Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 10004 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ласо“ ЕООД против решение № 4309 от 27.06.2022 г., постановено по адм. д. № 3868/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – началникът на ДНСК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на „Ласо“ ЕООД против заповед РД-27-119/28.03.2022 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 167, ал. 9, т. 3 ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, е прекратено действието на удостоверение № РК-0290/10.09.2019 г., издадено от началника на ДНСК на „Ласо“ ЕООД за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ по оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор със срок на валидност до 10.09.2024 г.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Позовава се на нормите на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ и 79 ПЗР ЗИД ЗУТ и въз основа на събраните по делото доказателства констатира, че дружеството не е изпълнило задължението да приведе дейността си в съответствие с изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ в законоустановения срок, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Неправилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт. В заповедта като правно основание за издаването й са посочени нормите на чл. чл. 167, ал. 9, т. 3 ЗУТ и чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор във връзка с изменението на чл. 167 ал. 1 т. 2 ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.), с която за издаване на Удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 е добавено изискване по отношение на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличният търговец да притежават техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ, а именно да са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация "архитект", "строителен инженер", "инженер", "урбанист" или "ландшафтен архитект". Съгласно 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.) лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 до влизането в сила на този закон, както и лицата, получили удостоверение за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 по реда на 77, ал. 1 от този закон, привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в срок до една година от влизането му в сила. С тази разпоредба законодателят дава срок, в който адресатите на нормата следва да приведат дейността си в съответствие с изменението на чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ. От събраните по делото доказателства е установено, че към датата на издаване на заповедта дружеството не предприема действия за смяна на управителя, който не притежава техническа правоспособност по чл. 229 ЗУТ. Това са и фактическите основания, посочени в административния акт за издаването му, а като правно основание е посочена хипотезата на чл. 167, ал. 9, т. 3 ЗУТ, съгласно която действието на удостоверението се прекратява при отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. В случая това правно основание не е налице, тъй като нормата на 79 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.) дава срок за привеждане на дейността в съответствие с измененията, но не предвижда последица или санкция при неизпълнение, в т. ч. не е предвидено и прекратяване на действието на удостоверението. При липса на регламентирана санкция нормата не може да се тълкува разширително. Тази разпоредба урежда заварени правоотношения, а не нововъзникнали такива, като при липса на предвидена изрично последица за прекратяване на действието на удостоверението, при непривеждане на дейността в съответствие със законовото изменение, то не е налице правно основание за прекратяване на действието му. Това е и в съответствие с разпоредбата на 78 ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ бр. 16/2021г.), съгласно която лицата, получили удостоверение от началника на ДНСК до влизането в сила на този закон, могат да продължат да извършват дейността си по чл. 166, ал. 1, т. 1 до изтичането на срока на удостоверението, съответно до изтичането на срока за продължаването му. Към настоящия случай е приложима и тази хипотеза, тъй като дружеството има издадено и действащо удостоверение до влизането в сила на този закон и съответно по отношение на него е налице възможност да продължи извършването на дейността си до изтичането на срока на удостоверението си, който е 10.09.2024г. Освен това оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 167 ал. 9 т. 3 ЗУТ, според който удостоверението се прекратява при отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението. В случая с изменението на чл. 167 ал. 1 т. 2 ЗУТ и преходната разпоредба на 79 ПЗР на ЗИД на ЗУТ се въвежда ново условие, което не е било основание за издаване на удостоверението и като такова не може да бъде основание за отпадането му. Следователно административният акт е постановен в нарушение на материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспоравената заповед да се отмени.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди ДНСК да заплати на „Ласо“ ЕООД сумата 920 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 420 лв. заплатени държавни такси и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4309 от 27.06.2022 г., постановено по адм. д. № 3868/2022 г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед РД-27-119/28.03.2022 г. на началника на ДНСК.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на „Ласо“ ЕООД, [ЕИК] сумата 920 лв. (деветстотин и двадесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ