О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 325

гр. София, 08.07.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 3494/ 2021 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по постъпила от С. Р. К., представлявана от адв. М. Г., касационна жалба срещу решение № 760 от 19.04.2021 год. по въззивно гр. д. № 494/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна. С него, като е потвърдено решение № 261369 от 23.11.2020 год. по гр. д. № 17470/ 2017 год. на Районен съд – Варна, са отхвърлени предявените от касаторката ревандикационен и евентуално съединените с него положителни установителни искове за собственост против нейната сестра И. Р. Г..

За да постанови решението въззивният съд приема за установено от фактическа страна, че родителите на страните по делото са сключили брак на 21.08.1966 год., прекратен с развод съгласно постановеното решение по гр. д. № 1261/2000 год. на Районен съд – Варна, влязло в сила на 13.05.2001 год. Със саморъчно завещание от 1997 год. техният баща /починал на 4.12.2014 год./ завещава на съпругата си цялото свое имущество, което завещание е било оставено за съхранение в нотариална кантора и обявено на 12.12.2014 год. Предвид развода, към момента на откриване на наследството наследници са неговите дъщери, а след извършения на 01.07.2015 год. отказ от наследство от И. Р. Г. /ответницата/ единствена наследница остава ищцата С. Р. К.. На 17.07.2015 год. майката на страните прехвърлила с нотариален акт № 99/2015 год. собствеността върху процесните имоти на ответницата, като се легитимирала именно с направеното в нейна полза завещание.

Съгласно мотивите на съда, основният спорен въпрос в производството е дали направеното по време на брака завещание е запазило своето действие с оглед разпоредбата на чл. 104 СК /отм./, съответно, породила ли е вещнопрехвърлителен ефект обективираната в нотариалния акт № 99/2015 год. сделка.

При така установената фактическа обстановка и очертания предмет на спора, съдебният състав приема, че е приложима действащата разпоредба на СК към момента на прекратяване на брака /13.05.2001 год./ - т. е. СК от 1985 год. Последната /чл. 104/ предвижда, че след развода съпрузите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от направените преди това разпорежданията в случай на смърт. Доколкото намира посочената разпоредба за диспозитивна, въззивният съд приема, че наследодателят може да запази действието на завещанието, ако заяви, че желае то да остане в сила, като волята му в този смисъл може да бъде изведена включително и чрез конклудентни действия. В тази връзка, въз основа анализа на събраните доказателства е формиран извод, че изразената пред свидетели воля за продължаване действието на завещанието въпреки развода дерогира действието на разпоредбата на чл. 104 СК /отм./. Волята на завещателя в този смисъл се потвърждава и с конклудентно действие – непредприемане на действия за изтегляне на саморъчното завещание от нотариуса, независимо от продължителното време след развода до момента на смъртта му и въпреки знанието за оттегляне завещанието от страна на съпругата Р. Г..

Така мотивиран въззивният съд приема, че саморъчното завещание от 1997 год. е запазило своето действие след развода, поради което след смъртта на завещателя цялото негово имущество е преминало в патримониума на бившата му съпруга. Следователно не е било налице имущество, което да бъде наследено от ищцата, а предявените от нея искове по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, обосновани с наследствено правоприемство от нейния баща, са неоснователни и правилно отхвърлени от първоинстанционния съд.

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно – касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата по касация И. Р. Г., чрез адв. С. Х., оспорва жалбата по съображения за нейната неоснователност, както и липса на релевираните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

В изложение към нея касаторката се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставени въпроси, които разглеждат различни аспекти на по-общия въпрос относно характера и приложението на разпоредбата на чл. 104 СК /1985 г., отм./. Въпросите обуславят решаващите изводи на съда и по тях липсва практика на ВС и ВКС. Прави впечатление, че същите се разрешават противоречиво при разглеждането на конкретни правни спорове от съдилищата /срвн. например решение № 57 от 28.04.2015 год. по гр. д. № 1097/2013 год. на Районен съд – Г. О. и решение № 612 от 19.11.2015 год. по в. гр. д. № 729/2015 год. на ОС-В. Т. дадените разрешения в които противостоят на възприетото от първата и въззивната инстанции по настоящето дело/. Въпросът е разгледан и в мотивите към определение № 323 от 25.05.2016 год. по гр. д. № 1497/2016 год. на ВКС, I г. о., с което е отказано допускане на касационно обжалване. Същото обаче не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не се констатира вероятна нищожност или недопустимост, нито очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

При изложените съображения обаче, настоящият съдебен състав намира, че са обосновани предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от настоящата инстанция правен въпрос, съобразно правомощията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Разглеждането му би допринесло за изясняване на установеното в закона правило и отстраняване на трудностите и противоречията в съдебната практика по приложението на посочения текст от СК по смисъла на разясненията, дадени в т. 4 на горецитираното тълкувателно решение.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 760 от 19.04.2021 год. по въззивно гр. д. № 494/2021 год. по описа на Окръжен съд – Варна по подадената от С. Р. К. касационна жалба против него.

УКАЗВА на касаторката да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 155 лв. /сто петдесет и пет лева/ в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.