Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 2821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на А. П. инфраструктура против решение № 28456 от 31.12.2024 г. по адм. дело № 2127/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧР-СП-306 от 12.02.2024 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Ж. И. Б. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, тъй като е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът Ж. И. Б., чрез адв. Я., оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.

Първоиностнационният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. В този смисъл в съдебния акт са изложени подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да повтаря. Правилно е и заключението, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Аргументирано, в съответствие със закона и обосновано от доказателствата е и заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Ж. Б. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл е издадена, без да са осъществени материалноправните основания за това. Според цитирания текст органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази хипотеза законосъобразното упражняване на правото на органа се преценява съгласно общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (в съдебното решение заглавието на последния нормативен акт е посочено погрешно). Според цитираните норми право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 64 години и седем месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и шест месеца. В случая служебното правоотношение на служителя Б., който до издаване на процесната заповед заема длъжността директор на дирекция Анализ на риска в А. П. инфраструктура е прекратено, считано от 13.02.2024 г., без да са осъществени посочените по-горе кумулативни изисквания. Към посочената дата служителят е на възраст [възраст], т. е. не отговаря на изискването за възраст, предвидено в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 15 от наредбата. След като към датата на прекратяване на служебното правоотношение изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то служителят не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което не са осъществени и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради това като достига до извод в този смисъл и приема, че оспорената заповед следва да бъде отменена, първоинстанционният съд постановява решение при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с доказателствата.

Обстоятелството, че служителят е упражнил правото си на пенсия при условията на чл. 69б КСО не обосновава различен извод. Разпоредбата регламентира по-благоприятен режим за пенсиониране в случаите, когато лицата са работили при условията на първа и втора категория труд, който е с по-голяма тежест и вредност от труда от трета категория. Това е право на лицето, чието реализиране не може да обоснове едностранното прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването при условията на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като това основание е налице само когато са изпълнени изискуемите в кумулация материалноправни предпоставки по чл. 68 КСО.

Условията на оперативна самостоятелност не предполагат упражняване на правомощията, свързани с прекратяване на служебното правоотношение на служителя, в противоречие с установените в закона материалноправни предпоставки и основания за това, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила също е неоснователен.

Решението е постановено след обсъждането на представените доказателства, доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените от съда правни изводи.

Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да мотивират извод за неговата отмяна. Съдебният акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, А. П. инфраструктура, в чиято структура е органът, касационен жалбоподател, следва да заплати на ответника по касация сумата 1200.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и поради факта, че съпоставени с предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер на адвокатско възнаграждение за дела с такъв характер, не се явяват прекомерни.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28456 от 31.12.2024 г. по адм. дело № 2127/2024 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА А. П. инфраструктура, гр. София, [улица]да заплати на Ж. И. Б., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. София, сумата 1200.00 (хиляда и двеста) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА