О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 333

гр. София, 13.07.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 2/2022 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. С. ЕАД, представлявано от гл. юрисконсулт Д. Д., срещу решение № 265009 от 23.07.2021 год. по в. гр. д. № 6708/2018 год. на Софийски градски съд. С него се отменя частично първоинстанционното решение № 317229 от 18.01.2018 год. по гр. д. № 15843/2017 год. на Софийски районен съд в частта по предявения от М. И. Ж.-В. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 217,44 лева, до който размер съдът е приел за основателна претенцията за заплащане на обезщетение за ползването от ответното дружество на 115808/173055 ид. части от 50 кв. м., които попадат в югозападната част на собствения недвижим имот в [населено място], за периода 14.11.2013 год. – 14.03.2017 год. В отхвърлителната му част, за разликата от посочения до претендирания общ размер от 5 000 лева, решението на първоинстанционния съд е потвърдено. Последното е потвърдено и в частта му, с която се уважа искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответното дружество да премахне изградените и ползвани от него енергийни обекти в процесния имот.

Касаторът не е доволен от въззивното решение в частите му, с които се уважават предявените искове. Намира изводите на въззивния съд за незаконосъобразни, като се позовава на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

В изложение към жалбата поддържа, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Отделно от това се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Соченото основание обосновава с твърдението за необходимост от произнасяне по „материалноправен въпрос, свързан с непълнота на правната уредба, конкретно разпоредбата на чл. 109 ЗС, вр. чл. 59 ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 59 ЗЗД, както и за неправилното тълкуване, с оглед отстраняването или изясняването на тази непълнота по пътя на правилното тълкуване на закона“.

Ответницата по касация М. И. Ж.-В. оспорва жалбата по съображения за неоснователност, както и липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Претендира сторените разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3, както и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол не се обосновават поради следните съображения:

За да постанови решение, състав на Софийски градски съд приема за безспорно установено, че ищцата е собственик на 115808/173055 ид. части от процесния недвижим имот. В последния са разположени ревизионна шахта на ответника с диаметър 1.20 м. и под земята - два броя тръби с допълнителна изолация с дължина от 18 метра, като точното им местоположение в югозападната част на процесния имот е отразено в заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи. Заетата от тях площ е около 50 кв. м. с включени сервитутни отстояния.

Съгласно мотивите към решението, правомерността тези съоръжения да бъдат разположени и държани от ответника в процесния имот е обусловена от наличието на надлежно и валидно учреден сервитут. Ответникът не е доказал същите да са изградени преди 1999 год. и като последица от това върху тях да е учреден в полза на ответника сервитут по силата на самия закон от момента на влизането му в сила и без заплащане на обезщетение – чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./. В случаите на изграждане на съоръженията след влизане в сила на този закон е необходимо да е била проведена процедура по отреждане на терена и да е изплатено еднократното обезщетение /чл. 60, ал. 3 ЗЕЕЕ - отм./. Съответно, при действието на чл. 64, ал. 4 ЗЕ – да има влязъл в сила подробен устройствен план за определяне размера и местоположението на сервитутната зона, както и да е изплатено или внесено еднократно обезщетение. Доколкото няма данни да е реализиран някой от посочените фактически състави, въззивният съд приема, че изградените от ответника и ползвани от него енергийни обекти в процесния имот са в нарушение на закона, т. е. - без правно основание. Като последица от това, ответникът следва да бъде осъден да премахне тези съоръжения, на основание чл. 109 ЗС, както и да заплати обезщетение за неоснователното ползване на процесните 50 кв. м. от площта на имота. С оглед цената на иска по чл. 59 ЗЗД в размер на сумата от 5 000 лв. за исковия период въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С така приетото съдът се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика по разрешаването на идентични правни спорове, поради което доводите на касатора за наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК не могат да бъдат споделени. По аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ сервитутно право възниква директно по силата на закона и без заплащане на обезщетение само по отношение на съществуващите /заварени от влизане в сила на закона/ енергийни обекти. За учредяването на сервитутно право на нови енергийни обекти е предвидено енергийното предприятие да заплаща на собственика еднократно обезщетение - чл. 60, ал. 3 ЗЕЕЕ /отм./. Плащането на предвиденото обезщетение за упражняване на сервитута от енергийното предприятие е предпоставка за неговото възникване. Когато предвидената процедура в закона не е реализирана, правоотношенията между страните следва да се уредят по общия ред за недопустимост на неоснователното обогатяване /в този смисъл решение № 237 от 09.04.2009 год. на ВКС по гр. д. № 621/2008 год., III г. о. и решение № 119 от 22.03.2011 год. на ВКС по гр. д. № 625/2010 год., IV г. о./. С оглед на това въззивното решение е логично и обосновано спрямо установените фактически обстоятелства. Не се констатира законът да е приложен в неговия обратен смисъл или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито обжалваното решение се явява явно необосновано, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика.

Доколкото може да се приеме, че е удовлетворено изискването за ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, съобразно възприетите указания в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, по отношение на същия не се обосновава наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Видно от изложеното, Върховният касационен съд се е произнасял по идентични правни спорове, като е даден отговор на въпроса за предпоставките за надлежно учредяване на сервитутно право за изграждане на енергийни обекти. Настоящият съдебен състав споделя изложеното тълкуване на закона и намира, че не са налице основания за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По тези съображения касационно обжалване по поставения въпрос не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При този изход на делото ответницата по касация има право на сторените от нея разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за правни услуги от 03.11.2021 год. В последния е отразено, че договореното възнаграждение в размер на 600 лева е заплатено в брой в деня на подписване на договора. Възражението на касатора за прекомерност на така договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. В конкретния случай, заплатеното възнаграждение в размер на 600 лв. не се явява прекомерно с оглед дадените критерии в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и положените усилия от процесуалния представител на страната.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 265009 от 23.07.2021 год. по в. гр. д. № 6708/2018 год. на Софийски градски съд в обжалваемата му част по иска по чл. 109 ЗС по постъпилата срещу него касационна жалба на „Т. С. ЕАД.

Оставя без разглеждане касационната жалба на „Т. С. ЕАД в останалата й част срещу горното въззивно решение – по иска по чл. 59 ЗЗД, като процесуално недопустима и прекратява производството по делото в тази му част.

В тази част определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.

ОСЪЖДА „Т. С. ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на М. И. Ж.-В. с ЕГН [ЕГН] сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени от нея разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: