Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 3096/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, представен от Тодорова, срещу решение № 1098/10.01.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2547 по описа за 2024 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № РД-05-23/12.03.2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите. Касаторът отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на заключението на съдебно-оценителната експертиза заради ползваните от експерта информационни източници и методите му различни от Българския стандарт за оценяване, посочен на страницата на Камарата на независимите оценители. Изразява убеждение, че след отмяната на оспорения административен акт съдът е следвало да му изпрати преписката. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „М. Б. Н. АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Позицията му е за оставяне в сила на първоинстанционното решение и за отсъствие на основанията за това по чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на издателя на отменения акт. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

Обжалваното съдебно решение е постановено в ново първоинстанционно производство – след като с решение № 2784/07.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 1376/2023 г. е отменено решение 7130/25.11.2022 г., постановено по адм. д. № 4860/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на "М. Б. Н. АД е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-05-23/12.03.2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите на Р. Б. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

С оспорения пред Административен съд София-град АУПДВ е установено публично държавно вземане в общ размер 932 239.42 лева. Задължено лице е „М. Б. Н. АД. Публичното държавно вземане представлява подлежаща на възстановяване неправомерна и несъвместима държавна помощ в размер 587 309 лева, изразена като получено икономическо предимство при замяна на частни горски имоти и държавни горски имоти по договор № 223/19.05.2008 г. между дружеството и Държавната агенция по горите. Възстановяването на помощта е разпоредено въз основа на Решение на Европейската комисия (ЕК) C (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN-ex CP 176/B/08) /Решението на ЕК/, като е сторено позоваване на предпоставките за определяне на мярката за помощ по съображение 124 от това решение и на съображения 147 и 173 за начина на формиране на размера на помощта. Относно размера на помощта са взети предвид административните цени на заменяните имоти по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредявена право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отм./ (по тези цени е извършена замяната) – 5 614 937.50 лева за горите на дружеството и 5 460 198 лева за държавните горски поземлени имоти и квалифицирани като пазарни цени на имотите по оценка на „Агролеспроект“ ЕООД съответно в размер 1 539 855.18 лева и 1 972 424.92 лева. Сумата на помощта е изчислена като намалена с разликата между пазарната и административната цена на частните имоти разлика между пазарната и административната цена на имотите на държавата. Качеството предприятие на адресата на акта за целите на чл. 107, 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) е обосновано с вписването му в Търговския регистър като търговец. Съобразителната част на акта включва и констатация, че оценката на имотите от „Агролеспроект“ ЕООД е в изпълнение на възложена обществена поръчка. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ.

Съдът е приел, че компетентността на издателя на акта следва от разпоредбата на чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 ЗДП и актът е в писмената форма за действителност и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Относно качеството предприятие на бенефициера на помощта е заявил обвързаността си от указанията в отменителното решение на ВАС. Отрекъл е да представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила пропускането на сроковете по чл. 38, ал. 6 ЗДП във вр. със съображение 180 от Решението на ЕК. Определил е нормата на ЗДП като материалноправна, като пропускането на срока не погасявало правомощието на администратора на помощта.

В решението спорът по фактите е концентриран до пазарните цени на държавните и частните имоти към момента на сключването на договора за замяна. Съдът е установил несъответствие между пазарните цени по оценителските доклади на „Атролеспроект“ ЕООД и по заключението на СОЕ от новото първоинстанционно производство. Приел е, че оценителските доклади не са съобразени с правилото на 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, тъй като при оценяването на частните и държавните имоти са ползвали данни за сделки извън 12-месечния период предхождащ сделката, във връзка с която се твърди предоставяне на неправомерна държавна помощ. Познавателната дейност на съда включва констатация за разширяване и в заключението на СОЕ на обхвата на периода, в който са изследвани съпоставими на контролираната сделки. Стойностите на съпоставените сделки следвало да се вземат предвид при определяне на пазарната цена на заменените имоти по аргумент за по-силното основание. Недължимо било зачитането на двете заключение от първото първоинстанционно производство.

Като е взет предвид определеният по заключението размер на държавната помощ от -274 686 лева, който не надвишава сумата 200 000 евро, е формиран правен извод, че предоставянето на помощ под прага de minimis изключвал една от предпоставките за издаване на административния акт. Според съда с отмяната на АУПДВ е предоставена търсената защита и не е дължимо изпращането на преписката на компетентния административен орган.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

С чл. 1 от Решението на ЕК е определена за несъвместима с вътрешния пазар неправомерно приведената в действие от Р. Б. в нарушение на чл. 108, 3 от ДФЕС държавна помощ, отпусната на предприятия при сделки за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. От обхвата на помощта са изключените помощите de minimis, предоставени при сделките за замяна /чл. 2 от Решението/ и индивидуалните помощи, предоставени при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи. Държавата възстановява несъвместимата помощ от бенефициерите, ако чрез дерогация помощта не бъде възстановено от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна /чл. 4, 1 и 2 от Решението на ЕК/, като подлежащите на възстановяване суми включват и лихвите от датата на предоставяне на помощта до действителното им възстановяване.

При действието на чл. 107, 1 ДФЕС мярката представлява помощ, когато бенефициерът е предприятие и мярката е с характеристиките, посочени в съображение 124 от Решението на ЕК: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки.

С отменения от първостепенния съд акт касаторът е въвел фактически твърдения за адресата като предприятие заради търговското му качество и за получаване на икономическо предимство от него в определен размер. Тези твърдения обслужват правното му твърдение за съществуването на публично държавно вземане с източник неправомерната и несъвместима държавна помощ, предоставена чрез замяната на имоти и размер включващ този на икономическото предимство и лихвата за забава. Твърдяните от администратора на помощта факти са спорни и с арг. от чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК са предмет на доказване.

Спорът относно особеното качество предприятие на бенефициера на помощта е разрешен с решение № 2784/07.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 1376/2023 г. При действието на чл. 224 АПК указанието на касационната съдебна инстанция по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Споделими са изводите на съда за недоказаност на факта на получаване на предимството и на неговия размер от администрацията, чиято при действието на чл. 170, ал. 1 АПК е обвързаността за несъмненото установяване посочените в него фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С арг. от съображение 173 на Решението на ЕК несъвместимо икономическо предимство възниква при положителен резултат след изваждане от разликата между пазарната и административната цена на горската земя държавна собственост и същата разлика за горската земя частна собственост. Ако полученото от отделния бенефициер предимство не превишава праговете по посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията, това предимство не се счита за държавна помощ и не попада в обхвата на забраната по член 107, 1 от ДФЕС.

Комисията е отбелязала, че българските органи вече притежават информация за двата вида цени към момента на замените, но при съмнение относно възможността за прилагане на тази методика може да решат да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели с помощта на независим експерт. Поставено е изискване определянето на експерта да е след тръжна процедура, като в тези изключителни случаи българските органи да посочат съответните парцели, обосновка за необходимостта от оценка от независим експерт и да предложат на Комисията избраният експерт, който да бъде одобрен от Комисията и от РБ /съобр. 176/. Решението на ЕК не съдържа изискване за приемане на методика за оценка, но оценителните доклади на „Агролеспроект“ ЕООД са изготвени при неназовани методи, което е несъвместимо с изискването за пълнота на главното доказване. В същото време оценителят не е независим, доколкото едноличен собственик на капитала на дружеството е администратора на помощта. Следва да се отбележи, че не администраторът на помощта е възложил оценката на оценителя. Оценителните доклади предхождат образуването на административното производство и по отношение на него са извънпроцесуална дейност на администрацията. Не е мотивирано решението да се възложи оценка на независим оценител. Механизмът на приобщаване на оценките ги определя като информация налична при администратора на помощ /вж. чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП, която с оглед момента на изготвяне на докладите /март 2018 г./, е различна от предоставената на ЕК информация за пазарни цени на парцелите. Възлагането на оценка от субект различен от администратора на помощна, която да се ползва като информация по чл. 38, ал. 7, т. 1 ЗДП е в противоречие с правилата на чл. 38, ал. 7, т. 2 и ал. 10 ЗДП, предвиждащи оценката да се възлага и приема от администратора на помощта при условията и в срока по решението на ЕК. Горното препятства формирането на извод за получено от частноправния субект в правоотношението по замяната на икономическо предимство в конкретен размер.

Първостепенният съд е допуснал оценителна експертиза в изпълнение на указанията на ВАС от отменителното му решение. Соченият по-горе начин на осигуряване на специални знания в извънсъдебната фаза на производството изключва конкуренцията му с източника на такива знания от хода на съденото дирене. СОЕ е способ за проверка на основаното на друг информационен източник – оценителските доклади фактическо твърдение, което е и фактическо основание на АУПДВ, за получаване на икономическо предимство в определен размер. Със заключението на експерта се разколебава доказването на факта на предимството или на стойността му. Стойността е от значение за възникването на задължението за възстановяване на получената недопустима помощ (ако е под прага на помощта de minimis) или за размера му (при помощ над прага на de minimis).

Доказването от жалбоподателя в първоинстанционното производство е насрещно и може да бъде непълно. Разширеният времеви период, в който са изследвани съпоставимите сделки, следва подхода на оценителските доклади, доколкото е насочен към тяхното дискредитиране. Упрекът за противоречащ на понятието за „пазарни цени“ по 1а, т. 2 от ДР на ЗДС предмет на изследване по СОЕ е относим и към оценителските доклади от извънсъдебната фаза на производството и засяга доказателствената им стойност. Правилно съдът е отказал да приеме за настъпили правните последици на недоказаните факти. Без да са установени предпоставките за възникване на публичното държавно вземане за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, предоставена със сключването на договора за замяна на недвижим имот № 223/19.05.2009 г., установяването на вземането с АУПДВ е неправомерно, а отменянето с първоинстанционното решение на този акт – правилно.

Пропускът на съда да изпрати преписката на компетентния административен орган по реда на чл. 173, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК би представлявал непълнота на съдебния акт, която не е касационно основание.

Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 9 900 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1098/10.01.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 2547 по описа за 2024 г.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието да заплати на „М. Б. Н. АД деловодни разноски за касационното съдебно производства в размер 9 900 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА