Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 10336 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на М. Хан, гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат М. Н., против решение № 4896 от 15.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5262/2022 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № 5364з-1079/31.05.2022 г. на директора
на Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи /МВР/.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост на същото. При подробно изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен.
Ответник – директорът на Дирекция „Миграция“ - МВР, редовно призован, представлява се от юрк. Т., в съдебно заседание оспорва изцяло касационната жалба. Счита същата за неоснователна и прави искане да бъде постановено решение с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред АССГ е било образувано по жалба на М. Хан против заповед рег. № 5364з-1079/31.05.2022 г. на директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, с която на основание чл .44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) лицето е настанено принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към Дирекция „Миграция“. Заповедта е издадена въз основа на фактите, установени в предложение рег. № 5364р-10981/31.05.2022 г. и е мотивирана със съществуващата опасност от укриване на чужденеца.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за настаняване на чужденеца в СДВНЧ е издадена от компетентен орган, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
За да достигне до тези изводи, първостепенният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, въз основа на които е установил и предвидените в нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на оспорената заповед: спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 41, т. 5 от ЗЧРБ; към момента на издаване на оспорената заповед лицето е със статут на „чужденец“; налице е опасност от укриване, тъй като същият веднъж е преминал границата нелегално, няма близки в страната и не притежава средства да я напусне и лицето не разполага с документи, удостоверяващи самоличността му.
Съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед – т. е. такива, които биха мотивирали административният орган да постанови акт в противен смисъл. АССГ е приел, че жалбоподателят своевременно е упражнил правото си на защита срещу заповедта и в настоящето съдебно производство са му предоставени достатъчно гаранции за защита на твърденията му, във връзка със съдебния контрол на законосъобразност на утежняващия го акт. Изложеното според съда е определило спора като материалноправен, като анализирайки приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел за обоснован извода на директора на Дирекция „Миграция“ за наличие на материалните предпоставки на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ.
Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция.
Съдът е приел, че в рамките на развилото се административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, включително и на чл. 26 и чл. 34, ал. 1 - 3 от АПК. Този извод се обосновава напълно от посоченото в приобщената към доказателствата по делото докладна записка, че с чужденеца е проведена беседа, при която му е разяснена възможността да се запознае с материалите по административната преписка, да изрази становище и да направи възражения, както и да посочи нови факти и обстоятелства. Това се потвърждава и от проведения разпит на полицейски инспектор И. Б. в откритото съдебна заседание на 08.07.2022 г. По отношение на твърдението в касационната жалба, че чужденецът е бил лишен от възможността спрямо него да бъде приложена мярката по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ следва да се сподели изложеното от първоинстанционния съд, а именно че въпреки дадената му възможност и в съдебното производство не представя доказателства относими към основанията по чл. 44, ал. 5, т. 1 - 3 от ЗЧРБ.
Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането.
С разпоредбата на чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходната мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ.
В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход – Афганистан“. Налице е и докладна записка, че е налице опасност от укриване с цел организиране на връщането. Касаторът не доказва, даже не твърди, че е законно пребиваващ в страната. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на 1, т. 4в от ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В случая е безспорно установено, че лицето е преминавало вече границата нелегално, не разполага с документи за самоличност, няма близки в страната и средства за издръжка.
Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на оспорващия да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до горния извод. Налице и посоченото в чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Съдът е събрал всички възможни допустими и относими доказателства, които е подложил на обстоен анализ и е установил правно-релевантните факти.
Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорената пред него заповед за принудително настаняване на чужденец. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4896 от 15.07.2022 г., постановено по адм. д. № 5262/2022 г. на Административен съд София – град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАТЯНА ХИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ