№ 128 София, 11.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1497/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. С. И. срещу определение № 3/12.01.2022 г. по гр. д. № 4486/2021 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., с което не е допусната до разглеждане молба за частична отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение № 337/29.12.2002 г. по гр. д. № 3798/1999 г. на Русенския районен съд, оставено в сила с решение № 413/17.06.2003 г. по гр. д. № 378/2003 г. на Русенския окръжен съд, оставено в сила с решение № 2333/14.03.2005 г. по гр. д. № 2059/2003 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., в частта, с която молителят е осъден да заплати на Е. В. В. сумата от 62 420 лв., представляваща стойността на извършени в собствения му недвижим имот подобрения и е признато право на задържане до изплащане на дължимата сума.

Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност като порок на атакуваното определение и моли за отмяната му, както и за допускане до разглеждане по същество на молбата за отмяна. Твърди, че тримесечният преклузивен срок за подаване на молбата, броен от откриване на престъпното обстоятелство, е спазен, както и че наличието на престъпно обстоятелство, върху което е основано съдебното решение, е достатъчно основание за допускане до разглеждане на молбата за отмяна.

От Е. В. В. като ответник по частната жалба...