О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 447 гр.София, 19.07.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ИВО ДИМИТРОВ

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1248 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „И. А. Банк“ АД против решение № 14/03.01.2019 г. по т. д. № 3752/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 45/10.04.2018 г. по т. д. № 69/2017г. по описа на Окръжен съд - Враца са отхвърлени предявените от касатора срещу О. Б. искове за заплащане на цедирани вземания: по Договор от 10.06.2009г, за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи за сградата на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – [населено място], община Борован, сума в размер на 30820,12лв. , за неплатени изискуеми 18 месечни вноски, от които 17 равни месечни вноски в размер на 1 712,23лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.08.2016г. включително и една последна изравнителна месечна вноска в размер на 1712,21 лв. дължима до 10.09.2016г., включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва в размер на 4 972,94лв., за периода от 10.04.2015г. до 10.08.2016г. включително, изчислена от деня на забавата на всяка една от месечните вноски до датата на предявяване на настоящия иск; по Договор от 18.02.2010г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи за сградата на ОУ „ О. П. – [населено място], сума в размер на 69 028,40 лв., за неплатени изискуеми 28 равни месечни вноски в размер на 2 465,30лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва в размер на 8 211,34лв., за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително; по Договор от 16.05.2011г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи за пакета от сгради на ЦДГ “Т. П. – [населено място], ОДЗ „Ю. Г. – [населено място] и ОДЗ „И. Н. – [населено място], сума в размер на 99 108,52лв. , за неплатени изискуеми месечни вноски, от които 54116,44лв. от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия за неплатени изискуеми 28 равни месечни вноски в размер на 1 932,73 лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане и сума в размер на 44992,08 лв. за цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи за неплатени изискуеми 28 равни месечни вноски в размер на 1 606,86 лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва в размер на 11 789,55лв., за забавени и неплатени в срок месечни вноски, изчислена от деня на забавата на всяка една от месечните вноски до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законна лихва в размер на 6437,48лв. представляваща законната лихва за забавени и неплатени 28 месечни вноски в размер на 1 932,73 лв. всяка една от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия, които са с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително и сумата от 5 352,07 лв.q представляваща законната лихва за забавени и неплатени 28 месечни вноски в размер на 1 606,86 лв. от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, които са с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително, ведно с направените разноски в размер на сумата 24 060лв. Обжалваното решение е било постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ищеца „Е. К. ЕООД и „Енемона“АД/н/.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба О. Б. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира заплащане на разноските.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С определение № 59/25.02.2020г. по т. д. № 1248/2019г. на ВКС, I т. о. производството по делото е било спряно на осн. чл.292 ГПК. Предвид постановяване на ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът касае заплащане на възнаграждения по сключени между „Енемона“АД и О. Б. договори за изпълнение на инженеринг за ефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи на сгради. Същите вземания са били цедирани с поредица прехвърлителни сделки на касатора. Въззивната инстанция е намерила, че процесните договори предвиждат два етапа: първи – обследване за енергийна ефективност, разработване на работни проекти и осигуряване на финансиране и изпълнение на необходимите строително-монтажни дейности и втори - изплащане от възложителя на вложената от изпълнителя инвестиция и мониторинг на енергийното потребление на обекта с отчитане на гарантирания резултат. В съдебно засадение съдът е уведомил страните, че служебно ще се произнесе по валидността на няколко клаузи от процесните договори, като е дал указания, че в тежест на ищеца е да установи релевантния факт на постигната енергийна ефективност и е дал възможност страните да изразят становище. САС е изходил от спецификата на договорите и регулирането им от ЗЕЕ /отм./, който предвижда, че възнагражденията за енергоефективни услуги се заплащат след реализиране на икономии като финансовия и търговски риск се носи от изпълнителя, което според решаващия състав е правило с императивен характер, прилагащо се служебно от съда. За да достигне до този правен извод САС се е позовал на указанията по ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и не е възприел приетото с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 202/27.02.2015г. по т. д. № 4123/2013г. на ВКС, II т. о. Счел е, че в случая по процесните договори страните са разсрочили плащанията при неясно определени критерии за енергийна ефективност и механизъм на компенсации, ето защо според него те се явяват нищожни. Освен това е изложил съображения, че в качеството си на правоприемник касаторът не е доказал, че в изпълнение на договорените работи е постигната енергийна ефективност на обектите, от които да се изплатят вложените инвестиции и възнаграждение на изпълнителя, респ. цесионера.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните групи правни въпроси:1/ по р.I, т.1-3, касаещи проблема за обхвата на служебната проверка, извършвана от въззивния съд относно действителността на клаузи от договор за изпълнение на СМР на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат, сключен по реда на ЗОП / отм./, респ. НВМОП; 2/ по р.II, т.1-6, относно правната природа на договора за изпълнение на инженеринг за ефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи в резултат на проведена процедура по ЗОП и във връзка с това явява ли се нищожна уговорката за заплащане на възнаграждение на изпълнителя чрез месечни анюитетни вноски. По първата група въпроси касаторът се позовава на допълнитено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с практика на ВКС, обективирана в решения постановен по реда на чл.290 ГПК: Решение № 202/27.02.2015г. по т. д. № 4123/2013г. на ВКС, II т. о., Решение № 61/22.04.2013г. по т. д. № 94/2012г. на ВКС, I т. о. и др., а по втората група – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Настоящият състав на ВКС намира, че по първата група въпроси приложение намира приетото ТР № 1/27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Доколкото в случая САС се е произнесъл по действителността на клауза относно условията и начина на изплащане на възнаграждение на изпълнителя по процесните договори с оглед обективираната в договора воля на страните и предвид правните характеристики на този специфичен като предмет и нормативна регулация договор, то се касае за произтичаща пряко от сделката нищожност. Въззивната инстанция е посочила, че е налице противоречие с императивна норма на закона. В тази хипотеза според цитираното ТР порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона, т. е. основанието за нищожност по чл.26 ЗЗД се установява от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Следва да се отбележи, че въззивният съд изрично е указал на страните, че ще се произнесе по действителността на процесните клаузи, като им е дал възможност да организират защитата си. Следователно са спазени указанията по ТР №1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

Втората група въпроси не отговарят на изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и съобразно разясненията в тази връзка по ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т. е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправните или процесуалноправните въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.

В своята цялост въпросите предполагат да се отговори нищожни ли са обсъждани от въззивната инстанция конкретни клаузи, т. е. да се проверят крайните правни изводи. Но тази проверка предполага разглеждане на определени доказателства събрани по делото, преценка на договорни клаузи /конкретен начин на определяне от страните на изплащане на възнаграждението на изпълнителя/, съпоставка с приложими правни норми, т. е. дейност по проверка по същество на касационната жалба с оглед конкретно наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение.

Не е налице сочената хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Обосноваването на същата се свързва от касатора с проблематиката, засегната с въпросите в раздел II, които както вече беше посочено не могат да доведат до изводи в желаната от касатора насока само с оглед преценка от външна страна на мотивите на САС, без да се обсъждат доказателства и приложими норми.

Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.

Ответната община е представила доказателства за извършени разноски пред касационната инстанция, поради което такива следва да й се присъдят в размер на 6 300лв. - за процесуално представителство във връзка с подаден отговор на касационна жалба, на осн. чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо ТО

ОПРЕДЕЛИ :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 1248/2019г. на ВКС, I т. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14/03.01.2019 г. по т. д. № 3752/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 45/10.04.2018 г. по т. д. № 69/2017г. по описа на Окръжен съд - Враца са отхвърлени предявените от „И. А. Банк“ АД срещу О. Б. искове за заплащане на цедирани вземания: по Договор от 10.06.2009г, за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи за сградата на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – [населено място], община Борован, сума в размер на 30820,12лв. , за неплатени изискуеми 18 месечни вноски, от които 17 равни месечни вноски в размер на 1 712,23лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.08.2016г. включително и една последна изравнителна месечна вноска в размер на 1712,21 лв. дължима до 10.09.2016г., включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва в размер на 4 972,94лв., за периода от 10.04.2015г. до 10.08.2016г. включително, изчислена от деня на забавата на всяка една от месечните вноски до датата на предявяване на настоящия иск; по Договор от 18.02.2010г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи за сградата на ОУ „ О. П. – [населено място], сума в размер на 69 028,40 лв., за неплатени изискуеми 28 равни месечни вноски в размер на 2 465,30лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца, за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва в размер на 8 211,34лв., за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително; по Договор от 16.05.2011г. за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтни работи за пакета от сгради на ЦДГ “Т. П. – [населено място], ОДЗ „Ю. Г. – [населено място] и ОДЗ „И. Н. – [населено място], сума в размер на 99 108,52лв. , за неплатени изискуеми месечни вноски, от които 54116,44лв. от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия за неплатени изискуеми 28 равни месечни вноски в размер на 1 932,73 лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане и сума в размер на 44 992,08лв. за цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи за неплатени изискуеми 28 равни месечни вноски в размер на 1 606,86 лв. всяка една, с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.07.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва в размер на 11 789,55лв., за забавени и неплатени в срок месечни вноски, изчислена от деня на забавата на всяка една от месечните вноски до датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законна лихва в размер на 6437,48 лв. представляваща законната лихва за забавени и неплатени 28 месечни вноски в размер на 1 932,73 лв. всяка една от цената за изпълнение на енергоефективни мероприятия, които са с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително и сумата от 5 352,07 лв., представляваща законната лихва за забавени и неплатени 28 месечни вноски в размер на 1 606,86 лв. от цената за изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, които са с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.04.2015г. до 10.07.2017г. включително, ведно с направените разноски в размер на сумата 24 060лв.

ОСЪЖДА „И. А. Банк“ АД да заплати на О. Б. сумата от 6 300лв., представляваща извършени от последната разноски за касационната инстанция, на осн. ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: