Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ЖАНЕТА ПЕТ. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 10172 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу решение № 811 от 29.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1187/2021 г. по описа на Административен съд – София - област (АССО) в неблагоприятната за нея част. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

Ответникът – „Си Комерсиал 07“ ЕООД не изразява становище по основателност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че решението е недопустимо.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административния съд София област е образувано по искова молба на „СИ КОМЕРСИАЛ 07“ ЕООД, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Претенцията е прецизирана с допълнителни молби и е за осъждане на ответника да възстанови заплатена сума в размер на 3 000 лв., в резултат на незаконосъобразни действия по събиране на сума представявляваща имуществена санкция по отменено впоследствие наказателно постановление № 42-0000172/27.02.2019г., издадено от началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и бездействия на административния орган относно прекратяване на действия по преустановяване предварителното изпълнение по събиране на публично задължение от приходната администрация. Горните действия и бездействия на ИА“АА“ са сочени като довели до заплащане от ищеца (настоящ ответник) на сумата от 3 000 лв. в Национална агенция по приходите, като изпълнение на наложено административно наказание по отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение № 77/16.04.2021г. по НАХД № 566/2021г. по описа на РС-Самоков, ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Както и направените разходи по НАХД№566/2019г. по описа на РС – Самоков, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 192лв., платени на 24.09.2019г. за изготвяне на жалба и защита от адвокатско дружество „Димитрова и Стайкова“ по НАХД № 566/2019г. по описа на РС-Самоков, както и претенция за присъждане на мораторна лихва, считано от 15.06.2020г. върху главница от 3 000 лв. и считано от 24.09.2019г. върху главница от 192 лв.

След като е установил фактите по делото, АССО е постановил решение, с което ИА“АА“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част исковете са отхвърлени, решението като необжалвано в тази част е влязло в сила.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че предявеният иск за обезщетяване на вредите, причинени на „СИ КОМЕРСИАЛ 7“ ЕООД е доказан по основание и размер. Приел е за безспорно, че на дружеството е издадено наказателно постановление № 42-0000172/27.02.2019г. от началника на ОО“АА“ – София, с което за извършено на 17.12.2018г. нарушение на чл. 33, 1, изр. 3 от Регламент /ЕС/ № 165/2014г., на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.104, ал.6, in fine от Закона за автомобилните превози. Наказателното постановление е отменено с влязло в сила решение № 77 от 16.04.2021г., постановено по НАХД № 566/2019г. по описа на РС – Самоков. Междувременно ИА“АА“ изпраща на Национална агенция по приходите - задължението по посоченото наказателно постановление за събиране като изискуемо публично вземане, като на 15.06.2020г. задължението е заплатено от задълженото лице, а постъпилата сума е насочена към взискателя – ИА“АА“ на 16.06.2020г.

Съдът е приел, че извършеното плащане на сумата от страна на ищеца е в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на ИА“АА“ и се намира в пряка причинно-следствена връзка с тях. Посочил е още, че дружеството не би заплатило въпросната сума и не би претърпяло имуществена вреда, ако административният орган беше действал законосъобразно и не бе предприел действия по принудително събиране на вземане, произтичащо от невлязло в законна сила наказателно постановление.

Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на имуществена вреда, произтичаща от действие на ИА „АА“ с искане за събиране на публично вземане и бездействие да бъде преустановено действието по събирането му в резултат на започнало производство срещу наказателно постановление № 42-0000172/27.02.2019г., издадено от началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а впоследствие и отменено.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание и размер относно сумата в размер на 3 000 лв. представляваща наложена имуществена санкция, събрана по отменено впоследствие НП. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди в размер на 3 000 лв. са реално претърпени от дружеството и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с действията, респективно бездействията на изпълнителната агенция във връзка и с отмененото НП.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който е властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Искането на ответника (настоящ касатор) отправено към НАП за събиране на публичното вземане по невлязло в сила наказателно постановление представлява незаконосъобразно действие на административния орган, последвано от незаконосъобразно бездействие по преустановяване предварителното изпълнение по събиране на сумата по атакуван по съдебен ред административен акт – наказателно постановление.

Съдът правилно е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган. Налице е и втората предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинена реална и непосредствена вреда. Правилни са изводите на съда, че дружеството е претърпяло вреда в резултат на заплащането на наложената имуществена санкция. Сумата е заплатена чрез Национална агенция по приходите по повод необходимостта от снабдяване с удостоверение за липса на задължения, което плащане правилно е прието от съда като недоброволно. Сумата е постъпила в патримониума на настоящия касатор, ден след плащането й, което представлява претърпяна от ищеца (настоящ ответник) загуба в имущественото му състояние, което следва да се овъзмезди с парично обезщетение в заплатения размер.

Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в резултат на действие и бездействие на ИА „АА“ в размер на 3 000 лв. ведно със законната лихва от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила в обжалваната му част.

С оглед горното неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на атакувания съдебен акт. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което и решението му, в оспорената част, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски по делото не се дължат на касатора, такива не се следват и на ответника поради липсата на процесуална активност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 811 от 29.07.2022 г., постановено по адм. д. № 1187/2021 г. по описа на Административен съд – София - област, в оспорената част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ж. П. п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА