Решение №53/20.07.2022 по гр. д. №3352/2021 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Бонка Дечева

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

София, 20.07. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3352 /2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 46 от 14.02.2022 г. по настоящото дело е допуснато по касационна жалба, подадена от Д. А. И., Т. И. А., С. Р. Р., Р. Р. Р., И. Р. А., И. С. А. касационно обжалване на въззивно решение № 38 от 16.02.2021 г. по гр. д.№ 401/2020 г. на Пернишки окръжен съд. С това решене е отменено решение No16 /25.03.2020г. по гр. д. №158/2019 г. на РС-Брезник, в частта, с която на всички тях е определена обща квота 96/120 ид. ч. от всички процесни земеделски земи и гора и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците В. К. П., Х. А. Й. и Г. А. М., че всеки от ищците е собственик както следва: Данилушка А. И. – 36/384 ид. ч. от земеделските земи и 28/240 ид. ч. от гората, Т. Р. – 9/384 ид. ч. от земеделските земи и 7/240 ид. ч. от гората и да останалите жалбоподатели – по 9/384 ид. ч. от земеделските земи и по 28/240 от гората, Потвърдено е решението в останалата част, т. е. в частта, с която иска е отхвърлен до пълния предявен размер от ищците, претендиращи, че изцяло са собственици на процесните земеделски земи и гора.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 84 ЗН, защото не е отчетено кога е открито наследството, оставено от М. П. А., за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че е извлечен извод от мотивите на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ въпреки, че те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Твърди се и необсъждане на всички относими към спора доказателства и неправилно прилагане на правилата на придобивната давност.

Ответниците по касация В. К. П., Х. А. Й. и Г. А. М. не вземат становище по жалбата.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните относими към спора доказателства, като изгради самостоятелни изводи от тях. Това задължение на съда, разглеждащ спора по същество е изведено от изискването съдебните актове да бъдат мотивирани, от състезателното начало в гражданския процес и от нормата на чл. 235, ал.2 ГПК. То е безспорно за първоинстанционния съд. За въззивната инстанция, предвид нормата на чл. 269 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че въззивният съд следва да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи, като във връзка с това е длъжен да обсъди относимите към тях доказателства и да изгради самостоятелни изводи от тях по повдигнатите от въззивника и въззиваемият въпроси.

По касационната жалба:

Касаторите, са предявили положителен установителен иск за собственост на единадесет земеделски имота и една гора с искане съдът да признае, че те са изключителни собственици, като са се позовали на наследство от М. П. А., реституция и придобивна давност за периода след реституцията - 1999 – 2000 г. до предявяване на иска. Затова напълно оспорват правата на ответниците върху реституираните имоти.

С решение на ПК № 62 от 27.05.1999 г., в сила от 25.10.1999 г. са възстановени на наследници на М. А. и А. С. с план за земеразделяне десет земеделски имота в землището на [населено място], предмет на иска. Това решение е издадено след като е постановено решение № 50 от 28.01.1996 г. по адм. д.№ 5403:1994 г. на Пернишки районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказ на ПК по същата преписка и вместо това е признато правото на възстановяване на наследници на двамата наследодатели върху пет земеделски имота. На наследници на същите двама наследодатели е реституирана с решение № 67-1/19.02.1999 г. и нива от 5,532 дка в землището на [населено място], съставляваща имот 021006 и с решение № 05/16.05.2001 г. – гора от 9,500 дка., имот № 080009. Наследодателите М. П. А. и А. С. са били съпрузи и от брака си имат две деца – Н. и С.. Съпругата умира на 20.10.1926 г. /101 от делото на РС/ Нейни наследници са преживелият съпруг А. и двете деца Надежда, [дата на раждане] и С., [дата на раждане] На 24.06.1934 г. А. С. встъпва във втори граждански брак с В. А., от който са родени децата В., Х., Г. и Т.. Ищците Д. А. И., Т. И. А., С. Р. Р., Р. Р. Р., И. Р. А., И. С. са наследници на децата от първия брак на А., а ответниците – от втория. Установено е от заключение на съдебна експертиза, че имотите са ползвани от различни лица, включително за периоди не по-големи от 6-9 години, като са отдавани под аренда от Д. И.. Представен е предварителен договор от 1934 г., с който преживелият съпруг купува от майката на починалата си първа съпруга всички останали земеделски земи в наследство от П. К. – баща на първата му съпруга.

РС е приел, че ищците не са придобили по давност процесните имоти, а на основание наследяване и реституция са придобили общо 96/120 ид. ч., които са определени по действащия сега ЗН, като е обоснована неприложимостта на чл. 9а ЗСПЗЗ поради това, че гражданският брак с втората съпруга е сключен през 1935 г. - преди отнемане на земите и горите, т. е. брака не е последващ, а и от него има родени деца.

Въззивната инстанция е приела, че позоваването на придобивна давност на ищците е неоснователно, тъй като те не са доказали, че са трансформирали държането частите на ответниците във владение за себе си, че ако са имали намерение за своене, то е останало скрито и не е демонстрирано по начин, че ответниците да разберат. Съдът е приел, че наследодателят на страните А. С. Д. е владял заедно с втората си съпруга земите, останали в наследство от първата му съпруга и родителите й и до внасянето им от него в ТКЗС е станал техен собственик. Затова са определени еднакви квоти от възстановените имоти за всички деца на А. и от двата брака. По отношение на възстановената гора през 2001 г., съдът е приел, че тя се наследява само от живите преки наследници на А. към момента на взстановяването, т. е. без ответницата В. /дъщерята на В., починала на 26.10.2000 г./, на която е определена квота от горите само като наследник на Т. А. /починал без брак и низходящи/.

Решението е неправилно.

Правилно въззивният съд е приел, че е неоснователно позоваването на ищците /сега касатори/ на придобивна давност, тъй като те не са доказали, че са трансформирали държането частите на ответниците във владение за себе си, че ако са имали намерение за своене, то е останало скрито и не е демонстрирано по начин, че ответниците да разберат. Намерението да се държи веща за себе си или като обща в условията на съвладение трябва да бъде изразено ясно, по несъмнен начин, чрез действия, които да не будят съмнение за отричане правата на съсобствениците. При превръщане държането частите на останалите съсобственици във владение за себе си, позоваващят се на придобивна давност следва да докаже извършване на такива действия след придобиване на фактическата власт върху имота, които да установяват несъмнено промяна на намерението за своене. Управителните действия, каквото е отдаването под наем или аренда не са от категорията действия, които демонстрират намерение за своене. Тези договори имат за предмет предоставяне ползването на недвижим имот срещу определено възнаграждение, по отношение на което се прилага правилото на чл. 93 ЗС - за собственика, респективно 30, л.3 ЗС за съсобствениците. Затова тези действия не са недвусмислени, установяващи явно и несъмнено владение върху имотите, поради което самостоятелно не водят до придобиване по давност. Отделно от това общо срокът, през който ищците или някой от тях са управлявали имотите е по-малък от десет години.

Решението е неправилно в частта за определяне правата на страните.

Въззивната инстанция не съобразила и не е обсъдила, че в диспозитива на решението по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, съдът е приел, че земите следва да се възстановят на наследници на М. А. и А. С.. Не е съобразено и, че с решенията на ПК, с които окончателно е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне, имотите са възстановени на наследници на М. А. и А. С.. На наследници на двамата е възстановена и гората. Решенията на ПК, респективно на ОСЗГ имат конститутивно действие. По делото не се установява страните да са водили искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, с които да се установи, че правото на възстановяване е принадлежало на наследници на други наследодатели или само на единия от посочените в решенията. Затова по предявеният иск за собственост следва да се изходи от правоимащите лица, на които са възстановени имотите, посочени в решенията.

Неправилен е и извода на съда, че наследодателят А. С. е владял имотите, останали в наследство от първата му съпруга М. А., починала 1926 г. и двамата с втората му съпруга В. са ги придобили по давност към момента на образуване на ТКЗС. Имотите, които първата съпруга Мира А. е придобила по наследство от баща си П. К., починал на 08.02.1915 г. и е оставила в наследство, се наследяват между преживелия съпруг А. С. и малолетните му тогава деца, Надежда, родена 1922 и С., роден 1924 г. Поради това, че А. С. е техен родител и законен представител, между него и децата му от първия брак не е текла придобивна давност до навършването на пълнолетие, съгл. чл. 15, пр.2 и 3 от Закона за давността /отм/, а от тогава до образуване на ТКЗС не е изтекъл изискуемият се от чл. 34 ЗД /отм/ 20 годишен срок за придобиване по давност при обикновено владение. Договорът между М. П. К. и А. С. за продажба на наследството, оставено от съпруга й П. К. няма отношение към настоящия спор, предмет на който са възстановените имоти на М. А. – дъщеря на П.. Тя е самостоятелен наследник на баща си П. и майка й не е могла да прехвърли нейните права. Майката М. П. К. е продала своите наследствени права от наследството на починалият си съпруг, които са придобити от А. С..

Неправилно са определени и квотите на наследниците на М. А. по действащият ЗН. По аргумент от чл. 89 от действащият ЗН по наследства, открити преди 16 октомври 1944 г., наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя от отменения ЗН. /На 16.10.1944 г. влиза в сила Наредбата-закон за изравняване правата на лицата от двата пола, но тя няма обратно действие за наследствата, открити до тази дата./ Реституираните имоти са новооткрито наследство, но не се променя времето на откриване на наследството и кръгът наследници - ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК. Съгласно чл. 21, ал.3, изр.2 ЗН /отм/, във вр. с чл. 38, изр.2 пр.2 ЗН /отм/, когато наследниците на починал съпруг са две разнополови деца и преживял съпруг, непокритите имоти се наследяват като детето от мъжки пол получава два дяла, а детето от женски пол и преживелият съпруг – по един дял. Делът на наследници на М. А. се равнява на 1/2 ид. ч. от реституираните имоти с цитираните решения на ПК на основание чл. 30, ал.2 ЗС и се разпределя между наследниците й така: преживелият съпруг А. С. и дъщерята Н., [дата на раждане] получават по 1/8 ид. ч. ид. ч., а С., [дата на раждане] – 2/8 ид. ч. Наследниците на А. С. Д. – децата му и от двата брака и преживялата го втора съпруга В., починала на 13.06.1992 г. придобиват общо по реституция и наследство от процесните имоти 1/2 ид. ч. + 1/8 ид. ч., т. е. 5 /8 ид. ч., които след смъртта му се разпределят между тях по равно по правилата на чл. 5 и чл.9, ал.1 от действащият ЗН, т. е. по 5/56 ид. ч. Така общо от двамата наследодатели наследниците на С. получават общо 19/56, а наследниците на Н. – 12/56 ид. ч.

Неправилно въззивният съд е приел, че възстановената гора се наследява само от живите преки наследници на А. към момента на издаване на решението – 2001 г., т. е. без ответницата В. /дъщерята на В., починала на 26.10.2000 г./, на която е определена квота от горите само като наследник на Т. А. /починал без брак и низходящи/. Възстановената гора след смъртта й е новооткрито наследство, но не се променя момента и кръгът наследници, т. е. низходящата на В. – В. наследява дела на майка си от възстановената гора на основание наследствента трансмисия. Не наследяват по право на заместване само наследниците от четвърти ред, но децата са от първи ред. Делът на втората съпруга на наследодателя В., придобит по наследство от съпруга й, равняващ се на 5/56 ид. ч. се разпределя само между децата й В., Г., Х. и Т. – всеки от тях придобива по още 5/224 ид. ч. Към тази част следва да се прибави и частта, която те са придобили от баща си, т. е. по 5/56 ид. ч.

След смъртта на сина на общия наследодател Т. А. С., починал на 19.07.2005 г., който е син от втория брак на А. С., наследственият дял от баща му в размер на 5/56 ид. ч. и от майка му В. в размер на 5/224 ид. ч. / общо 25/224 ид. ч./ се разпределя по правилото на чл. 8, ал.3 ЗН, като еднокръвните братя и сестри, респективно низходящите им – наследниците на Надежда и С. получават половината на това, което получават родните му братя и сестри, т. е. В., Г. и Х. придобиват по наследство от Т. по 50/2240 ид. ч., а наследниците на Надежда и на С. – по 25/2240 ид. ч. Така с наследените от родителите си части, наследницата на С. - касаторката И. А. притежава 785/2240 ид. ч. /= 157/448 ид. ч. Наследниците на Н. – касаторите Д. А. И., Т. И. А., С. Р. Р., Р. Р. Р., И. Р. А. получават общо 505/2240 ид. ч. /=101/448 ид. ч./ От тази част Д. И. притежава половината, т. е. 50,5/448 ид. ч., а останалите касатори притежават по 12,6/448 ид. ч. от процесните имоти. За тези идеални части следва да се уважи установителният иск за собственост. За разликата до пълния заявен размер, исковете на ищците са неоснователни.

Въззивното решение, като неправилно, постановено при противоречие с материалния закон – чл. 5 и чл. 89 ЗН, при нарушение на процесуалните правила, отнасящи се до задължението на съда да обсъди и формира изводите си въз основа на относимите към спора доказателства и необоснованост на изводите относно правата на страните, следва да се отмени, като вместо това се постанови решение по съществото на спора, като се уважи иска за собственост на касаторите за посочените идеални части. Ищците не могат да искат определяне частите на ответниците по иск за собственост, поради което съдът не се произнася с диспозитив за частите на ответниците.

С оглед основателността на касационата жалба за претенциите до размера на наследствените квоти на касаторите, при съобразяване неоснователността на исковете за целите имоти на основание давност, следва да се уважи и претенцията на касаторите/ищци за разноски пред всички инстанции в общ размер на 1361 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ въззивно решение № 38 от 16.02.2021 г. по гр. д.№ 401/2020 г. на Пернишки окръжен съд и вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗЗД УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците В. К. П. ЕГН-[ЕГН], Х. А. Й. ЕГН-[ЕГН] и Г. А. М. ЕГН-[ЕГН], че всеки от ищците е собственик по наследство и реституция както следва: Д. А. И. ЕГН-[ЕГН]– на 50,5/448 ид. ч., Т. И. А. ЕГН - [ЕГН], С. Р. Р. ЕГН-[ЕГН], Р. Р. Р. ЕГН-[ЕГН], И. Р. А. ЕГН-[ЕГН] – на по 12,6/448 ид. ч. и И. С. А. ЕГН-[ЕГН] – на 157/448 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1. Нива от 2.280 дка, пета категория, местност „Рът“, имот № 003001 по плана за земеразделяне на землището на [населено място]., общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ....., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 2279 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, при граници /съседи/: ПИ ....., ПИ ....., ПИ ..... и ПИ ..... .

2. Нива от 2.997 дка, пета категория, местност „Рът, имот № ..... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., при граници /съседи/, който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ....., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 2996 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: ...., при граници /съседи/: ПИ...., ПИ .... , ПИ ..... и ПИ ..... .

3. Нива от 2.997 дка, пета категория, местност „Рът“, имот № ..... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 2997 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 003022, при граници /съседи/: ПИ ....., ПИ ...., ПИ ..... и ПИ ..... .

4. Нива от 3.930 дка, пета категория, местност „Рът“, имот № 005015 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ....., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 2997 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 005015, при граници /съседи/: ПИ ...., ПИ ...., ПИ ...., ПИ ..... и ПИ ..... .

5. Нива от 11.497 дка, пета категория, местност „Рът“, имот № 008005 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ....., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 11495 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 005008, при граници /съседи/: ПИ...., ПИ ...., ПИ ...., ПИ ..... и ПИ..... .

6. Нива от 3.691 дка пета категория, местност „Р.“, имот № 008019 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 3691 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 008019, при граници /съседи/: ПИ .... , ПИ ...., ПИ .... , ПИ .....

7. Нива от 0.500 дка, четвърта категория, местност „Б.“, имот № 009006 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Б.“, с площ от 500 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, номер по предходен план:009006, при граници /съседи/: ПИ ....., ПИ ...., ПИ ..... и ПИ .... .

8. Нива от 1.601 дка, четвърта категория, местност „Б.“, имот № 009036 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Б., общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Б.“, с площ от 1600 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, номер по предходен план: 009036, при граници /съседи/: ПИ ...., ПИ ...., ПИ .... и ПИ ... .

9. Нива от 1.401 дка, четвърта категория, местност „Б.“, имот № 010026 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ....., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Б.“, с площ от 1400 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, номер по предходен план: 010026, при граници /съседи/: ПИ ...., ПИ ..... , ПИ ..... и ПИ .... .

10. Нива от 4.598 дка, пета категория, местност „Рът“, имот №068015 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „Рът“, с площ от 4598 кв. м. трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: пета, номер по предходен план: 068015, при граници /съседи/: ПИ ....,ПИ ...., ПИ ...., ПИ ...., ПИ...., ПИ 03099.68.22 и ПИ .... .

11. Нива от 5.523 дка, девета категория, местност „Ростуля“, имот № 021006 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], общ. Б., при граници /съседи/: имоти с № ...., № ...., № ...., № ...., № ...., № ...., № .... и № ....

12. Имот № 080009 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ. Б. с площ от 9.500 дка, представляващ иглолистна гора, находящ се в местността „М.“, който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], общ. Б., одобрени със Заповед РД-18-1522/24.08.2018г. на И. Д. на АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор ...., с адрес на поземления имот: [населено място], местност „М.“, с площ от 9498 кв. м. трайно предназначение на територията: горска, начин трайно ползване: иглолистна гора, номер по предходен план: 080009, при граници /съседи/: ПИ ....., ПИ ....., ПИ ....., ПИ ....., ПИ..... и ПИ ......, като ОХВЪРЛЯ иска за останалата част до пълния предявен размер от всеки от ищците за всеки от имотите.

ОСЪЖДА В. К. П., Х. А. Й. и Г. А. М. и тримата с адрес [населено място], ул. И. С.“ № 5, вх. Б..1, ап.1 да платят на Д. А. И. Т. И. А., С. Р. Р., Р. Р. Р., И. Р. А. и И. С. А. деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 1361 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...