Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. М. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 10140 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение № 1392/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 3029/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив).

Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено решението и да бъде оставено в сила оспореното уведомително писмо като правилно и законосъобразно с всички законни последици. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответната страна ММ Агрохолдинг ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1392/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 3029/2021 г. по описа на АС - Пловдив е отменено уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за Развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2017 с изх.№ 02-160-2600/1812-6/02.11.2021 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие. За да постанови обжалваното решение, съдът е съобразил и обсъдил мотивите решение 8863/06.07.2020г. по адм. д. № 864/2020г. на Върховен административен съд, с което се отменя решение № 2237/06.11.2019г. по адм. д. № 909/2019г. на Административен съд Пловдив доколкото оспореното пред него уведомително писмо за оторизирана сумата 0 лв. по заявление на ММ Агрохолдинг ООД за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2017 г. е издадено след отмяна по съдебен ред на предходен административен акт и са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Административният съд е приел за установено, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма на акта и при неправилно приложение на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт.

Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката и заключението на съдебната експертиза, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

През 2017 г. ММ Агрохолдинг ООД е подало до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН № 16/310517/75418, по което е издадено УП с изх. № 02-160-2600/1812 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за отказ за плащане. Това уведомителното писмо е оспорено пред Административен съд Пловдив, който отхвърля жалбата с решение № 2237/06.11.2019г. по адм. д. 909/2019г. След касационно обжалване, Върховният административен съд с решение 8863/06.07.2020г. по адм. д. № 864/2020г. отменя решението на първата инстанция и вместо него постановява ново решение, с което отменя Уведомително писмо № 02-160-2600/1812 от 15.02.2019г., и връща за разглеждане заявлението на дружеството за кампания 2017 г. при спазване на указанията, дадени с решението. При новото разглеждане на е издадено отмененото от АС-Пловдив уведомително писмо, с което общата оторизирана сума за получаване е определена на 0 лева. Финансовото подпомагане е отказано с мотивите, че след извършената задължителна проверка, е констатирано неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 от страна на дружеството бенефициент.

Неоснователни са оплакания в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Пловдив правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начините на изготвяне на акта точно с това съдържание. Действително в оспореното писмо липсват посочени фактически основания за издаването му. Следва да се сподели извода на съда, че основанията за отказ в оспорения акт са неясни, доколкото от съдържанието на приложените към Уведомително писмо с изх.№ 02-160-2600/1812-6/02.11.2021 г. в табличен вид данни и обясненията към тях се посочва, че причина за отказа са въведени от контролиращо лице Институт за контрол на биологични продукти БИО ЕЛЛАС АД данни за парцели, заявени от жалбоподателя в състояние биологично - код на биологична дейност БР 10, че са в преход, но в същото време въобще не са анализирани отношенията на заявителя с това дружество, въвело информацията, дала повод за отказа от финансиране. Няма данни и как органът е сформирал извод при установяване на несъответствието, че парцелите са декларирани като биологично - код на биологична дейност 10, а са в преход. От съдържанието на акта не може да бъде установено какво нарушение е извършено от страна на дружеството бенефициент. Според текстовата част на писмото, нарушенията на изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 са установени чрез извършени административни и/или проверки на място, както и с предоставени данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. В административната преписка обаче не се съдържат данни и доказателства за извършена контролна проверка на място от страна на административния орган за установяване на спорните факти и обстоятелства.

От съдебното производство е изяснено, че данните за установените нарушения са подадени от контролиращото лице, БИО ЕЛЛАС АД като подадената от него информация е пряко свързана с констатациите на предходното контролиращо лице (Б. И. Б. ЕООД), изградени въз основа на оспорен и опроверган лабораторен анализ от 31.05.2017 г. на лаборатория П. Б. АД с № 598388, при което е установено наличие на вещества, приети за недопустими при биологичното земеделие от контролиращото лице. След извършено контролно изследване в акредитирана лаборатория по желания на дружеството било открито наличие единствено на DEET(N.N diethyl-M-toluamide) 0,674 mg/kg. В този смисъл неясен остава въпросът защо органът не е обсъдил всички представени доказателства и кое го е накарало да приеме за достоверни данните от лабораторията, за която липсва информация за сертификация, а не е приел резултатите от контролната проба от акредитирана лаборатория. Следва да се има предвид обстоятелството, че ММ Агрохолдинг ООД е предприело всички необходими действия за защита срещу твърденията на Б. И. Б. ЕООД, извършил е независима проверка и е оспорил издадения констативен протокол. Видно от съобщението от Комитета по сертифициране Федерико ди Биазе на бланка на BioAgriCert с посочване Протокол №129 от дата 01.06.2017 г. до ММ Агрохолдинг ООД, с което се съобщава, че относно несъответствие 4.9, съгласно Наредба №1/2013 употреба на неразрешени продукти за растителна защита, установено с лабораторен анализ от дата 31.05.2017 г. са разпоредени санкции мярка 5.4, съгласно Наредба №1/2013 г., с посочени мерки за отстраняване на несъответствието, с даден срок от 15 работни дни и дадената възможност за евентуалното обжалване на наложените мерки в срок от 15 дни от получаване на това писмо (за което няма данни) пред Комитет по жалбите (CRI), дружеството е изразило своето несъгласие с констатираното и е подало възражение към контролиращото дружество. Следва да се отбележи, че по делото остава неизяснен въпросът свързан с компетентността на контролиращото лице, което е въвело спорните данни (в административната преписка не се съдържа договора, цитиран в касационната жалба).

При противоречиви доказателства относно съществуването на нередност относно компетентността на контролиращото лице за административния орган е било възникнало задължение по чл. 35 от АПК да изясни всички правнорелеватни факти, като най-напред установи има ли сключен договор между дружеството и контролиращото лице и едва след това да издаде индивидуалния административен акт. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса обосновано АС - Пловдив е приел, че не е установено осъществяването на правно значимите факти от приложената от административния орган правна норма, поради което УП е издадено в противоречи ес материалния закон.

В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че административният орган има само и единствено задължение да извърши проверка в електронната система по чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Съгласно чл. 49, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г., в приложимата редакция, административният орган може да изиска от контролиращите лица всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършените през текущата година проверки на земеделските стопани. Административният орган е бил длъжен да изясни фактите относно това дали са налице основания за уважаване на искането за подпомагане на заявителя. Административният орган според основния принцип на АПК, залегнал в чл. 7, следва да установи и да обоснове административния си акт на действителните факти от значение за случая.

Като е приел, че са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК на оспореното Уведомително писмо, съдът е постановил правилно решение, като не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, каквито са оплакванията в касационната жалба.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания.

По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 3000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност независимо от направеното възражение за тяхната прекомерност.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1392/18.07.2022 г., постановено по адм. д. 3029/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, гр. София, бул. Ц. Б. III № 136 да заплати на ММ Агрохолдинг ООД, със седалище и адрес на управление, област Пловдив, ул. А. К. № 13 сумата от 3000 (три хиляди) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ