Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил да се издаде тълкувателно решение по въпросите:

1. Как следва да се квалифицират деянията на длъжностни лица, които, въпреки че нямат отпуснати кредити или отпуснатите кредити са изчерпани, нареждат, разрешават или изплащат средства за посрещане на гости - обеди, вечери и др., във връзка с обществени мероприятия - обмяна на опит, посрещане на чуждестранни делегации, отчитане на съревнование, годишни събрания, завършване на обект, чествуване на кръгли годишнини на работници и служители и др.?

2. Как трябва да се квалифицират деянията на длъжностни лица, които дават на кредит (заем) от поверените им стоки, пари или чуждестранна валута или се самокредитират с тях?

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, за да отговори на поставените въпроси, съобрази следното:

1. Някои съдилища квалифицират деянията на длъжностните лица, които, въпреки че нямат отпуснати кредити или отпуснатите кредити са изчерпани, нареждат, разрешават или изплащат български пари или чуждестранна валута за посрещане на гости - обеди, вечери и др., във връзка с обществени мероприятия - обмяна на опит, посрещане на чуждестранни делегации, отчитане на съревнование, годишни събрания, завършване на обекти, чествуване на кръгли годишнини на работници и служители и др., винаги само като длъжностно присвояване, защото в тези случаи имало разпореждане с общественото имущество като със свое собствено в личен интерес.

Върховният съд намира това становище за неправилно, тъй като не при всяко разпореждане е налице пряк умисъл да се върши длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 - 205 НК.

Длъжностно присвояване ще има, когато разпореждането е свързано със закуски, обеди и вечери и други лично на дееца или нему близки лица, когато същите не са свързани с обществени интереси.

Има обаче случаи, когато длъжностното лице нарежда, разрешава или заплаща обществени средства за закуски, обеди, вечери и др., като не действува със съзнанието, че превръща общественото в...