чл. 96 ЗДСл да бъдат изяснени факти и обстоятелства, а не да бъдат потвърдени с подпис установени предварително такива. При съпоставка на съдържанието на протокола от проведеното заседание на ДС и това на доклад № М-94-Н-1555 #6/17.10.2021 г. се установява че в протокола механично е пренесено съдържанието на доклада, от което отново следва извод, че ДС не е изпълнил задължението да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая, а механично е възприел установеното в доклада. Допълнително следва да бъде посочено, че такъв вид заседание не е предвидено и в правилата за работа на ДС, утвърдени със заповед № З-ЦУ-2553/22.07.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, а отделно от това по делото липсват доказателства, че служителят е бил уведомен за образуваното дисциплинарно дело. Липсват доказателства, чие същият е бил уведомен и за започналото срещу него дисциплинарно производство, с което съществено е нарушено правото му на защита. На следващо място от съдържанието на протокола се установява, че противно на разпореденото в заповед № З-ЦУ-3317/12.11.2021 г. „да бъдат образувани дисциплинарни дела“ срещу двамата посочени служите, т. е. за всеки служител в случая ДС е разгледал и двете дисциплинарни нарушения в едно дело, което допълнително обосновава извод, че същият не е извършил дължимите действия по изясняване на обстоятелствата за конкретния случай.

Правилен е и изводът на съда, че в случая е нарушена и разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, тъй като от доказателствата по делото не се установява дисциплинарнонаказващия орган да е извършил дължимата преценка при определяне на вида и тежестта на наложеното наказание, с оглед на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите и цялостното поведение на държавния служител.Обстоятелството, че декларативно е заявено, че тези обстоятелства са съобразени не води до обратен извод. В заповедта е посочено (л. 13 от делото, стр. 5 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание) е посочено, че са представени писмени обяснения от 12 служители, но такива липсват приложени в делото и приложената дисциплинарна преписка, което също обоснова извод за допуснато нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, довели да нарушаване правото на защита на служителя.

По отношение на неспазване срока на налагане на дисциплинарния състав настоящият състав намира, че изводът на съда за постановяване на заповедта след изтичане на предвидения в закона срок е неправилен.

В случая се касае до държавен служител в НАП, при което по отношение на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 13а от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП), който в случая е специален, макар по отношение на останалите въпроси, свързани с дисциплинарната отговорност да са приложими разпоредбите на Раздел ІІ, от Глава пета от Закона за държавния служител – Дисциплинарна отговорност. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за извършени нарушения на служебната дисциплина за периода от 11.02.2020 г. - 13.11. 2020 г., като нарушението е открито на 13.12.2021 г., когато с докладна записка № М-94-Н-1555#24 Председателят на ДС е предоставил на дисциплинарно наказващия орган протокола от проведеното заседание на ДС и взетото от него решение, то двумесечния срок за налагане на наказанието по специалния закон е изтекъл на 14.02.2022 г., при което едно от деянията, като макар заповедта да е постановена на 28.03.2022 г. като е в рамките на този срок, предвид обстоятелството, че сроковете за издаването й не са текли през времето, когато служителят е ползвал законно разрешен отпуск едно от деянията – това на 11.02.2020 г. е извън този срок и за него дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана неправилно, а останалите са в рамките на този срок.

Правилни са и изводите за допуснати нарушения по отношение на изискванията за формата на заповедта по чл. 97, ал.1, т. 4 ЗДСл, тъй като в заповедта при определяне на вида и размера на наказанието органът декларативно е посочел, че е съобразил обстоятелствата по чл. 91, ал.1 ЗДСл, но липсва изложение за конкретни и относими за случая съображения с оглед този служител. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случая, доколкото в заповедта са посочени две нарушения на служебната дисциплина – по чл. 89, ал.2, т.3 и по т.5 ЗДСл, като нарушение по т.5 е описано поведението на Вълев в хода на дисциплинарното производство – даване на противоречиви обяснения и споделени неистини“, за които обаче не е проведено дисциплинарно производство. Буди недоумение ангажиране на дисциплинарната му отговорност за посоченото в заповедта „съмненията за облага, което от своя страна би могло да представлява корупционна практика“, прието като нарушение на Етичния кодекс на НАП.

С оглед на посоченото по – горе обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение за постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма, довели до незаконосъобразност на същата.

Ето защо и двете обжалвани заповеди – тази, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и тази, с която е прекратено служебното правоотношение на служителя поради налагане на дисциплинарното правилно са отменени като незаконосъобразни.

С оглед на установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон като краен резултат.

Същото е и обосновано – постановено е въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и при изпълнено задължение за разпределяне на доказателствената тежест на страните, предвид дадените указания на страните с разпореждане от 12.05.2022 г.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1265 от 14.07.2022 г., постановено по административно дело № 353/2022 г. от Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА