2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 600

София, 19.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4433 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Д. Ш., с адрес в [населено място] (касационната жалба приподписана от адв. П. А., а изложението на основанията за допусна на касационното обжалване подписано от адв. В. Д.), против въззивно решение № 262092 от 30 март 2021 г., постановено по в. гр. д. № 11030/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 105546 от 30 април 2019 г., постановено по гр. д. № 16209/2017 г. по описа на Районен съд София, за отхвърляне на предявения от В. И. С. срещу касатора иск с правно основание чл. 439 ГПК и вместо това е признато за установено, че С. не дължи на Ш. сумата от 6000 лева - главница, за която сума е издаден изпълнителен лист на 14.10.2002 г. на извънсъдебно изпълнително основание по гр. д. № 5972/2002 г. по описа на Районен съд София поради погасяване на вземането по давност.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с практиката на ВКС, при грубо несъобразяване на доказателствения материал по делото. Не било съобразено законодателството и съдебната практика по прилагането му, относима към периода на висящност на изпълнителното производство. Твърди се, че във въззивното решение е посочена дата на падежа на записа на заповед, различна от действителната; че с молба от 07.11.2012 г. касаторът...