4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 334

гр. София, 11.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4984/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. срещу решение № 889 от 23.07.2021 г. на Апелативен съд - С. по в. гр. д. № 2361/2020 г., с което е потвърдено решение № 2041 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 7698/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. В. срещу Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор ..... по КККР на [населено място], район „Искър“, със застроена площ 90 кв. м., състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори ..... и ....., както и е отхвърлен предявеният като евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД за признаване за установено на право на собственост на ищцата върху описания имот по силата на покупко-продажба.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване .

Ответникът по касационната жалба, Столична община, с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му .

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесната сграда е разположена в междублоковото пространство в ж. к. Д. І, кв. 55, до блок 60, т. е. на територията на Столична община. Тя е била разрешена и построена с временен статут, по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). С одобрен архитектурен проект № 2/06.06.2005 г. е узаконена като преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, като възложител на архитектурния проект е Хлебни изделия Б. АД. С договор от 13.06.2003 г., Хлебни изделия Б. АД е продало на ищцата процесната сграда, като договорът не е сключен в предвидената форма за действителност по чл. 18 ЗЗД – нотариален акт.

При така установеното, въззивният съд е изложил мотиви, че посочените обстоятелства, че земята, върху която е разположен преместваемият обект е частна общинска собственост; приращението, като първичен способ за придобиване на собственост; отсъствието на проведена приватизационна процедура, по силата на която Хлебни изделия – Б. АД да е придобило правото на собственост върху сградата; спряното по силата на § 1, ал. 1 ЗС течение на придобивната давност, нищожната продажба на спорната сграда, извършена с частен писмен договор, обосновават извод за неоснователността на предявените искове. Съдът е приел, че първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Предвид тези мотиви на съда, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречие на въззивното решение с т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по поставения от касатора правен въпрос: Може ли пред въззивния съд да се допуснат доказателства, при непълен и неточен доклад, изготвен от първоинстанционния съд? В тълкувателното решение е прието, че в този случай въззивният съд е длъжен да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са били извършени в първата инстанция. В противоречие с посоченото ТР, въззивният съд е оставил без уважение искането за събиране на доказателства, без да съобрази въведения с жалбата довод, че се касае за доказателства, които не са представени поради непълнота на доклада, в който не е указано на ищцата, че следва да докаже, че собственик на павилиона е било Хлебни изделия – Б. АД, в резултат на което е прието, че имотът е бил общинска собственост и не е могъл да бъде придобит по давност от ищцата.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 889 от 23.07.2021 г. на Апелативен съд - С. по в. гр. д. № 2361/2020 г.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 518,86 лв.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.