Страница 5 от 5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3270

19.11.2025 г., [населено място]ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 1578/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

„КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишна фирма „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“) обжалва Решение № 224/24.04.2025 г. по в. т.д. № 39/2025 г. на АС-София, с което е потвърдено Решение № 260015/01.03.2022 г. по т. д. № 115/2020 г. на ОС-София за отхвърляне на предявения от касатора срещу „МАРИУС ГРУП“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалвания акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд не е обсъдил съвкупно доказателствата, включително свидетелските показания и допълнителното заключение на счетоводната експертиза, и така е стигнал до необоснования извод за липса на извършени доставки по процесните фактури. Касаторът заявява, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 301 ТЗ, както и процесуалните норми на чл. 161 и чл. 175 ГПК. За допускане на касационно обжалване се позовава на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя въпроси, които според него са решени в противоречие с казуалната практика на ВКС. В хода на касационното производство отправя искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК поради наличие на досъдебно производство, водено срещу негов служител за измама във връзка с продажба на стоки, сред които и тези по процесните фактури.

Ответникът по касационната жалба „МАРИУС ГРУП“ ЕООД счита, че няма основание за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а актовете, посочени от касатора по първия въпрос, касаят различна от процесната фактическа обстановка. Изразява становище за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишна фирма „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“) срещу „МАРИУС ГРУП“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за парично вземане в размер от 226 277,44 лв. - продажна цена по четири фактури, издадени на 05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019 г. по договор за дистрибуция на алкохолни напитки.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че задълженията по първите три фактури не произтичат от договора, заявен като основание на претенцията, а по отношение на фактурата от 08.08.2019 г. е счел за недоказано предаването на стоката. Въззивният съд от своя страна е намерил за установено, че задълженията по фактурите от 05.06.2019 г., 17.06.2019 г. и 26.06.2019 г. са възникнали по силата на съществувалото между страните неформално договорно правоотношение, чието съдържание е било изрично уредено с подписания впоследствие писмен договор от 10.07.2019 г.; изхождайки от осчетоводяването на първите три фактури, ползването на данъчен кредит за тях и извършеното частично плащане, както и съобразявайки заинтересоваността на свидетелите, разпитани по почин на ответника във връзка с оспорването на извършените доставки, съдът е счел за установено, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде стоките по тези три фактури и поради това ответникът дължи непогасената част от продажната цена по тях. Споделил е извода на първоинстанционния съд за недоказаност на доставката, за която е издадена четвъртата фактура (от 08.08.2019 г.), позовавайки се на липсата на редовно подписани документи за предаване на стоката и на заключението счетоводната експертиза относно складовата наличност. При тези съображения въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил иска за цената по издадените през юни 2019 г. фактури в размер от 60 107,20 лв., а в останалата отхвърлителна част (за фактурата от 08.08.2019 г.) е потвърдил обжалвания акт.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указание за събиране на недопуснатите при първото въззивно разглеждане гласни доказателствени средства чрез разпит на посочения от ищеца свидетел, за обсъждане в съвкупност на всички доказателства, вкл. данните за водената между страните електронна кореспонденция и установената неавтентичност на подписите, положени за ответника върху оспорените доставни документи, както и за проверка на хода на досъдебното производство, образувано по жалба на ищеца във връзка с измама, извършена от негов служител.

Въззивният съд, комуто е върнато делото, е изслушал поискания от ищеца свидетел за установяване факта на доставяне на стоките, но е приел същия за недоказан. Относно фактурата от 08.08.2019 г. съдът е счел за неустановено и самото възникване на правоотношение по конкретната доставка, а за останалите фактури е мотивирал, че ползването на данъчен кредит доказва възникването на правоотношение по фактурираните сделки, но не и получаването на стоката. Според съда осчетоводяването би било признание за доставките само ако те предхождат или са осъществени едновременно с издаване на фактурите, докато в настоящия случай е наведено твърдение за предварително съставяне на счетоводните документи. Относно свидетелските показания съдът е посочил, че същите описват по принцип начина на извършване на доставките, но не съдържат конкретика за процесните стоки и поради това не са годни да докажат предаването им, а напротив – показанията на разпитания във въззивното производство свидетел А. са приети като опровергаващи ищцовата теза, доколкото той е получавал стоки, донесени от бивш служител на ищеца, на когото е предавал и парите за тях. При тези съображения съдът е потвърдил изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение.

Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който трябва да е включен в предмета на спора, да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с наведените касационни доводи по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от събраните доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а да може да бъде даден абстрактно и независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. Включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява ли недвусмислено признание на задължението и на доставката по съответната фактура?

Според касатора този въпрос е решен в противоречие с казуалната практика на ВКС, която третира ползването на данъчен кредит като действие, доказващо факта на предаване на продадените родови вещи при липса на спор, че доставката предхожда или съпътства предаването на фактурата. В този контекст обаче въпросът е предпоставен от възприемане на фактическа обстановка, неустановена от възивния съд, а именно – че доставката е извършена преди издаването на счетоводния документ. Обратно, съдът е приел за спорен факта на прехдождащата фактурирането доставка (в отговора, стр. 3, е изложено твърдение, че „според уговореното от страните фактурите се издават предварително“) и с това е аргументирал извода си, че ползването на данъчен кредит не е годно само по себе си да докаже получаването на стоката от купувача. Отговорът на въпроса, даден през призмата на така установената от въззивния съд фактическа обстановка, не би променил изхода от спора. Същевременно в настоящата фаза на касационното производство не може да се извърши преценка дали съдът правилно е определил момента на предаване на фактурата (дали предхожда или следва доставката), тъй като това налага анализ на доказателствата (самият касатор в тази връзка се позовава на свидетелските показания и на признанието на насрещната страна, имащо също характер на доказателство, както и анализира други факти, например извършените частични плащания и последвалата препродажба на стоките). Поради изложеното въпросът не е обуславящ и попада извън обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

2. Установява ли се наличие на задължение по реда на чл. 301 ТЗ чрез осчетоводяване и ползване на данъчен кредит?

Изложените по т. 1 мотиви могат да бъдат отнесени и към този въпрос, доколкото и той е поставен в контекста на оплакването, че осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват предаването на стоката. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е отрекъл значението на осчетоводяването на трите фактури като факт, сочещ възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки, но се е позовал на наведеното от ответника твърдение, че според уговореното от страните издаването на фактурата предхожда предаването на стоката. При така установената от въззивния съд (и константна за тази фаза) фактическа обстановка отговорът на въпроса не би бил обуславящ за пререшаване на спора и съответно не удовлетворява общия селективен критерий.

3. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение и при изготвяне на мотивите си да обсъди всички възражения на страните и събраните доказателства или е възможно да обсъди само избрани от него доводи и доказателства и така да формира извод за съществуването или несъществуването на определен юридически факт? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди в цялост приетите по делото доказателства?

Въпросът е свързан с касационното основание за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК и в частност - за необсъждане на доводите за транзитния характер на продажбите, за узнаването за фактурите чрез разменената електронна кореспонденция и за извършените в значителен срок след осчетоводяване на фактурите плащания, за необсъждане на показанията на разпитаните по почин на ищеца свидетели и на допълнителното заключение на счетоводната експертиза, доказващо според касатора манипулиране на складовата програма от ответника. Доколкото въпросът касае начина на мотивиране на всеки съдебен акт при въведени от страните релевантни възражения, той се явява обуславящ и нефактологичен. Поради това общият селективен критерий за него е удовлетворен.

Допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК е обоснован от касатора с множество казуални решения на ВКС, според които съдът е длъжен да вземе отношение по всички наведени твърдения, доводи и възражения на страните като гаранция за справедлив процес. От данните по делото е видно, че касаторът е заявил възраженията, посочени по-горе, но за отхвърлянето на част от тях или на тяхната релевантност (напр. на доводите за ползване от ответника на електронния адрес, посочен в електронните писма, за липса на надлежна складова отчетност и за извършено плащане по две от фактурите) няма изложени конкретни съображения, а показанията на разпитания при второто въззивно разглеждане свидетел са възпроизведени, но не са изложени мотиви за анализирането им в пълнота. Поради това следва да бъде допуснат касационен контрол, за да се провери дали въззивният акт е постановен в съответствие с цитираната от касатора практика, със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и със служебно известната и доразвиващо го практика по чл. 290 ГПК (Решение № 141/27.05.2025 г. по к. т.д. № 660/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 78/20.03.2025 г. по к. т.д. № 1174/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.), по въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде в мотивите на решението си отговор на въведените във въззивното производство релевантни доводи и възражения, както и да обсъди всички относими за спора доказателства.

По искането за спиране на настоящото производство:

Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГК, върховният съд може да спре делото поради преюдициалност (чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК) във второто касационно производство, когато е дал ход на разглеждането му по същество. В такъв смисъл са и мотивите, изложени към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които спирането в касационното производство поради преюдициалност е посочено като допустимо само „във фазата по чл. 295 ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд и може да съобразява нови фактически положения, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело“.

Предвид допускането на касационно обжалване в рамките на второто касационно разглеждане няма процесуална пречка настоящото производство да бъде спряно при наличие на съответните предпоставки. Не е изпълнена обаче хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото образуването на досъдебно дело само по себе си не удовлетворява изискването на закона гражданският съд да е „разкрил“ сочените за престъпни обстоятелства. Необходимо е след анализ на доказателствата да може да се установи или поне предположи осъществяването на инкриминирано и преюдициално за спора деяние, който факт в случая е спорен между страните и не може да се определи като „разкрит“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради това искането на касатора за спиране следва да бъде оставено без уважение.

При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 224/24.04.2025 г. по в. т.д. № 39/2025 г. на АС-София.

УКАЗВА на касатора „КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер от 4 525,55 лв. При неизпълнение производството ще бъде прекратено.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва на председателя на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на указанията в срок – делото да се докладва на състава.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.