О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 161

гр. София, 14.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 1720/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Ж.-ищец в производството, против определение № 3100 от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7533/2021 г. на СГС, І ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на същия срещу определение № 20114374 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 37251/2013 г. на първоинстанционния съд за отказ да бъде освободен от заплащане на 400 лв. разноски за допусната съдебна експертиза, с оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното определение, както изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Насрещната страна – ответник в производството Прокуратура на Р. Б. /ПРБ/ с писмен отговор чрез пълномощник юрк.М. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на частната жалба поради липсата на неправилност на определението или на противоречие със съдебната практика.

Частната касационна жалба е допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд по чл.274, ал.3, т.2, предл. първо ГПК, както е прието с ТР № 5/2018 г. по т. д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане касационно обжалване са формулирани правни въпроси като решени с обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС (т.12 от ТР № 6/2012г ОСГТК, определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 3180/2013 г. на ВКС, ІV г. о, определение № 274/12.05.2015 г. по ч. гр. д.№ 1842/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 87/19.05.2017 г. по ч. гр. д.№ 1704/2017 г. на ВКС, І г. о.)- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, също и от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона - основание по чл.280, ал.1, т.3, като се твърди и противоречие с решение на ЕСПЧ по дело „Агромел ООД и М. срещу България“ с жалба № 68334/10 за достъпа до съд и правото на справедлив съдебен процес.

Настоящият състав на касационната инстанция намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване :

Производството по делото е висящо по иск на А. Н. Ж. срещу ПРБ с основание чл.49 , вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 14 000 лв. за неимуществени вреди от бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа в посочен времеви период, съгласно определението по чл.140 ГПК по образуваното първоинстанционно гр. д.№ 3725/2013 г. на СРС, ГК, 36 състав. С определение от 12.05.2021 г. по делото, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца А. Ж. от 15.03.2021 г. за освобождаването му от дължими разноски в производството, които разноски са били определени от съда в размер на 400 лв. за възнаграждение на вещо лице по допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска експертиза, по съображения, че съвкупната преценка на декларацията на ищеца по чл.83 ГПК и другите обстоятелства и доказателства за професия, притежавани редица недвижими имоти, акции в АД, пенсия, липса на задължения към други лица и липса на доказателства за разходи лечение на заболявания на ищеца, водят до извод, че лицето е в трудоспособна възраст, разполага с възможност да осигури доходи за прехраната и издръжката си, а размерът на депозита за експертиза не е такъв, че да препятства достъпа до съд. Дадени са указания със същото определение за внасяне на депозита от 400 лв.

С въззивното определение № 3100 от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7533/2021 г. на СГС, І ГО, частната жалба на ищеца срещу първоинстанционното определение в частта, в която е отказано освобождаване от разноски 400 лв., е оставена без уважение с мотива, че ищецът притежава множество недвижими имоти, от управлението на които може да реализира доход, и налагането на възбрана върху някой от тях не е пречка на управлението им и плодоприбирането в полза на собственика.

Обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по един от изведените от частния жалбоподател въпрос по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и уточнен от касационния съд така – Допустимо ли е съдът да извършва преценка на възможността за заплащане на разноски за вещо лице въз основа на теоретични и несигурни доходи от управление на имущество на лицето. Само този въпрос само е обусловил решаващия извод на въззивния съд, при което само за него се разкрива наличие на основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Налице и допълнителният критерий за допустимост по него, защото въпросът е разрешен в противоречие практика на ВКС в горепосочените три определения на ВКС, в които е прието, че преценката на съда по молба за освобождаване от държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността да се изпълни задължението за внасяне на държавна такса.Преценката за тази възможност също така не може да се основава на предположения за възможността лицето да реализира доход, вкл. и от продажба или отдаване под наем на притежавано имущество, без наличието на данни за евентуални облигационни възмездни отношения за тези имоти и при липсата на данни от декларацията на страната по чл.83, ал.2 ГПК да получава доходи от това имущество към момента, в който съда извършва преценката по чл.83, ал.2 ГПК. Тези критерии за преценка са относими както към освобождаване от задължение за държавна такса така и за разноски в производството.

В противоречие с тази практика, въззивният съд е приел с обжалваното определение, че притежаваното от ищеца Ж. недвижимо имущество му дава възможност да реализира доходи, независимо и от наложени възбрани на някои от недвижимите имоти, поради което няма основание да бъде освободен от заплащане на сочените разноски за експертиза от 400 лв. При извършване на дължимата преценка по чл.83, ал.2 ГПК, въззивният съд не се е съобразил с установената практика, изложена и в горецитираните определения на ВКС, да оцени към момента, в който се прави преценката, възможността на ищеца Ж. да заплати разноски 400 лв. в производството, при съпоставка с декларираните от ищеца в декларацията доходи и имущество към момента, също и при преценка на другите относими обстоятелства, установени от другите представени от ищеца документи, вкл. решение на ТЕЛК за призната пожизнена инвалидност 75%. Видно от декларацията на ищеца, същият има доход месечно само от пенсия за инвалидност 365 лв., също и социална помощ 55,35 лв., и не получава други доходи, вкл. няма доходи от притежаваното недвижимо имущество, нито от дивидент от акциите в търговско дружество, придобити от масовата приватизация, нито доход от упражняване на свободна професия с месеци назад поради икономическата криза. Съпоставен този реален доход на ищеца със задължението за разноски за експертиза, също и със данните за здравословното състояние на ищеца, води до извод, че ищецът е материално затруднен да реализира защита на правата си по спора, поради което е налице основание същия да бъде освободен от задължението да заплати разноски за експертиза в размер на 400 лв., за което е направил искане да бъде освободен. В противоречие с установената трайна практика на ВКС, въззивният съд е направил обратен извод само въз основа на допускането (приемане на възможност) ищецът да реализира доходи от управление на притежаваното недвижимо и прибиране на плодовете от това управление / т. е. доходи от наем или продажба/, без да съобрази изрично отразеното в декларацията, че ищецът не реализира такъв доход от имуществото си, и без да съобрази, че по делото няма данни за реално получаване на такъв доход към момента на искането за освобождаване от разноски и на преценката по чл.83, ал.2 ГПК, нито данни за сигурност за получаване на такъв доход.

Изложеното сочи, че обжалваното определение е неправилно, и следва да бъде отменено, като касационният съд уважи молбата на ищеца А. Ж. и освободи същия от задължението да заплати разноски за експертиза.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3100 от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7533/2021 г. на СГС, І ГО.

ОТМЕНЯ определение № 3100 от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7533/2021 г. на СГС, І ГО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК А. Н. Ж. от задължението за внасяне на сумата 400 лв. разноски за експертиза в първоинстанционното производство.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: