Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Д. М. по административно дело № 10319 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Хиполенд“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в с. Казичене, ул. "Трети март" № 5, ап. 3, подадена чрез пълномощник срещу Решение №4420 от 29.06.2022 г. на Административен съд, София - град, по административно дело №8230/2021 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Решение № РС- 195 -1/09.06.2021 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. с което е оставена без уважение жалба с вх. № 70100022/07.08.2018 г. срещу решение от 17.05.2018г., с което опозиция с вх. № 1316672/13.01.2016 г., срещу регистрацията на марка с вх.№ 135887 – Happy Land, словна, е отхвърлена като неоснователна.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице сходство на двете марки. Според него в случая е налице сходство между заявената и по-ранната марка, което предполага вероятност от объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка.
Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени решението на председателя на Патентното ведомство.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Р. Б. в писмен отговор до съда, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Х. Л. П. Мениджмънт“ КДА, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
Установени факти:
1 . „ХИПОЛЕНД“ АД притежава следните марки:
1. национална марка „ХИПО LAND" - комбинирана, с peг. № 61321, заявена на 15.11.2005 г., регистрирана на 11.10.2007 г., със срок на закрила до 15.11.2025 г., за стоки и услуги от класове 03, 16, 18, 24, 25, 28 и 30 на МКСУ. Марката се състои от словните елементи Хипо (изписан на кирилица) и Land (на латиница), разположени на два реда, с плътен шрифт от печатни букви, характерен за стоки, предназначени за деца, и от фигуративните елементи: изправено на двата си задни крака зелено хипопотамче в дясно от словните елементи и червен триъгълник, разположен над буквата П, така че заедно напомнят къщичка от детска рисунка. Изображението е цветно със защитени цветове: червен, тъмно син, зелен, жълт, светло зелен, бял и черен.
2.марка на Европейския съюз „HYPOLAND“- комбинирана, с peг. № 009455635, заявена на 08.10.2010 г., регистрирана на 11.03.2011 г. за стоки и услуги от класове 03, 12, 16, 18, 20, 24, 25 и 28 на МКСУ. Изображението и защитените цветове са същите като на националната марка.
3. марка на Европейския съюз „XИПOLAND“- комбинирана, с peг. № 011319159, заявена на 05.11.2012 г., регистрирана на 08.04.2013 г. за стоки и услуги от класове 35, 39 и 41 на МКСУ. Изображението и защитените цветове са същите като на националната марка.
4.марка на Европейския съюз „Hippoland“- словна, с per. № 011639879, заявена на 08.03.2013 г., регистрирана на 12.07.2013 г. за стоки и услуги от класове 28, 35 и 39 на МКСУ.
„Х. Л. П. Мениджмънт“ КДА е заявило за регистрация марка с вх. рег. №135887 - Happy Land, словна, заявена на 24.02.2015 г. за следните стоки и услуги от класове 28, 35, и 41 от МКСУ:
-клас 28: влакчета за увеселителни паркове „влакчета на ужасите“ за увеселителни паркове;
-клас 35: реклама, търговско управление на увеселителни паркове;
-клас 41: увеселителни паркове, тематични паркове, Луна-паркове, паркове за отдих, предоставяне на увеселителни паркове, осигуряване на увеселителин пракове, услуги на спортни паркове, организиране на зоологически паркове, услуги, извършвани в увеселителни паркове, услуги в паркове за отдих, предоставяне на услуги на водни паркове, услуги на увеселителни и тематични паркове, развлечения от рода на воден парк и увеселителен център, услуги на развлекателен и паркове с фокус върху радио продукции, развлечения под формата на увеселителни паркове за езда, услуги на развлекателни паркове с фокус върху телевизионни програми, развлекателни услуги под формата на шоу - програми в парк.
Производството пред административния орган е започнало по опозиция с вх. №1316672/13.01.2016 г., подадена от „ХИПОЛЕНД“ АД срещу заявената марка. Опозицията е срещу всички услуги, за които е заявена по-късната марка и се основава на сходството на знаците и сходството и/или идентичността на услугите, което може да доведат до вероятност от объркване на потребителите чрез свързване с по-ранната марка (чл.12, ал. 1, т. 2 ЗМГО). Отделно от това опонентът претендира, че марките му се ползват с известност на територията на България, тъй като трайно присъстват на пазара от 2006 г. и са популярни сред потребителите.
Опозицията е разгледана по реда на чл. 38г от ЗМГО (отм.), съответстващ на чл. 57, ал. 9, т. 1 ЗМГО, от състав по опозиции. С Решение от 17.05.2018 г. опозицията е отхвърлена като изцяло неоснователна и по двете повдигнати основания.
Съставът по опозиции е приел, че е налице ниска степен на визуално сходство, фонетично марките са само частично сходни, а семантично сходство напълно липсва.
Обсъдени са идентичността/сходството на стоките и услугите, за които е заявен за регистрация, съответно – са регистрирани сравняваните знаци.
По-ранните марки са регистрирани за хединга на клас 28: Игри и играчки; гимнастически и спортни артикули, които не са включени в други класове; украшения за коледни елхи, без да са посочени конкретни стоки от номенклатурата на класа. Стоките на заявителя от клас 28 са за конкретни стоки: влакчета за увеселителни паркове „влакчета на ужасите“ за увеселителни паркове, които спадат към под категорията от същия клас „съоръжения за панаири и детски площадки“. В практиката си относно хединга на даден клас ПВ приема, че марките получават закрила за всички стоки в класа, поради което съставът по опозиции е приел, че стоките са идентични.
Аналогичен е изводът относно услугите от клас 35: реклама, търговско управление на увеселителни паркове, които се включват в по-общата формулировка на услугите „управление на търговски сделки“, за които са регистрирани по-ранните марки.
Установена е идентичност и по отношение на услугите от клас 41, като е прието, че предоставянето на услуги за видове паркове, посочени от заявителя, по същество представлява предоставяне на услуги за развлечение.
Установен е профилът на средния потребител и степента на внимание, с което той подхожда към стоките и услугите. Съставът по опозиции е приел, че стоките от клас 28 са предназначени за професионалисти - предлагащи услуги на увеселителни паркове, а освен това стоките са значително скъпи, поради което към тях се подхожда с повишена степен на внимание. Услугите от клас 35 са предназначени за специфичен кръг потребители, който може да се отнесе към деловия кръг - лица, които се нуждаят от рекламни и консултантски услуги, които също подхождат със завишена степен на внимание. По отношение на услугите от клас 41 профилът на средния потребител е разнороден: от една страна това са също лица от деловия кръг - организации и фирми, търсещи услуги за организиране на развлечения, които също подхождат със завишена степен на внимание, и от друга страна - масовия краен потребител на тези услуги, който подхожда с нормална степен на внимание - сравнително добре информиран и умерено наблюдателен.
Приел е още, че марките на опонента са придобили отличителност и се ползват с известност, но е обосновал извод, че визуалните, фонетичните и концептуалните различия на сравняваните знаци имат надделяващо значение и потребителят не би свързал заявената марка с по-ранните марки на опонента.
Решението на състава по опозиции е оспорено пред председателя на ПВ. С. З. №405/10.08.2018 г. на председателя на ПВ, на основание от ЗМГО, е назначен състав по спорове за изготвяне на становище за вземане на решение по жалбата. Съставът по спорове е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства за известност и твърденията за наличие на фамилия марки. Съставът на спорове е приел, че не е налице сходство между противопоставените марки и че не е налице фамилия марки, тъй като в трите по-ранни комбинирани марки на опонента изображението е напълно еднакво, поради което е налице регистрация на един и същ знак, а не фамилия (серия) от марки. Становището на състава по спорове е за потвърждаване на решението на опозиционния състав и отхвърляне на опозицията.
Предложението на състава по спорове е възприето изцяло в решението на председателя на ПВ. На основание чл.75, ал.10, т. 3 ЗМГО председателят на ПВ е оставил жалбата без уважение, с което по същество е отхвърлена подадената от „ХИПОЛЕНД“ АД опозиция. Основният мотив за отхвърляне на жалбата е, че между сравняваните марки не е налице сходство.
Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е съобразено с относимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че не е налице нито основанието по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, нито това по чл. 12, ал. 3 ЗМГО, тъй като заявената марка не е сходна на по-ранните марки. По изложените съображения е отхвърлил подадената пред него жалба.
Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. В този смисъл функцията на марката е да гарантира на потребителя идентичност на произхода на обозначената с нейния облик стока или услуга, което му позволява да направи разграничение, без възможност за объркване на продукти или услуги с различен произход. Тя следва да гарантира, че всички обозначени с нея продукти или услуги са създадени под контрола на едно предприятие, което може да бъде отговорно за тяхното качество (В този смисъл - Решение на Съда на ЕО от 29 септември 1998 г. CASE С-39/97 (Canon – Metro Goldwyn Mayer Inc) и С-10/89 ECR).
Очертаното по-горе основно предназначение на марката е в основата на правилото, съдържащо се в чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, на което се е позовал и опонентът в производството пред ПВ, предвиждащо че не се регистрира марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Посоченият текст от националната правна уредба кореспондира с разпоредбата на чл. 4, 1, б. "б" от П. Д. на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (89/104/ЕИО), респ. от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Аналогично правило е предвидено и в Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз. В този смисъл съдебната практика по тълкуването й е относима и към съдържанието на националния чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.
В своята практика Съдът на Европейския съюз (СЕС) дефинира вероятността от объркване като риск потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани такива (вж. C 334/05 P, Сборник, стр. I 4529, точка 33, C 193/06 P, точка 32; както и в този смисъл, във връзка с Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) Решение от 29 септември 1998 г. по дело Canon, C 39/97, Recueil, стр. I 5507, точка 29, Решение от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C 342/97, Recueil, стр. I 3819, точка 17 и Решение по дело Medion, посочено по-горе, точка 26).
Върховният административен съд категорично приема, че за преценката налице ли е сходство между заявената марка и противопоставената по-ранна такава, водещ критерий е именно наличието на вероятност от объркване на потребителите, като този въпрос винаги е предхождан от анализ на визуалното, фонетичното и смисловото сходство между знаците, което от своя страна, изисква обсъждане на ефекта от възприемане на марката в нейната цялост. СЕС също поддържа, че цялостната преценка на вероятността от объркване трябва да се основава на общото впечатление, което се създава в представата на средния потребител, като съпоставката на двете марки е винаги в цялост, а не по отделни елементи, при съобразяване на всички релевантни за конкретния случай фактори. В този смисъл ноторен факт е, че при определени обстоятелства един елемент от цялостната композиция (звукова или визуална) може да доминира над друг и така да повлияе върху представата, която се визуализира в съзнанието на потребителя при инцидентен спомен за съответната марка. Именно по тази причина сравнението изисква извличане на цялостното впечатление, което оставят съответните знаци, а не анализ на всеки отделен компонент от тях поотделно и без неговата взаимовръзка с останалите такива. Тази логика е базирана на принципното положение, че в общия случай потребителят няма склонност да се впуска в изследване на различни детайли от марката. (в този смисъл виж например: решения, C 334/05 P, EU:C:2007:333, т. 33 и т. 35, C 193/06 P, EU:C:2007:539, т. 33 и т. 34 и т. 35, , EU:C:2007:333, т. 41 и United States Polo Association/СХВП, C 327/11 P, EU:C:2012:550, т. 57, , C 334/05 P, EU:C:2007:333, т. 34, от 2 септември 2010 г., Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, C 254/09 P, EU:C:2010:488, т. 44 и т. 45 от 8 май 2014 г., Bimbo/СХВП, C 591/12 P, EU:C:2014:305, т. 20 и т. 21, Решение от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, С 251/95, Recueil, стр. І 6191, т. 22, както и Решение по дело Lloyd Schuchfabrik Meyer, посочено по-горе, т. 18, Решение по дело Medion, посочено по-горе, т. 27).
Цялостното впечатление по своята същност е една визуализация в съзнанието на потребителя на елементите, които същият е успял да възприеме в резултат на досега си до марката. Това е мислено възпроизвеждане на тези компоненти от състава й, които най-ярко я характеризират и лесно се забелязват и запомнят. По тази причина, на първо място, анализът за наличието на сходство между две марки дължи изследване на съдържащите се в тях и назовавани в практиката "доминиращи елементи".
Страните не спорят, че по-ранните марки са четири на брой, като три от тях, а именно – национална марка с рег. № 61321 – ХИПО LAND, комбинирана, марка на ЕС с рег. № 011319159 ХИПОLAND, комбинирана, и марка на ЕС с рег. № 094556 ХИПОLAND, комбинирана, имат идентична визия, която представлява композиция от словен елемент – "ХИПОLAND", изписан на два реда, като "ХИПО" е последователност от червено "Х", синьо "И", зелено "П" и жълто "О", с червен триъгълник върху буквата "П", и фигуративен елемент, съставляващ светлозелен хипопотам, поставен в дясно, в същата големина, и има следния вид:
Не е спорно и че последната от противопоставените марки - марка с вх. № 011639879 – Hippoland, както и процесната "Х. Л. , с вх. № 135890, са словни.
Словните марки се състоят от един-единствен елемент, а именно – "Х. Л. , респ. "Hippoland". Липсата на други компоненти прави изследването на доминиращия фактор в този случай безпредметно. Доколкото защитата на марките обхваща единствено словния им елемент, без да се разпростира върху конкретно изображение или композиция, именно първият е от значение.
От своя страна, комбинираните три марки представляват съчетание между словни и фигуративни елементи, което налага анализ на елементите, привличащи вниманието и оставащи в съзнанието. Доколкото между изображенията в трите по-ранни комбинирани марки е налице пълен идентитет, анализът ще бъде направен общо за тези знаци, а не поотделно.
В изображението на комбинираните марки недвусмислено е изведен на преден план словният елемент "ХИПОLAND". Другият елемент – светлозеленият хипопотам, първо, е в цвят, който безспорно е ненатрапчив в сравнение с ярките цветове, в които са изписани буквите "Х", "И", "П" и "О" и частицата "LAND", и в този смисъл не може да се счете за доминиращ фактор, и второ, представлява близко до реалното изображение на пресъздаденото животно, което разколебава отличителния му характер. Освен това, съгласно установената съдебната практика на СЕС, при комбинирани марки, състоящи се от словни и фигуративни елементи, потребителите са склонни да анализират и назовават въпросните знаци чрез техните словни елементи, отколкото описвайки фигуративните им такива (вж.: Решение по дело № Т-312/03, Selenium-Ace от 14.07.2005 г., т. 37).
Следователно дължимият в случая анализ обхваща визуалното, фонетичното и смисловото сходство между доминиращия елемент в комбинираните марки - "ХИПОLAND", респ. "HYPOLAND", и словната такава - "Х. Л. .
По правило преценката на фонетичното сходство се основава на звученето на марките, определено от дължината на думата, броя на буквите, броя на сричките, броя на съвпадащите звуци, взаимно разположение на еднакви или близки звуци или звукосъчетания, характерни особености на еднакви части на думата, като се отчита началото на думата, типични окончания и типични звукосъчетания в средата на думата. Фонетично словният елемент "ХИПОLAND" се възпроизвежда "хи-по-ленд", а "Х. Л. – "хе-пи-ленд". Така, както ще се произнесе словото "хиполенд", така ще се произнесе и "хепиленд". Вярно е, че според утвърдената европейска практика, когато е възможно, марката се разделя мислено на съставни части, които за потребителя имат конкретно значение или му приличат на познати думи. (вж. например: Решение на Първоинстанционния съд от 06.10.2004 г. по дело Vitakraft-Werke Wьhrmann– Krafft (VITAKRAFT), T-356/02, Recueil, стр. II-3445, т. 51). Но в случая думата, която би могла да се отдели, е "land"/"ленд" и при двете разглеждани композиции, и съответно "хипо" и "хепи", което отново не обуславя твърдяната разлика във фонетичен аспект. Разликата между двете думи е единствено във втория и четвъртия звук, които са гласни и в този смисъл не променят драстично методиката на възпроизвеждане, а освен това, поставената на второ място "е" в процесната марка е много подобна на използвания звук на същото място в по-ранните марки "и", като разликата в гласните "и" и "о", съдържащи се в думите на четвърто място, както и Първоинстанционният съд на ЕС е приемал неведнъж в практиката си (вж. например: Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 13.02.2007 г. по дело Т-256/04, т. 55), не обезличават на самостоятелно основание приликата. В този смисъл, първостепенният съд неправилно е приел, че между противопоставените марки е налице фонетично сходство в ниска степен. Фонетичното сходство е по скоро в средна степен.
От своя страна, преценката за визуално сходство отчита визуалното въздействие на марките, определено от начина на графично представяне на думи, букви, цифри, фигури, рисунки, цветове и др. Изписването на "Hippoland" в по-ранната словна марка и изписването на „Happy Land“ е доста близко, налице е съвпадение на 7 от деветте букви, с които са изписани марките, като буквите са изписани с еднакъв шрифт и еднакъв наклон. В този смисъл е налице и визуално сходство, в средна към висока степен между словните марки и в ниска степен между заявената словна и по-ранните комбинирани.
Анализът на смисловото сходство, на последно място, се базира на значението на думите, включително и в превод, като марките са смислово идентични или сходни, когато имат еднакво или подобно смислово значение. И двете думи се състоят от два мислено разграничаващи се словни елемента, а именно – "хепи" и "land" и "хипо" и "ленд". За лицата, които имат познания по английски език, на който е изписана думата „land“, същата ще придобие значението на "земя". Фактът, че "хипо" и "хепи" означават различни неща – съответно хипопотам и щастлив, означава липса на буквално смислово сходство. Но това, че означава, че двете композиции от думи в цялост нямат подобно концептуално сходство – насочват към услуги, предназначени за деца, създавайки асоциация с безгрижния детски свят. Т.е. налице е известно концептуалното сходство между двете марки, макар и пълна липса на семантично сходство.
От изложеното по-горе следва, че е налице сходство в определена степен между заявената и по-ранните марки. Дали това сходството би довело до вероятност за объркване на потребителите е въпрос, на който, за да се даде отговор, следва да се обсъдят и вземат под внимание и редица други фактори и обстоятелства.
Развитите по-горе съображения установяват основателността на застъпената от касатора теза за сходство във визуален, фонетичен и концептуален аспект. Страните не спорят, а и е видно от сравнителния преглед на ангажираните по повод двете марки доказателства, че е налице идентичност на стоките и услугите от МКСУ, за които е заявена процесната марка, и за които са регистрирани по-ранните такива.
Следователно се налага извод, че са налице първите три предпоставки, визирани в чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, а именно наличие на по-ранно право, идентичност и сходство на стоките и услугите и сходство на марките в конфликт. Като е стигнал до извод, че между марките не е налице сходство председателят на ПВ е постановил своето решение в нарушение на материалния закон.
Нито административният орган, нито съдът са изследвали липсата или наличието на последния елемент от фактическия състав на чл.12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, а именно – вероятността за объркване на потребителите.
Според СЕС преценката относно вероятността за объркване на потребителите предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, като по-ниската степен на сходство между марките може да се компенсира със силен отличителен характер на по-ранната марка (вж. в този смисъл Решение от 7 май 2009 г. по дело Waterford Wedgwood/Assembled Investments (Proprietary) и СХВП, C‑398/07 P, точка 33), все пак при липсата на каквото и да било сходство между по-ранната марка и оспорената марка нито общоизвестността или репутацията на по-ранната марка, нито идентичността или сходството на съответните стоки или услуги са достатъчни, за да се установи вероятност от объркване между конфликтните марки или връзка между тези марки в съзнанието на съответните потребители (вж. в този смисъл Решение от 2 септември 2010 г. по дело Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, C‑254/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 53 и цитираната съдебна практика).
Единствено ако между конфликтните марки има определено сходство, дори слабо, административният орган и съдът са били длъжни да извършат обща преценка, за да определят дали, независимо от ниската степен на сходство, между марките, поради наличието на други релевантни фактори, като общоизвестността или репутацията на по-ранната марка, в съзнанието на съответните потребители съществува вероятност от объркване или връзка между тези марки.
В конкретния случай, както бе споменато по-горе, е налице известно сходство между двете марки, но нито придобитата висока отличителност на по-ранните марки, нито доводът за придобита известност на по-ранните марки, са обсъдени от председателя на Патентно ведомство.
Опонентът е твърдял, че по-ранните марки се ползват с известност на територията на Р. Б. представил е доказателства в тази насока, които не са обсъдени въобще от председателя на Патентно ведомство в неговото решение.
Безспорно добрата репутация на марката и нейната висока отличителност са фактори, които имат значение за преценката на последния елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО - вероятността за объркване на потребителите.
Репутацията на марката е и елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 3 ЗМГО и е следвало да бъде обсъдена и в контекста на тази разпоредба.
Съгласно чл. 12, ал. 10 ЗМГО когато опозицията е подадена на основание на по-ранна общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, при определяне на известността на по-ранната марка се вземат предвид следните обстоятелства: 1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа, и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; 2. продължителност, степен и географска област на използване на марката; 3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в това число рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките или услугите, за които се използва марката; 4. данни за успешно прилагане на правото върху марката, ако тя е регистрирана; 5. стойност на марката; 6. други обстоятелства.
А според ал. 11 на същия член определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство.
Именно в това административно производство (производството по подадена опозиция) председателят на ПВ следва да прецени дали по-ранните марките се ползват с известност на територията на Р. Б. Ако приеме, че по-ранните марки се ползват с известност на територията на Р. Б. следва да прецени доколко добрата репутация на марките и тяхната висока отличителност имат значение или биха могли да провокират вероятност за объркване на потребителите и на свързване на заявената марка с по-ранните марки. По отношение на вероятността за объркване на потребителите следва да се вземат предвид и обсъдят и всички останали релевантни фактори.
От изложеното до тук следва, че оспореният пред АССГ административен акт е постановен и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (доколкото не са установени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на настоящия спор - не е установен последният елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО).
При така установеното от фактическа и правна страна, атакуваното пред АССГ решение се явява незаконосъобразно.
Достигайки до извод, различен от горния, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, с оглед на което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на правния спор, с което решението на председателя на ПВ бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката изпратена на същия за ново произнасяне по подадената жалба, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4420 от 29.06.2022 г. на Административен съд, София град, по административно дело №8230/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № РС- 195 -1/09.06.2021 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б.
ИЗПРАЩА преписката на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. за произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
секретар:
Членове:
/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА