Главният прокурор на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по приложението на чл. 104 НК, като се отговори на въпросите: 1. Може ли да бъдат държавна тайна по смисъла на чл. 104, ал. 3 НК фактите, сведенията и предметите, които не са включени в утвърдения от Министерския съвет Списък на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на НРБ.

2. Задължен ли е съдът винаги да преценява дали събирането или издаването на чужда държава или чужда организация факти, сведения или предмети, съставляващи държавна тайна, може да увреди интересите на НРБ и нейната боеспособност.

3. Представляват ли предмет на престъплението по чл. 104 НК тези сведения и факти, които, макар и включени в утвърдения от Министерския съвет Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна на НРБ, са станали достояние на много граждани поради публикуването им в печата.

Прокурорът даде заключение, че държавна тайна са само фактите, сведенията и предметите, които са включени в утвърдения от Министерския съвет специален списък, че съдът винаги следва да прави преценка дали издаваната на чужда държава или на чужда организация тайна може да увреди интересите на НРБ и че публикуването в печата на сведения и факти, които са включени в Списъка, утвърден от Министерския съвет, като държавна тайна, обективно може да премахне качеството им на държавна тайна, ако това публикуване става от компетентните държавни органи или длъжностни лица. В останалите случаи публикуването не премахва това им качество, но поставя въпрос за изследване субективния състав на престъплението.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното:

1. Принципът за строго спазване на социалистическата законност изисква гражданите точно да знаят фактите, сведенията и предметите, които представляват държавна тайна, за да се въздържат от събирането и издаването им на чужда държава или чужда организация от извършването на едно от най-тежките престъпления против Народната република шпионството. Затова в чл. 104, ал. 3 НК не само изрично е определено, че държавна тайна са фактите, сведенията и предметите от военно, политическо, стопанско и друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на НРБ и особено нейната боеспособност, но се посочва и това, че Списъкът на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, се утвърждава от Министерския съвет. От това следва изводът, че не са държавна тайна такива факти, сведения и предмети, които не са включени в утвърдения списък от Министерския съвет. В списъците на отделните министерства и ведомства могат да се конкретизират по степен на поверителност само тези факти, сведения и предмети, които са включени в списъка, утвърден от Министерския съвет.

2. При обвинение за извършено престъпление по чл. 104 НК съдилищата следва да преценяват доколко събираните или издавани сведения попадат под фактите, сведенията и предметите, посочени в списъка, утвърден от Министерския съвет. На второ място е необходимо да се направи констатацията, че сведенията са истински, защото събирането и издаването само на истински сведения, представляващи държавна тайна, застрашава с увреждане или уврежда обществените отношения, предмет на правно регулиране. Накрая съдът трябва да направи и извода, че събирането и издаването на конкретните сведения може да увреди интересите на НРБ и нейната боеспособност. Изразът "може да увреди интересите" означава не само пряко и реално настъпило увреждане, но и създаване само на опасност от увреждане. Законът не изисква като непременно условие причиняването на вреди, а само възможност за такива. Създаването на конкретна опасност от настъпването на вреди обаче е необходим елемент от състава на шпионството по чл. 104 НК.

3. Публикуването в пресата на сведения и факти, които са включени в списъка на Министерския съвет като държавна тайна, от съответните държавни органи, които имат това право, обективно премахва качеството им на държавна тайна и затова след публикуването те вече не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 104 НК.

Публикуването на такива факти и сведения от други неупълномощени лица не премахва качеството им на държавна тайна независимо от това, дали е потърсена или не наказателна отговорност от авторите на тези публикации. В случаите, когато други лица събират или издават на чужда държава или на чужда организация такива сведения, станали достояние на неограничен кръг от хора поради публикуването им в печата, се налага изследване субективния състав на престъплението дали е налице пряк умисъл, че се издава държавна тайна.

По тези съображения и на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на съдилищата Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

1. Държавна тайна по смисъла на чл. 104, ал. 3 НК са само фактите, сведенията и предметите, посочени в Списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна на НРБ, утвърден от Министерския съвет.

2. Съдът е задължен да обсъди в мотивите на присъдата си дали събраните или издадени факти и сведения на чужда държава или на чужда организация са включени в Списъка на фактите, сведенията и предметите, утвърден от Министерския съвет, истински ли са те и дали със събирането и издаването им може да се увредят интересите на НРБ и нейната боеспособност.

3. Публикуването в печата на сведения и факти, включени в Списъка на фактите, сведенията и предметите и съставляващи държавна тайна, от съответните държавни органи и от длъжностните лица, които имат това право, обективно премахва качеството им на държавна тайна и след публикуването им те не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 104 НК. Публикуването в печата на такива факти или сведения от други неупълномощени лица не премахва качеството им на държавна тайна, но налага изясняването дали лицата, които събират или издават такива сведения на чужда държава или чужда организация, действуват с пряк умисъл и съзнание, че издават държавна тайна.