О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 432

[населено място],13.07.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№891 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Заложни къщи М. -1“ ООД срещу решение №260012/14.01.2021г. по в. гр. д.№434/2020г. на Шуменски окръжен съд. С него е потвърдено решение от 04.08.2020г. по гр. д.№1305/2019г. на Шуменски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Заложни къщи М. -1“ ООД иск с правно основаине чл.250, ал.1 вр. чл.99 от ЗЗД, против „Заложна къща Юпитер 2008“ ЕООД, [населено място], за осъждане на ответника – влогоприемател да върне на ищеца - влогодателя описани в исковата молба движими вещи /златни и сребърни накити и бижута/ оставени по договор за влог, които ответникът отказал да върне, като неоснователен.

Касаторът поддържа, че решението на съда е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа, че въззивният съд, съобразявайки правилото на чл.193 ал.3 от ГПК е приел, че не е било доказано наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на касатора са прехвърлени вземанията, обезпечени със залог. Този извод бил направен без да има въведени от страните оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд относно наличието на валиден договор за цесия, като по този начин въззивният съд се е произнесъл в нарушение на разпоредбата на чл.269 ал.2 от ГПК. Счита за неправилен и противоречащ на събраните по делото доказателства извода на въззивния съд, че ищецът е предавал на ответника златни накити по силата на сключени помeжду им договори за покупко – продажба, като за всяко от получените вещи ответникът заплащал цената й по борсови цени на златото за деня. Изтъква, че физически лица нямат право да сключват сделки по занятие с благородни метали и изделия от тях.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл. 3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следния съществен правeн въпрос, обусловил изхода на спора:. Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл.269 от ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма? Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с разясненията в ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №97/15.09.2020г. по гр. д. №2479/2019г. на ВКС, IV г. о. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като счита, че очевидната неправилност на обжалваното решение произтича това, че съдът не е съобразил невъзможността за прилагане на обратно действие на развалянето на договора по право в хипотеза на договор с продължително или периодично изпълнение.

Ответникът „Заложна къща Юпитер 2008“ ЕООД, [населено място], оспорва жалбата. като твърди липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК. Излага също доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, Шуменски окръжен съд е приел, че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че с валиден договор за цесия са му били прехвърлени парични вземания по договори за парични заеми; че към момента на прехвърлянето цедентът е бил кредитор на прехвърлените вземания; че вземанията са били обезпечени със залог върху златни и сребърни накити; че с договора за цесия са му били прехвърлени всички обезпечения върху вземанията; че заложените вещи са били предадени за пазене от цедента на ответника по безвъзмезден договор за влог и, че е поканил ответника да му ги предаде, но последният е отказал. Изтъкнал е, че по отношение на сключените от ищеца договори за паричен заем, по които твърди, че сам е предал на ответника за пазане заложените вещи, ищецът следва да докаже, че между страните е сключен валиден договор за безвъзмезден влог, по силата на който му е предал реално движими вещи – златни и сребърни накити, дадени в залог по предоставени от него парични заеми, както и, че е поканил ответника да му ги върне. Съобразявайки извършеното от ответника в първоинстанционното производство оспорване на автентичността на подписите, положени върху представените от ищеца договор за цесия и потвърждение от цесионера за извършеното прехвърляне относно авторството на подписа на А. Р. А., като управител на „Заложна къща М.“ ЕООД, както и липсата на ангажирани от страна на ищеца или събрани по делото доказателства, от които да се доказва по категоричен начин, че оспореният подпис върху договора за цесия принадлежи именно на лицето А. Р. А., приема за недоказано наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца да са били прехвърлени вземания, обезпечени със залог върху движими вещи, които са били предадени за пазене на ответника по договор за безвъзмезден влог, сключен между него и цедента. Позовал се е и на показанията на свидетеля А. Р. А., вписан като едноличен собственик на капитала на „Заложна къща М.“ ЕООД, считано от 19.09.2016г., който е заявил, че няма регистрирани фирми, не е упражнявал търговска дейност, не е бил представител на търговски дружества и се препитава от събирането на орехи. Предвид изложеното и с оглез възражението на ответника за липса на легитимация на цедента като кредитор по прехвърлените вземания, е приел за недоказано, че, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 06.04.2018г. ищецът е материално правно легитимиран като кредитор по иска за връщане на движими вещи, предадени на ответника по договор за безвъзмезден влог, сключен между него и цедента по договора за цесия. По отношение претенцията на ищеца, основаваща се на сключен между страните договор за безвъзмезден влог, въззивният съд е заключил, че от събраните по делото доказателства не се доказва ищецът да е предавал златни накити на ответника по силата на сключен помежду им безвъзмезден договор за влог, както и елементите от фактическия състав на постигнатото между страните договорно правоотношение. Напротив от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е предавал на ответника златни накити, но по силата на сключени помежду им договори за покупко-продажба, като за всяка от получените вещи ответникът е заплащал на ищеца цената й, по борсови цени на златото за деня. Също е посочил и че от събраните писмени доказателства и изслушаните експертизи се установи, че в държане на ответника са намерени само някои от претендираните от ищеца движими вещи, като незначителна част от тях са изработени от злато и сребро.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 - т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По въпросите за правомощията на въззивния съд е постановено ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/13г. на ОСГТК на ВКС, като обжалваното решение съответства на дадените с него разяснения. Съгласно задължителните указания в ТР №1/09.12.2013г. непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди и или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Същевременно по силата на чл.269 ал.2 от ГПК въззивният съд е ограничен в преценката на доказателствата, като може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Поставеният процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е решен и в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в служебно известните на съда: Решение №221/08.02.2016г. по гр. д. №1453/2015г. на ВКС, I г. о., Решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г. о., Решение №92/16.03.2012г. по гр. д. №980/2011г. на ВКС, II г. о., Решение №323/27.09.2012г. по гр. д. №408/2011г. на ВКС, I г. о., Решение №480/07.11.2011г. по гр. д. №1347/2010г. на ВКС, I г. о. и др., която приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 от ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 от ГПК. В цитираното от касатора решение Решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС, IV г. о. В случая въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС. Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводите му, че въззивният съд, съобразявайки правилото на чл.193 ал.3 от ГПК е приел, че не е било доказано наличието на валиден договор за цесия, при все, че срещу изводите на първоинстанционния съд относно наличието на валиден договор за цесия не е имало въведени от страните оплаквания по делото. Тези доводи не съответстват на данните по делото. Действително във въззивната жалба въззивникът не е въвел оплаквания относно извода на първоинстанционния съд относно наличието на валиден договор за цесия, която съответства изцяло с тезата на въззивника – ищец по иска. В отговора на въззиваемия обаче са изложени изрични доводи, че е оспорил своевременно истинността и верността на договора за цесия от 06.04.2018г, като ищецът не е доказал своевременно истинността му и договорът като документ е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото, а не да бъде кредитиран от първоинстанционният съд. Излагайки мотиви по тези доводи, въззивният съд е спазил изискването да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, спазвайки ограниченията по чл.269 ал.2 от ГПК.

Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Аргументите на касатора възпроизвеждат оплакванията за необоснованост, изложени в касационната жалба, като основният довод на касатора за очевидна неправилност на решението е явната необоснованост на извода, че ищецът е предавал на ответника златни накити по силата на сключени помежду им договори за покупко- продажба. Следва да се отбележи, че водещият аргумент на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е липсата на доказателства за сключен договор за влог между страните, а това, че действията по предаване на движимите вещи са извършени в изпълнение на договори за продажба е допълнителен довод, който няма водещо значение за изхода на спора.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част.

При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1200 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260012/14.01.2021г. по в. гр. д.№434/2020г. на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Заложни къщи М. -1“ ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Оборище“ №7 А, да заплати на „Заложна къща Юпитер 2008“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр Шумен, [улица], ет.2, ап.6, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.