Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 10106 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, против решение № 967 от 18.07.2022 г., постановено по административно дело № 1436/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е: 1) отменена заповед № РД-11-360/8 от 24.06.2021 г., издадена от директора на РЗОК – Варна; 2) осъдена РЗОК – Варна да заплати на „Специализирана хирургична болница за активно лечение Проф. Темелков" ООД гр. Варна съдебни разноски на обща стойност от 750 лв.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Навежда доводи за законосъобразност на процесната заповед и моли да бъде потвърдена. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски за заплатена държавна такса, както и на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация „Специализирана хирургична болница за активно лечение Проф. Темелков“ ООД, действащ чрез надлежно упълномощен адвокат, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага съдебното решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С атакуваната пред Варненския административен съд част на процесната заповед от 24.06.2021 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022), за три установени нарушения на чл. 275, ал. 1, т. 1 и чл. 292, т. 6, б. „а“ от НРДМД 2020-2022 при болничното лечение на три здравноосигурени лица (ЗОЛ), състоящи се в неспазени индикации за хоспитализация по клинична пътека (КП) № 152 „Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища“, по точка 2 до точка 4 вкл. от заповедта са наложени санкции „финансова неустойка“ в общ размер 600 лв. - за всяко нарушение по 200 лв.

За да отмени санкциониращата заповед съдът е приел, че тя е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпращане от административния орган на възражението на лечебното заведение по отношение на вменените му от осъществилите проверка в него контрольори от РЗОК – Варна нарушения на НРДМД 2020-2022, за разрешаване от арбитражна комисия по реда на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО. Това нарушение на императивното изискване на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, извършено от издателя на заповедта, е преценено като съществено, защото, ако спорът е бил отнесен за разрешаване от арбитражна комисия, вероятно е щяло да се стигне до различно заключение от изразеното в оспорения пред съда административен акт, предвид разнопосочните експертни мнения по приетите съдебно-медицински експертизи, изготвени от лекари-уролози. Вещите лица обаче са единни в преценката си по отношение на тримата лекувани по КП № 152 пациенти, всеки с доказан карцином на пикочния мехур, едната от индикациите за хоспитализация по клиничната пътека, че профузната хематурия може да бъде обоснована последица от това онкологично заболяване. Посоченото неспазване на дължимата процедура, според съда е довело до неправилно приложение на материалния закон и съответно, незаконосъобразност на наложените финансови неустойки.

Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Възраженията на касатора по отношение на процесната заповед са били изложени и пред първоинстанционния съд и са обсъдени в мотивите на оспореното решение. Съдът се е съобразил и с практиката на Върховния административен съд, цитирана в решението, която е по идентичен случай между същите страни. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е извода на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт – заповед за налагане на санкции № РД-11-360/8 от 24.06.2021 г. В случая, в резултат на възложена от компетентния орган – директора на РЗОК – Варна, проверка на лечебно заведение, са съставени два протокола от една и съща дата – 25.05.2021 г., единият за установени нарушения на НРДМД 2020-2022, а другият за неоснователно получени суми. Правилна е преценката на съда, че със съставянето на два отделни протокола за проверяваното лице възниква неяснота какви са крайните констатации от проверката – дали установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, което предпоставя налагане на санкция или предписание за отстраняване на съответното нарушение – чл. 74, ал. 3 и ал. 5 от ЗЗО, дали установяване на получени суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или НРДМД, предполагащо налагане на наказания, определени в ЗЗО или НРД и кумулативно издаване покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция – чл. 76„б“, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО, чл. 410 ал. 1 и ал. 2 от НРДМД 2020-2022. Обоснован е изводът на съда, че при наличие на съмнение у административния орган спрямо кои констатации от протоколите се отнася процесното възражение /в случая във възражението се сочи, че е по повод протокол за неоснователно получени суми, а се излагат доводи за липса въобще на нарушения на ЗЗО и НРДМД/, то е следвало да се изиска уточнение от лечебното заведение и възражението да се приеме като възражение срещу констатираните от административния орган нарушения и се изпрати на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗО и чл. 423, ал. 1 от НРДМД 2020-2022 на арбитражна комисия, което действие в случая не е сторено. Неизпращането на възражението на оспорващия за разглеждане от арбитражна комисия, съобразно реда по чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО, е съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя незаконосъобразност на крайния акт. Обоснован е и изводът на съда и за материална незаконосъобразност на оспорената част от процесната заповед, предвид заключенията на вещите лица по двете съдебно-медицински експертизи и писмените доказателства по делото.

Изложеното налага извод, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е отменил заповедта за налагане на санкции и е присъдил разноски съобразно изхода на спора, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

При установената неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора основателно е своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него разноски за производството пред настоящата инстанция, които са в размер на 300 лв., заплатени за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява пред касационната инстанция адвокат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 967 от 18.07.2022 г., постановено по административно дело № 1436/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Варна да заплати на „Специализирана хирургична болница за активно лечение Проф. Темелков" ООД, [ЕИК], сумата от 300 (триста) лева за направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА