Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 10059/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 16/29.06.2022 г. по адм. дело № 117/2022 г. на Административен съд – Русе, с което по жалба на “Т. Г. ЕООД е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., изх. № 01-2600/2764#3/15.02.2022 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е изпратена за ново произнасяне по подаденото Заявление за подпомагане за кампания 2019 по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

Касаторът - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ чрез юрк. Ж., по подробно изложени в жалбата доводи счита, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и в случай на евентуалност прави възражение да прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - “Т. Г. ЕООД, чрез адв. Т. М., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС Русе е приел, че със заявление 18/0515/67287 от 04.06.2015 г. жалбоподателят „Т. Г. ЕООД - земеделски стопанин с УРН 252134 е заявил за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ един парцел - БЗС 73362-952-1-3 с площ 47,08 ха в землището на [населено място], обл. Русе. Със заявлението е представен Договор за сертификация от 26.11.2014 г. сключен между жалбоподателя /клиент/ и СЕРЕС Гмбх, в качеството на сертифициращ орган (контролиращо лице). Въз основа на този договор е издаден Сертификат № 33060 от 19.06.2015 г. за проведена от сертифициращия орган инспекция на 03.05.2015 г. на парцел с площ 47,09 ха, засят с продукт „резене“. Статусът на продукта е „1-ва година преход“. Сертификатът е с валидност до 30.04.2016 г. С уведомително писмо изх. № 02-180-2600/427/24.02.2016 г. ответникът е одобрил жалбоподателя за участие (5-годишен ангажимент) по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Видно от Таблица № 1 към това писмо декларираният парцел № 73362-952-1-3 с култура 124015 – резене (медицински и ароматни култури – технически култури) е одобрен с цялата заявена площ от 47,08 ха с код БРП4 („За биологично растениевъдство в преход – ароматни и медицински растения“, съгласно Приложение № 1 към Наредба № 4/2015 г.). По делото е представеното Уведомително писмо № 02-180-2600/3269/15.12.2016 г. от което е видно, че от кампания 2016 г. агроекологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 11 е актуализиран (подновен) като декларираните от жалбоподателя в кампания 2016 г. парцели: 73362-952-4-2 с площ 47,03 ха (съответстващ на заявения още от 2015 г.) и 51768-24-9-2 с площ 14,96 ха (нов) и двата засети с култура резене с код 124015, са одобрени за подпомагане но мярка 11. И двата парцела са посочени с код БРП4. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че дружеството е подавало заявления за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие", в следващите години като е представяло и сертификат от контролиращото лице.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, но е засегнат от порок във формата. Административният съд е изложил доводи, че фактическото основание е общо формулирано и не дава възможност от него да се извлекат конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи издаването му. Такива за първи път са били изложени от процесуалния представител на ДФЗ в съдебното заседание от 03.05.2022 г.

В заключение съдът е направил извод, че неизлагането на конкретни фактически основания, а само общото и бланкетното им формулиране в оспорения акт представлява нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът е изложил доводи, че оспорения акт е в несъответствие и с материалния закон. Посочил е, че административния орган неправилно е достигнал до извод за неизпълнение на изискването на чл. 33, ал.1, т. 2 от Наредба № 4/2015 г. и от там за наличие на основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя съобразно чл.15, ал.3, т.3 от същата наредба.

При така установеното от фактическа и правна страна оспорения акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне на органа.

Решението е правилно.

Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновани са изводите на съда за липса на фактически основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а бланкетното посочване на всички възможни правни основания в уведомителното писмо води до невъзможност да се прецени на кое конкретно правно основание е постановен отказът за изплащане на финансово подпомагане и е прекратен поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“. Правилно е прието, че не са изложени конкретни фактически установявания за прекратяването на биологичния ангажимент за кампания 2019 г. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо.

Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Р. Б. мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи.

В тази връзка първоинстанционния съд правилно е приел, че определяне на фактическите основания за издаването на административен акт чрез изявления в хода на съдебното му оспорване е недопустим. Възможността да се санира липсата на мотиви не е безсрочна във времето, тъй като подобна теза би довела до нарушаване на правото на защита на лицето, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен.

Настоящата инстанция споделя и извода на съда относно материалната незаконосъобразноста на акта. Основният аргумент на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на оспорения акт е, че не е приел за изпълнено условието на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 /2015 г. от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г и на основание чл.15 ал.3, т.3 от същата наредба е постановил прекратяване на агроекологичния ангажимент на жалбоподателя.

Въз основана на представените по делото доказателства и при обстоен анализ на относимите материалноправни норми съдът е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че видно от съдържанието на сертификата, периодът на преход на процесния парцел изтича на 08.06.2019 г. като към датата на извършване на инспекцията 01.04.2019 г. не е било възможно парцелът да бъде посочен като биологичен. В същото време предвид факта, че сертификатът е с валидност до 30.06.2020 г. изрично е посочено, че периодът на преход изтича на 08.09.2019 г. В тази връзка правилен е и извода на съда, че коментираният сертификат всъщност удостоверява едновременно две обстоятелства. Първото е, че парцел 51768-450-6-1 с площ 14,93 ха е в 3та година в преход до 08.06.2019 г. и второто обстоятелство - че след тази дата парцелът е биологичен. Последното обстоятелство действително не е изписано изрично в сертификата, но се извежда от цялостното съдържание на документа от една страна, от друга страна се потвърждава чрез изричното изявление на сертифициращото лице в издаденото от него писмо /л.34 от преписката/, а освен това се подкрепя допълнително и от издаденият следващ сертификат пред 2020 г., в който парцелът вече фигурира като биологичен /сертификат от СЕРЕС от 28.10.2020 г. на л.141-л.142 от делото/.

С оглед изложеното правилен е извода на съда, че оспорения акт е незаконосъобразен.

Не са налице пороците сочени, като касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, като своевремено направена. Ответника е представил договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, от които е видно, че претендираната сума е 9081,60 лв.( с ДДС).

Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Настоящата инстанция счита, че делото не е с удостоверен материален интерес и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 9081,60 лв.( с ДДС). е прекомерен

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 т. от Наредба №1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители – минималното възнаграждение е 800 лв.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност на ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на осемстотин лева, платими от ДФЗ.

Воден от горно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/29.06.2022 г. по адм. дело № 117/2022 г. на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати сумата от800 /осемстотин/ лева разноски по делото на“Т. Г. ЕООД

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ