Върховният административен съд на Р. Б. - - Седмо отделение, , в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 10027 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н. Исмаил от гр. Добрич, [жк], [адрес] срещу Решение № 300 от 29.07.2022 г. на Административен съд Добрич (АдмС Добрич) по административно дело № 303/2022 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Исмаил срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2088/16.05.2022 г. (ЗПАМ) на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Русе, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б и ал. 2, т. 1 и 3 и ал. 7 във вр. чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), с която спрямо него са приложени принудителни административни мерки - временно спиране от движение чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер, заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на притежаваното от него превозно средство лек автомобил Мерцедес, модел Спринтер от категория М1, с рег. № [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила, за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, както и временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] и контролния талон към него, за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че извършеното нарушение въобще не е доказано с категорични доказателства, поради което не е налице основание за прилагане на ПАМ.
Сочи, че съдът въобще не се е произнесъл по довода от жалбата, че административният орган не е обосновал конкретния срок, за които е приложел мерките, а определеният краен срок се явява несъразмерно голям, предвид че лицето не извършва превоз на пътници по занятие, поради което няма интерес да предприема действия по лицензиране на тази дейност, поради което винаги ще се стигне до прилагането на максималния срок, който е несъразмерно голям и ограничаващ правата на лицето повече от необходимото и целта на закона.
Счита, че липсват мотиви в издадената ЗПАМ и това е достатъчно основание за отмяната ѝ като незоконосъобразна.
Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено, а по същество да бъде отменена и оспорената ЗПАМ като незаконосъобразна.
Ответникът по касационна жалба директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, ответникът не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.05.2022 г. при проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвП и Закона за движение по пътищата е установено, че на 22.04.2022 г. около 15:00 ч. Н. Исмаил от гр. Добрич е извършил международен превоз на четирима пътници от Р. Б. до Р. Г. с лек автомобил Мерцедес, модел Спринтер от категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на Н. И..
Прието е, че е извършен нерегламентиран международен превоз на пътници, тъй като горепосоченият лек автомобил няма издаден лиценз за това. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 322374 от 16.05.2022 г. От пътниците А. Яшар и Я. Й. са снети сведения, в които потвърждават, че на 22.04.2022 г. са пътували до Германия автомобил Мерцедес, модел Спринтер от категория М1, с рег. № [рег. номер] срещу заплащане, предадено на Н. Исмаил.
На 16.05.202 г. спрямо Н. Исмаил от гр. Добрич е издадена оспорената ЗПАМ
Компетентността на органа, издател на оспорената ЗПАМ, е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация, са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема за установен факта на извършен превоз на пътници срещу заплащане, без да е налице съответна регистрация за извършване на обществен превоз на пътници, без удостоверение за извършване на обществен превоз на пътници и без лиценза на Общността, тъй като деянието на Н. Исмаил попада в дадената от закона дефиниция за обществен превоз - 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, а именно всеки превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорената ЗПАМ е мотивиран с безспорната доказаност на извършения превоз срещу заплащане и без необходимите документи за това.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на акта и отхвърля жалбата срещу него.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на съда за доказаност на факта на осъщественото нарушение, като настоящата инстанция намира за необходимо да уточни следното:
Налагането на принудителна административна мярка не е гражданско, а административно производство. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения от превозваните лица са свидетелстващ документ, същите са подписани от тях, както и снелия ги служител на ИААА. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обясненията и сведенията представляват допустими от закона доказателствени средства, а по силата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай цитираните изисквания са спазени, което обосновава извод, че сведенията на превозваните, от настоящия касатор, лица представляват редовно събрано в хода на административното производство доказателства. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства, които да докажат неистинност на събраните сведения от превозваните лица. Правилно съдът е посочил, че обстоятелството, че не са събрани сведения от всички четирима превозвани не може да се тълкува като недоказаност на деянието, тъй като и превозът само на едно лице срещу заплащане и без необходимия лиценз е достатъчно, за да обоснове прилагането на принудителна мярка.
С оглед горното, въз основа на редовно събраните в хода на административното производство доказателства, които не са оспорени по надлежния ред в съдебното производство и редовно съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства, съдът правилно е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4 б. б ЗАвтП, за което нарушение се следва прилагане на конкретните принудителни административни мерки.
При липса на оспорване на фактите от страните, както и в частта относно компетентността на органа, издал оспорения индивидуален административен акт, и спазването на предвидената в закона процедура, касационната инстанция препраща в мотивите си към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да възпроизвежда повторно същите.
Разпоредбите на чл. 106, ал.1, т. 1, б. а и т. 4, б. б ЗАвтП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари без да има издадена удостоверение за обществен превоз или няма заверено копие към лиценза на Общността, както и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без да има издадена удостоверение за обществен превоз или без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или без да има заверено копие към лиценза на Общността, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Първоинстанционният съд правилно и съответно на събраните доказателства е приел, че Н. Исмаил е управлявал лек автомобил (индивидуализиран точно), превозвайки пътници до Р. Германия, без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвтП възможност да извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл и обуславящият приложението на процесните две ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на всяка от нормите, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт.
Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни).
Мерките по чл. 106, ал.1, т. 1, б. а и т. 4, б. б ЗАвтП притежават качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с всяка от тях се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача както временното спиране от движение на управляваното от него МПС, което се явява средството за извършване на нарушението, така и временното отнемане на СУМПС на практика осуетяват възможността на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т. ч. да предоставя услуги по обществен превоз на пътници по смисъла на закона. Двете мерки имат качествените характеристики и на превантивни мерки, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал и процесните ПАМ. Отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС и ограничаване възможността му да ползва отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността на това лице да извърши друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага.
Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесните ПАМ. Прочитът и на двете разпоредби сочи, независимо от незначителните разлики в дефинирането на срока (за не повече от 12 месеца в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП и за не повече от една година в чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП), че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на превозвача в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното му регистриране ще го постави в обективна невъзможност да извърши отново нарушение, представляващо основание за прилагане на процесните ПАМ. Фактът на регистрацията ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.
Изложеното налага извод за неоснователност на твърденията на касатора, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесните ПАМ, с изключените на времетраенето им, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП и органът има възможност за преценка за какъв срок да приложи съответната мярка. Формулировката до отстраняване на нарушението не предполага такава, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението.
Противно на виждането на касатора за липсата на яснота относно действията и/или бездействията, които следва да предприеме превозвачът, за да приведе в съответствие дейността си със законовите изисквания, съответно при какви обстоятелства органът би приел, че нарушението е отстранено, за да настъпи прекратителното условие на ПАМ, необходимите действия са очертани в самите хипотези на правните норми, послужили за основание за прилагането им: включването в списък към удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници или издаването на разрешение за извършване на превоз на пътници, получаване на лиценз на Общността. В тази връзка, касаторат неправилно приема, че е налице необходимост от допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок и конкретни действия, изпълнението, на които да доведат до преустановяването й. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на тяхното действие. Без никакво значение за настоящия спор е дали в случая чрез прилагането им е преустановен случаен обществен превоз на пътник, извършен еднократно и дали намерението на водача на автомобила е да извършва такава дейност по занятие или не.
Налага се извод, че оспореното волеизявление на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Русе, с което са наложени ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а и т. 4, б. б ЗАвтП е съответно на материалния закон и неговата цел. Следователно като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответникът по касация не е претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300/29.07.2022 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 303/2022 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА