11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 12.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2309 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Пчеларски център Р. ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. М. срещу решение № 162 от 07.07.2021г. по в. т. дело № 104/2021г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 260014 от 27.01.2021г. по т. дело № 439/2019г. на Окръжен съд Русе и ответникът е осъден да заплати на „Таръма“ ЕООД, [населено място] сумата 2 500 лв., представляваща направени разноски - адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът „Пчеларски център Р.“ ООД е осъден да заплати на „Таръма“ ЕООД сумата 52 112 лв. - дължима сума по фактура № 1466/3.05.2019г. за продажба на дървен материал, заедно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба - 15.08.2019г., до окончателното изплащане, както и сумата 3 781,75 лв. - съразмерни съдебни разноски.
Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Таръма“ ЕООД срещу „Пчеларски център Р.“ ООД иск за сумата 1 150 лв. /разликата над 52 112 лв. до пълния предявен размер 53 262 лв./ поради уважено възражение за прихващане на направени от ответника разходи за сушилня в [населено място], както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 66,96 лв., представляваща съразмерни разноски по делото, е влязло в сила поради необжалването му в посочените части от ищцовата страна.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е направил необоснован извод, че не е доказана причинно - следствената връзка между сушенето на дървения материал от всяка една доставка, като не е съобразил представените към всяка доставка превозни билети и товарителници. Неправилен и в противоречие със събраните доказателства е изводът, че е доказано доставянето на 131,02 куб. м. дървесина. Немотивиран е изводът, че не е доказано кой точно дървен материал и в какъв обем е закаран за сушене, като в тази насока не са обсъдени представените от третото неучастващо в исковото производство лице „Б. Комерс“ ЕООД превозни билети, удостоверяващи количеството дървесина, което е постъпило в сушилнята от „Пчеларски център Р.“ ООД. Касаторът поддържа също, че въззивният съд неправилно не е уважил направените възражения за прихващане по пера, неправилно е приел, че влажността може да бъде определена „на око“ и съставлява явен недостатък, неправилно е категоризирал скритите недостатъци - наличието на изкривявания и чепове като явни недостатъци, и е прикрепил към тях погрешено различни правни последици. Прави оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на събрания доказателствен материал.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Необходимо ли е писмено оспорване на количеството на получената стока преди завеждане на исковата претенция и висящността на правния спор, за да се обоснове основателност на възражението за това, направено в производството по делото и от това писмено оспорване или неоспорване ли се прави изводът за точно изпълнение на договора? – противоречие с решение № 231/13.02.2013г. по т. д. № 1268/2011г. на ВКС, решение № 6/ 27.02.2013г. по т. д. № 1028/2011г. на ВКС, решение № 216/06.03.2013г. по т. д. № 882/2011г. на ВКС и решение № 81/20.07.2015г. по т. д. № 1823/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Налице ли е процесуално нарушение, ако при постановяване на съдебното решение не се съобразяват всички приети доказателства и кредитираната експертиза в тяхната съвкупност? – противоречие с решение № 210/20.11.2020г. по гр. д. № 3846/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 33/09.04.2020г. по т. д. № 693/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. Основателността на възражението за наличие на скрити недостатъци на вещта обвързано ли е по необходимост от предходно направено оспорване по този въпрос - преди да е налице висящност на производството пред съда? – противоречие с решение № 55/22.04.2010г. по т. д. № 817/2009г. на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
4. Влажността на дървения материал представлява ли явен или представлява скрит недостатък? – противоречие с определение № 269/29.05.2018г. по т. д. № 2591/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., Тълкувателно решение № 54/23.06.1986г. по гр. д. № 21/1986г. на ОСГК на ВС, решение № 2349/30.09.1971г. по гр. д. № 1516/1971г. на ВС, ГК, I г. о., решение № 688/24.06.1986г. по гр. д. № 347/1986г. на ВС, ГК, II г. о., определение № 354/09.04.2010г. по гр. д. № 249/2010г. на ВКС, ГК /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
5. Дължи ли съдът мотиви по всяко възражение на ответника, по което се произнася в съдебното решение или е достатъчно само да укаже, че възраженията са неоснователни, защото са недоказани? – противоречие с решение № 35/23.05.2019г. по гр. д. № 1499/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 45/25.06.2019г. по гр. д. № 1466/2018г. на ВКС, ГК, III г. о.
По всички въпроси касаторът поддържа и евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено, вместо това искът да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.
Ответникът „Таръма“ ЕООД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване, тъй като посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа становище за правилност на въззивното решение – правилно е установено наличието на търговска сделка - покупко-продажба на дървен материал между „Таръма“ ЕООД и „Пчеларски център Р.“ ООД, както и че ищецът е изпълнил своето задължение като е доставил дървения материал на ответника /настоящ касатор/ и е издал необходимите документи - превозни билети и фактура № [ЕГН]/03.05.2019г за 91,02 куб. м. на стойност 53 262 лв. с включен ДДС. Излага съображения, че фактурата е призната от страна на „Пчеларски център Р.“ ООД - подписана е и е приета лично от управителя П. М., който не е направил никакви възражения, същата е осчетоводена в двете търговски дружества, ответникът по иска е ползвал данъчен кредит. Релевира доводи за правилност на извода за неоснователност на направените възражения за прихващане и за недостатъци на стоката. Недостатъкът, че дървеният материал е с по-голяма влажност, е отстранен своевременно със съдействието на „Таръма“ ЕООД, като ищецът е намерил сушилня в [населено място]. Ищецът поддържа, че по отношение на последващите доставки не са направени никакви оплаквания относно наличие на недостатъци по стоката, а дори и да са били налице някакви недостатъци по стоката, „Пчеларски център Р.“ ООД не е изпълнило задължението си по чл.194, ал. 1 ЗЗД своевременно да уведоми продавача - „Таръма“ ЕООД за откритите недостатъци, поради което следва да се счита, че е одобрил стоката, а извършено с отговора на исковата молба уведомяване е станало след дълъг период и не може да бъде квалифицирано като незабавно по смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗЗД. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:
Въз основа на представената електронна кореспонденция и превозни билети въззивният съд е приел, че през м. септември 2018г. ответникът „Пчеларски център Р.“ ООД е заявил до ищеца „Таръма“ ЕООД доставка на дървен материал, като в електронната кореспонденция не фигурира изискване относно качество и влажност на материала, а са уточнени размерите на получените сухи дъски, за да се придобие желания размер в сухо състояние с 12 % влажност. Ищецът е доставил с превозни билети дървен материал, както следва: 2 113 288 805/15.01.2019г. за 11,800 куб. м., 2 113 291 288/16.01.2019. за 11,200 куб. м., 2 113 293 188/16.01.2019г. за 11,200 куб. м., 2 113 294 289/17.01.2019г. за 10,000 куб. м., 2 113 445 929/25.03.2019г. за 21,600 куб. м., 2 113 478 336/08.04.2019г. за 21,600 куб. м. По отношение на доставения дървен материал с първите четири превозни билета е издадена фактура № 1325/12.02.2019г. за 40 куб. м. на стойност 24 000 лв., която сума е заплатена. По останалите два превозни билета не е налице спор между страните, че доставеният дървен материал е бил с необходимата за ответника влажност от 12 %. Съдебният състав е констатирал, че с превозни билети е доставена от ищеца „Таръма“ ЕООД с получател „Б. комерс“ ООД дървесина общо 57,5 куб. м., както следва: 2 113 304 569/21.01.2019г. за 7,000 куб. м., 2 113 330 768/01.02.2019г. за 7,000 куб. м., 2 113 330 789/01.02.2019г. за 11,00 куб. м., 2 113 359 543/13.02.2019г. за 7,000 куб. м., 2 113 361 071/14.02.2019г. за 8,000 куб. м., 2 113 387 187/25.02.2019г. за 7,000 куб. м., 2 113 389 119/26.02.2019г. за 4,500 куб. м., 2 113 424 849/14.03.2019г. за 6,000 куб. м. Впоследствие тази дървесина е превозена от „Б. комерс“ ООД до склад на ответното дружество /настоящ касатор/ с превозни билети с изпращач „Б. комерс“ ООД. За дървения материал по тези превозни билети, както и по превозни билети от 25.03.2019г. и 08.04.2019г., общо 91,02 куб. м. ищецът е съставил фактура № 1466/03.05.2019г. на стойност 53 262 лв. с ДДС, която сума се претендира по делото.
Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза въззивният съд е констатирал, че процесната фактура № 1466/03.05.2019г. е осчетоводена от ищеца и ответника, при ответното дружество сумата е в кредитното салдо по сметка Доставчици в лева, аналитична сметка доставчик „Таръма“ ЕООД и не е платена. Фактурата е включена в дневник продажби на „Таръма“ ЕООД и в дневник покупки на „Пчеларски център Р.“ ООД за м. май 2019г., ответникът по иска – купувач е ползвал данъчен кредит по нея. В решението е посочено, че според осчетоводените количества при ответника по иска доставките на дървен материал, визирани във фактура № 1466/03.05.2019г., са започнали на 25.02.2019г., като е заведен дървен материал по първични документи /превозни билети/, както следва: 2 113 387 187/25.02.2019г., 2 113 427 849/14.03.2019г., 2 113 445 929/25.03.2019г. и 2 113 478 336/08.04.2019г., с общо количество 56,200 куб. м. След получаването на фактурата от ответното дружество количеството от 56,200 куб. м. е сторнирано и са заведени 91,02 куб. м. дъски, което количество е посочено и във фактурата. Възражението на ответника по иска, че доставеното количество материал е по-малко от уговореното и че част от него се дублира в процесната фактура, е прието за недоказано.
Въззивният съд е установил, че част от материала, доставен от „Таръма“ ЕООД в „Пчеларски център Р.“ ООД е с по-висока влажност от необходимото, което е наложило превозването му отново до [населено място] за снабдяване с превозни билети и след това в [населено място] за сушене. Изводът, че не е доказано, че превозните билети за този материал са включени в процесната фактура, е аргументиран със следните обстоятелства и доводи: сушенето е приключило до края на м. януари, видно от показанията на свидетеля З. П., а включените превозни билети, с изключение на един за 7,000 куб. м., са след 01.02.2019г.; процесната фактура е двустранно подписана, което изразява съгласието на страните относно вещта, нейното количество и стойност; фактурата е осчетоводена и при ответника по иска, който е ползвал данъчен кредит; липсват счетоводни записвания — кредитно известие или официално писмо за оспорване на количествата, посочени във фактурата. Предвид извънсъдебните действия, с които ответникът признава количеството получен дървен материал, изчислен по превозните билети от ищеца, и липсата на други доказателства, които да оборват това признание, съдебният състав е направил извод, че доставената по издадените превозни билети дървесина е общо 144,90 куб. м., от които 40 куб. м. дървен материал са фактурирани и заплатени с фактура № 1325/12.02.2019г, а 91,02 куб. м. дървен материал са фактурирани с фактура № 1466/03.05.2019г. Приел е, че в количествено отношение няма отклонение, поради което възражението на ответника по иска, че не се дължи заплащане на цената, тъй като е налице пълно неизпълнение от страна на продавача, е неоснователно.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ и липсата на данни за друга уговорка относно момента на плащане на цената, въззивната инстанция е заключила, че вземането за заплащане на цената на продавача е изискуемо.
Възраженията за недължимост на цената поради некачествено и забавено изпълнение също са приети за неоснователни по следните съображения: Между страните са налице устни договорки относно количеството, цената и размера на доставения дървен материал, но не е установена уговорка за влажността на дървения материал, който ищецът следва да достави, тъй като ответникът само е посочил какви размери са му необходими при влажност 12 % и как следва да се изчислят тези размери при начална влажност 35 %. Доставеният материал е приет от страна на ответника, без да е направено възражение, че е допусната забава.
По отношение на възражението за наличие на явни и скрити недостатъци въззивната инстанция е изложила, че влажността е видима при обикновен, нормален преглед на дървесината, вещите са приети в това състояние, като впоследствие между страните е поставен на обсъждане този детайл в доставките, предвид показанията на свидетелите К. и П.. Поради това е приела за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е в неизпълнение на това свое договорно задължение.
Относно възражението за наличие на скрити недостатъци съдебният състав е съобразил наличието на сключен между ответника /настоящ касатор/ и Д. В. договор за изработка на рамки за пчелен кошер, по който ответникът по иска е доставил в Германия 18 палета с дървени пчелни рамки с международна товарителница от 22.04.2019г. На 15.05.2019г. „Пчеларски център Р.“ ООД е получило рекламация от Д. В. че качеството на рамките не отговаря на договореното - цветът не е бял, а смес от кафяви, червени и черни нюанси, рамките са с чепове и чворове, което е неприемливо за немския пазар. За да направи извод за неоснователност на възражението за недължимост на цената поради наличието на скрит недостатък в доставената стока - наличие на чепове и чворове, както и потъмнявания в дървесината, въззивният съд се е позовал на показанията на свидетеля Д., установяващи, че при доставките е присъствало лице, общ приятел, който разбира от пчели, и който е преценявал качеството на дъските. По този начин страните са определили какво е следвало да бъде престарано, ищецът не се е отклонил от това качество и дъските с лек дефект са приети от ответника – купувач като годни за употреба по предназначение. Ответникът – купувач не е упражнил предвидените в чл. 195, ал. 3 ЗЗД права при доставяне на вещ в отклонение от договореното качество - отстраняване на недостатъка за сметка на продавача, връщане на вещта или връщане обратно на цената, или задържане на вещта и искане на намаляване на цената. Въпреки установените при обработката на дървения материал оцветяване и чепове, материалът е използван. Възражение за скрити недостатъци пред продавача не е направено незабавно след откриването - чл. 194, ал. 1 ЗЗД, което поведение на ответника е в съответствие с показанията на свидетеля И. Д., че страните са договорили именно такова качество на доставената дървесина.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е направила извод, че възраженията за пълно неизпълнение до степен да се освободи купувачът от задължението за заплащане на договорената цена, са неоснователни, а предявеният иск е основателен за заплащане на цената съобразно приетата и осчетоводена фактура.
За да приеме, че възражението за прихващане с вземанията, които не са уважени от първоинстанционния съд, е неоснователно, съдебният състав е изложил следните съображения: Относно претендираните пропуснати ползи от ответника, изразяващи се в договорена и неплатена цена на изработените пчелни рамки за Германия, е посочил, че ответникът по иска при изработването на рамките е знаел какво е качеството на дървения материал, същото е било съгласувано към момента на доставката, състоянието на дървото е забелязано при обработването на материала от служителите на ответника, но не е направено възражение за недостатъци. Заплащане на транспортни разходи за сушене, разходи за престой и 5 % редукция не се дължи от ищеца, тъй като не е доказана изначална уговорка относно конкретната влажност на дървесината, която е следвало да бъде доставена.
Възражението за прихващане със сумата 5 872 лв. - вземане за транспортни разходи за сушене, е прието за неоснователно и поради това, че приложените фактури и товарителници, с изключение на първата фактура, касаеща осъществен превоз по маршрут Д. - Р., са за период след 01.02.2019г., в тях не е вписано количество материал и придружаващите го превозни билети, поради което не може да се направи връзка между осъществените превози и изпратения от [населено място] материал за сушене, доставен от ищеца през периода 15-17.01.2019г.
Възражението за прихващане със сумата 1 377,39 лв. – разходи за престой /14 човекодни/, е прието за неоснователно и по съображения, че свидетелските показания относно продължителността на сушенето са противоречиви, както и не се установява колко лица са били в принудителен престой, заплащано ли им е през това време, за да се определи съществува ли такова вземане и в какъв размер.
Изводът за неоснователност на възражението за прихващане със сумата в размер 1 716 лв. - 5 % редукция /разликата в куб. м. преди и след сушене/, е аргументиран с обстоятелството, че доставеното количество материал по превозни билети е в размер 144,90 куб. м., а фактурираното и претендирано за заплащане от ищеца количество е в размер 131,02 куб. м., т. е. ищецът не претендира пълното количество доставен материал, поради което не следва да бъде направена допълнителна редукция.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора в т. 1 от изложението към касационната жалба материалноправен въпрос е обвързан с оплакването, че неправилно въззивният съд е приел, че поради липса на направено възражение относно полученото количество дървен материал преди висящността на делото, възражението за недължимост на претендираната цена поради неизпълнение в количествено отношение е неоснователно. Този въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът за неоснователност на това възражение не е обоснован с липсата на възражение относно полученото количество дървен материал, а е аргументиран с приетото за установено от въззивната инстанция въз основа на събраните доказателства /превозни билети, фактури и заключение на съдебно-счетоводна експертиза/ обстоятелство, че ищецът е доставил на ответника по иска /настоящ касатор общо 144,90 куб. м. дървен материал, от които 40 куб. м. са фактурирани и заплатени с фактура № 1325/12.02.2019г, а 91,02 куб. м. - с фактура № 1466/03.05.2019г., но незаплатени.
Посочените от касатора в т. 2 и т. 5 от изложението процесуалноправни въпроси са относими към правомощията на въззивната инстанция и в този смисъл са релевантни за спора, тъй като са обусловили фактическите и правни изводи на съдебния състав. По отношение на тези въпроси обаче не е осъществена допълнителната предпоставка в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, цитираните от касатора решения, служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства съобразно релевираните във въззивната жалба доводи и оплаквания, изложил е съображения защо и въз основа на кои доказателства приема за установени правно релевантните факти и обстоятелства и се е произнесъл по отношение на своевременно направените възражения, като е изложил собствени мотиви.
Формулираният в т. 3 от изложението към касационната жалба материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Т. по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, защото не е налице предвидената в посочената разпоредба допълнителна предпоставка. Съгласно цитираното от касатора решение № 55/22.04.2010г. по т. д. № 817/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. за успешното провеждане на иска на купувача с правно основание чл. 195, ал. 1, последно предложение ЗЗД за заплащане от продавача на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената вещ, не е нужно купувачът първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им от продавача. В конкретния случай въззивният съд не е направил извод за неоснователност на възраженията за прихващане поради това, че купувачът не е отстранил недостатъците. Формирана е константна практика на ВКС /напр. решение № 1585/17.10.2002г. по гр. д. № 113/2002г. на ВКС, V г. о., решение № 10/07.03.2011г. по т. д. № 475/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други/ по прилагането на чл. 194 ЗЗД и чл. 324 ТЗ и в тази връзка относно правата и задълженията на купувача при явни и скрити недостатъци на стоката е налице трайна съдебна практика за необходимостта от своевременно уведомяване на продавача от страна на купувача за явните недостатъци след проверка на стоката, а за скритите недостатъци веднага след установяването им. Съгласно практиката на ВКС при всички случаи след откриване на недостатъците - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл. 324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба. Съгласно чл. 197 ЗЗД исковете на купувача по чл. 195 ЗЗД, се погасяват с изтичане на 6 месеца при продажба на движими вещи и крайният срок за предявяване на иска при всички случаи на недостатъци в купената движима вещ е 6 месеца от предаването на същата.
Четвъртият въпрос не отговаря на основното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е правен, а фактически, поради което на него не може да бъде даден еднозначен отговор, приложим към всички правни спорове. Отговорът на въпроса зависи от конкретните доказателства във всеки отделен случай, процента на влажност на дървения материал и вида на доставената стока.
Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на константна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която не се налага да бъде променяна.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Велико Т.. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от последния разноски в размер 2 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 162 от 07.07.2021г. по в. т. дело № 104/2021г. на Апелативен съд Велико Т..
ОСЪЖДА „Пчеларски център Р. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „Таръма“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.