Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 10368 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител гл. юрк. М. А., против Решение № 164 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело № 529/2021 г. от Административен съд В. Т. с което, по жалба на „Ц. И. ЕООД е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх.№ 02-040-2600/6844 от 05.08.2021 г. и делото е върнато, като преписка, на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН 04/300519/83325, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - „Ц. И. ЕООД, чрез пълномощника си, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо, изх. № 02-040-2600/6844 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с което по заявените от „Ц. И. ЕООД схеми/мерки, базирани на площ в заявление за подпомагане с УИН 04/300519/83325 за кампания 2019 г., по подмярка 13.1, подмярка 13.2, СЕПП, СПП и СПК изцяло е отказано подпомагане; по схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда исканата сума е редуцирана с 6299,11 лв. и е оторизирана сума от 1135, 92 лв. и по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Д. Р. № 640/2014 на Комисията за тази кампания са наложени санкции за бъдещи периоди, както следва: 5186. 70 лв. по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от същия Д. Р. начислени неудържани санкции в размер от 9991. 68 лв. по СЕПП, 2 845. 94 лв. по СПП, 813. 61 лв. ц по подмярка 13.1, 638. 37 лв. по подмярка 13.2, като последните суми се прихващат по правилото на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорваното уведомително писмо и е изпратил делото, като преписка за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 04/300519/83325 за кампания 2019 година, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
За да постанови този правен резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че търговското дружество е заявило за подпомагане в кампания 2019 г. следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК); Подмярка 13.1 компенсационни плащания в планински райони; Подмярка 13.2 компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения и по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – директни зелени плащания.
От доклада за извършена административна проверка в ИСАК и частична проверка на място е установено, че по СПК от общо декларираните площи за подпомагане от 28.15 ха са установени 7.30, а по СЕПП и ЗДП от декларираните 28.15 ха са установени 27.99 ха.
За безспорно е прието, че със заповед № РД 46-485 от 27.11.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил проекта за специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 година, като част от СИЗП, обновен за 2019 година чрез дешифрация на ЦОФК на страната по заснемане от 2019 година и отразяване на резултатите от теренните проверки, проведени през годината от страна на съответните структури на МЗГХ по чл. 15 от Наредба № 105 от 2006 г. Със заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г., (обн. ДВ, бр.21/13.03.2020 г.) министърът на земеделието, храните и горите, е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г. Този слой е изпратен на РА за извършване на кръстосани проверки по чл. 37, ал. 2 и чл. 43 ЗПЗП, като й е разпоредено въз основа на извършената финална оторизация да коригира съответните плащания по схеми и мерки за подпомагане на площ.
За изясняване на спорния въпрос съдът е допуснал СТЕ, чието заключение не е било оспорено от страните в о. с.з. и е прието от съда, като обективно, компетентно и безпристрастно.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, овластен за това правомощие със заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му с тази заповед правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му.
От съдържанието на УП не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият в него резултат и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. Липсва информация коя именно площ като парцел се санкционира, какъв е размера на тази площ, по коя конкретна схема или мярка е заявена за подпомагане, какво обстоятелство препятства подпомагането и по съответната мярка/схема, кой нормативен акт разпорежда такива последици при проявата на такова обстоятелство. Не става ясно и кои парцели са санкционирани за бъдещ период по Схемата за обвързано подпомагане с протеинови култури, нито става ясно кои парцели по СЕПП, СПП и подмерки 13.1 и 13.2 са обхванати от неудържаните санкции и кои проявени и доказани обстоятелства водят до начисляването на неудържани санкции. Посочването на разпоредбите на Делегиран регламент 640/2014 с непълното му наименование не изпълнява изискването за посочване на фактическо и правно основание. От друга страна оспорваният административен акт не препраща за констатирани факти и обстоятелства към друг акт, който да е част от административната преписка, нито се позовава на официален и/или друг документ, съдържащ релевантните за разпоредения правен резултат обстоятелства. Фактически данни, които да мотивират писмото, не се съдържат и в доклада за проверка на площи, нито в документ, отразяващ конкретните резултати от административната проверка чрез ИСАК. Изпратеното до съда становище на ответника е прието за процесуална позиция по съществото на вече повдигнат пред съда спор за законосъобразност на акта, част от която е и формалната му законосъобразност. За неоснователно е прието и позоваването на ТР № 16 от 31.3.1975 г. на ОСГК на ВС, тълкуващо отменени разпоредби на ЗАП.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Страните не спорят по фактическата обстановка, която съдът е изяснил на базата на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства.
Спорният въпрос е отговаря ли на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК оспорваният в настоящия процес административен акт.
Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите, и съпоставянето им с правните, основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма в конкретния случай. Административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел Административен съд В. Т. Изложените в касационната жалба мотиви, а и в становището с изх. № 02-040-2600/6844#2 от 12.10.2021 г., депозирано пред първоинстанционния съд, не могат да санират пропуска на административния орган при произнасянето му. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма и неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.
Вярно е, че съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче УП е оспорено направо пред съда. В него конкретни съображения за постановения отказ няма, както обосновано и правилно е приел решаващият съд. Допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство от издателя на УП не изпълнява изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружителното писмо до съда. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му (виж в същия смисъл решения по адм. д. № 4470/2022 г., адм. д. № 6646/2022 г., адм. д. № 2528/2022 г., адм. д. № 6292/2022 г. и др., всички те по описа на ВАС, пето отд.). Като е отменил УП съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Ответникът по касация също е претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция, но не е представил доказателства за такива, поради което претенцията е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164 от 24.06.2022 г., постановено по адм. дело № 529/2021 г. от Административен съд В. Т.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ