Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар С. П. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 9898 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П. срещу Решение № 5785/13.10.2021 г. на Административен съд София - град (АССГ) постановено по адм. дело № 5795/2021 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. П., против Решение № 371 от 12.04.2021 г. по преписка № 196/2019г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), Трети специализиран наказателен състав, в частта, с която е установено, че спрямо В. П. не е извършено нарушение по Закон за защита на дискриминация (ЗЗДискр.) от Т. П., в качеството му на регионален директор в процесния период на Служба по вписванията - София, Регионална дирекция „Регистри“, Агенция по вписванията и е оставена без уважение молбата й с вх. №44-00-1627/20.05.2019 г. ведно с допълнение вх. №44-00-2916/18.09.2019 г., и В. П. е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което е и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че съда не е извършил пълен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, като не ги е обсъдил в тяхната съвкупност и по този начин е достигнал до погрешни правни изводи. В тази връзка сочи, че съдът неправилно е приел, че поведението на г-н Проданов, макар и укоримо, не може да бъде определено като тормоз, преследване или някакво друго нарушение на антидискриминационно законодателство. Твърди, че е налице защитен признак „лично положение“, тъй като с поведението си Проданов в качеството си на пряк ръководител на В. П. е извършил нарушение по ЗЗДискр., изразяващо се в накърняване достойнството или честта й, в това число създаване на враждебна, обидна, унизителна и застрашаваща среда на работното място, започнало като „тормоз“ и продължило под формата на „преследване“. Твърди, че съдът не е дал отговор на въпроса дали е налице форма на пряка дискриминация по отношение на нея, доколкото само и единствено по отношение на нея г-н Проданов е предприел действия за образуване на дисциплинарно производство, с цел отстраняването ѝ от служба, в какъвто смисъл да били отправените от него заплахи по-рано. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. К. и адв. Д..

Ответникът по касация - Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Комисията се представлява от юрк. Г..

Ответникът по касация – Т. П., в качеството си на регионален директор в процесния период на Служба по вписванията - София оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Т. Т. се представлява от адв. М.. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – Г. К. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № 371 от 12.04.2021 г. по преписка № 196/2019г. на КЗД, Трети специализиран наказателен състав, в частта, с която е установено, че Т. П., в качеството си на регионален директор в процесния период на Служба по вписванията - София, Регионална дирекция „Регистри“, Агенция по вписванията не е извършил нарушение по Закон за защита на дискриминацията (ЗЗДискр.) спрямо В. П. и е оставена без уважение жалба с вх. №44-00-1627/20.05.2019 г. ведно с допълнение вх. №44-00-2916/18.09.2019 г., подадени от В. П..

За да отхвърли жалбата на В. П. първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата власт, в предписаната от закона форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и ограничаване правото на защита на страните в производството, в съответствие с материалния закон.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност и коректно е установил фактите по делото. Доказателствата по делото са правилно ценени от съда и същият не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и взаимосвързани, изградени при спазване правилата на формалната логика, като установените факти обосновават правните изводи. Съдът правилно е приложил и материалния закон, поради което доводите на касатора за необоснованост на решението и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон са неоснователни.

Законосъобразен е изводът на съда, че КЗД правилно е приложила Закона за защита от дискриминация, приемайки че твърдените факти за дискриминационно поведение под формата на тормоз и преследване от Т. П., в качеството му на регионален директор в процесния период на Служба по вписванията - София, Регионална дирекция „Регистри“, Агенция по вписванията, не сочат извършването на такова спрямо В. П., на основата на твърдения от нея признак по чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5 ЗЗДискр и тези по пар. 1, т. 1, 3, 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр.

Дискриминационното третиране под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и съгласно разпоредбата на чл. 5 във вр. с 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. е дефиниран като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От анализа на нормативната уредба е видно, че фактическият състав на тази форма на дискриминация предполага от страна на дискриминиращия субект наличие на нежелано поведение, свързано с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., целящо да предизвика настъпване като резултат на негативни последици, или съответно предизвикало като резултат настъпването на такива последици, изразени в накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда, по отношение на лице (обект на тормоза), което от своя страна следва да е носител на защитен признак. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на визираната форма на дискриминация по отношение касатора по посочения признак „лично положение“ и изводите на първоинстанционния съд в оспореното решение се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени, в производството пред КЗД и в съдебното производство. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическите състави на посочените разпоредби, съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 ЗЗДискр., в случая по твърдения признак – „лично положение“. На първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи, че този признак съставлява основна, значима причина за по-неблагоприятното третиране. В случая, в жалбата пред КЗД не са посочени такива факти. В. П. обосновава твърдението си за осъществена дискриминация от разбирането си, че ответника Т. П. с поведението си на 22.02.2019 г. чрез съставяне на констативен протокол, за това, че същата е нарушила трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред, е целял засягане на честта и доброто й име, а именно дискредитирането й като професионалист и служител в Агенция по вписванията - София. Счита, че по времето, в което служителката е била в заведение „Мама миа“ на 22.02.2019 г. е имало и други служители на Агенция по вписванията, като по отношение на никой от тях от господин Проданов не са взети мерки за образуване на дисциплинарно производство за нарушаване на трудовата дисциплина, а образуваното дисциплинарно производство е само срещу нея и представлява акт на дискриминация на основа лично положение. По този начин е създал враждебна, обидна, унизителна и застрашителна среда, представляваща дискриминация спрямо нея под формата на тормоз, продължило под формата на преследване. Тези обстоятелства не могат да бъдат определени като факти, установяващи неравно третиране на основата на защитен признак по чл. 4 от ЗЗДискр и такова не е доказано от събраните доказателства, вкл. свидетелските показания.

Липсват доказателства, че Попова, като служител в Агенция по вписванията - София е третирана по-неблагоприятно от други лица в сходно положение, за да се приеме, че спрямо нея е осъществена дискриминация и което да налага да се преценява дали е извършена пряка дискриминация спрямо нея. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено лице – сравнител, поставено в по-благоприятни условия от тези твърдени от лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. Сравнението е основен и задължителен елемент от фактическия състав на пряката и на непряката дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.“ В настоящия случай не е установено някой от другите служители в Агенция по вписванията - София да е попаднал в аналогична ситуация на 22.02.2019 г. - да е стоял в работно време на една маса в заведение за обществено хранене с нотариус (който е възможно да бъде познат на неопределен брой граждани, заради упражняваната от него дейност), носещ със себе си елек с отличително лого на Агенция по вписвания и да разглежда нотариално удостоверителни документи, подлежащи на вписване, без да се интересува за впечатлението, което създава у обществото относно репутацията на службата, в която работи.

Правилни са изводите на съда, че не се установява и твърдяната от страна на касатора дискриминация под формата на "преследване" по смисъла на чл. 5 във връзка с пар. 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр., тъй като в процесния случай не е установено по-неблагоприятно третиране на В. П. във връзка с подаване на жалбата й пред КЗД. Всички твърдяни от нея действия, извършени от Т. П., в качеството му на регионален директор в процесния период на Служба по вписванията - София са преди подаване на жалбата й пред Комисията.

Твърденията на жалбоподателката в жалбата й пред КЗД, пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не може да обосноват неблагоприятно третиране, а и не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация. Такова е само третиране, което е осъществено поради обективното наличие на защитени признаци, като следва да се установи и причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. В настоящия случай не се установява защитен признак, както и действия, осъществяващи неравно третиране по заявения защитен признак. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че поведението на Т. П., в качеството му на регионален директор в процесния период на Служба по вписванията - София на 22.02.2019 г. в обществено заведение за хранене „Мама мия“ не може да бъде определено като тормоз, преследване или друго нарушение на антидискриминационното законодателство.

Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено без допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна е заявената своевременно претенция на ответната страна – КЗД, за присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което съдът определя в минималния размер от 100.00 (сто) лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оспореното съдебно решение, АССГ е отменил свое определение от закрито заседание на 17.06.2021 г. за конституирането на Г. К. - изпълнителен директор на Агенция по вписванията в процесния период и същата е заличена като заинтересована страна в съдебното производство. Решение № 371 от 12.04.2021 г. на КЗД по преписка № 196/2019 г., Трети специализиран заседателен състав, по отношение на Г. К. е влязло в сила, поради което същата няма качеството на ответник в касационното производство и следва да бъде заличена като такава в касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ЗАЛИЧАВА като ответник в касационното производство Г. К..

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5785/13.10.2021 г., постановено по адм. дело № 5795/2021 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА В. П., [ЕГН] да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата от 100.00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА