О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 225

София, 11.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. И.

като изслуша докладвано от съдията А. Б. гр. дело № 754/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК.

С определение № 484/31.12.2018 г. състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по ч. гр. д. № 4914/2008 г., е спрял изпълнението по невлязлото в сила въззивно решение № 76/26.11.2018 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр. д. № 287/2018 г., с което „Антик 2004“ ООД гр. Бургас е осъдено да заплати на А. К. С. сумата от 58 000 евро.

Ответникът по иска внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, по сметка на ВКС, в размер на 114 416,06 лв..

С решение № 289/26.02.2020 г. по гр. д. № 950/2019 г., състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, обезсилил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд. Той се е произнесъл с решение № 76/15.09.2020 г., по в. гр. д. № 79/2020 г., като уважил иска на С. до размера на 25 000 евро.

Ответникът по иска не е обжалвал решението. Ищцата го е обжалвала и по нейната касационна жалба е образувано касационно производство под № 754/2021 г. С определение от 02.06.2022 г. съставът на Върховния касационен съд е прекратил производството срещу въззивно решение № 76/15.09.2020 г., постановено от Бургаски апелативен съд по въззивно гр. д. № 79/2020 г. в частта, с която “АНТИК 2004“ ООД е осъден да заплати на А. С. сумата в размер на 25 000 евро, като намерил, че в тази част касационната жалба е недопустима. Съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение в останалата му част.

Постъпила е молба от “АНТИК 2004“ ООД, чрез адв. М. Б., за частично освобождаване на внесеното обезпечение по ч. гр. д. № 4914/2008 г. на ВКС, III г. о. – в размер на 65 520,31 лв.

Насрещната страна не е изразила становище.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е неоснователна.

Обезпеченият иск е за сума в евро. Внесеното обезпечение има за цел да гарантира изпълнението на влязлото в сила решение, с което изцяло или частично искът е уважен. В случая искът действително е уважен за част от претенцията – 25 000 евро, но не е във възможностите, нито компетециите на съда в настоящото производство, да установи какъв е точният размер на левовата равностойност на признатото вземане към датата на изпълнението му, по курса на съответната търговска банка по изпълнението, за да освободи остатъка от внесените парични средства в лева.

Както е изяснено в мотивите на ТР № 4/2014 г. от 29.04.20015 г. на ОСГТК на ВКС, търговските банки и обменните бюра свободно определят курсове „купува/продава”, различни от котировките на централната банка, вкл. и по отношение на резервната валута – еврото. Обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и намира приложение само в отношенията между БНБ, в качеството и на централна банка, от една страна, и физическите и юридическите лица, от друга страна. Единствено за централната банка възниква задължението да поддържа пълна конвертируемост на лева към еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс. Всички останали правни субекти не са адресати на тази разпоредба, поради което могат свободно да уговарят курса на еврото към лева. Следователно котираните и обявени от БНБ курсове /фиксиран към еврото и плаващ към други валути/ са приложими само за счетоводни и за статистически цели, като няма основание за прилагането им в облигационните отношения, по които централната банка не е страна, освен в случаите, когато законът или договорът препращат към тях. Съдът ползва обявения от БНБ централен курс към дадена валута само, за да определи цената на иска, а от там и дължимата по него държавна такса в национална валута, както и размера на дължимото обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Когато обаче се произнася по въпроса за връщане на внесеното обезпечение, трябва да прецени дали и колко от внесената сума е останала свободна, след погасяване на задължението, според постановеното с влязлото в сила решение. Страната може да поиска внесената сума като обезпечение да бъде преведена по сметка на съдия-изпълнителя и след погасяване на дълга и прекратяване, поради това, на изпълнителното дело, да поиска връщане на остатъка от него. Другата възможност е, след като погаси – доброволно или принудително, да представи пред ВКС доказателства за това и да поиска тогава връщане на обезпечението.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА на “АНТИК 2004“ ООД, чрез адв. М. Б. да освободи внесено обезпечение по ч. гр. д. № 4914/2008 г. на ВКС, III г. о. в размер от 65 520,31 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: