ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580

гр. София 08.07.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 26.01.2022 (двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 3233 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9847/09.06.2021 година, подадена от „Екорп“ ЕООД гр. София, срещу решение № 405/19.04.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 3778/2020 година в частта му, в която е отменено първоинстанционното решение № 5006/16.08.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 12 423/2019 година в частта му, с която С. Б. М., на основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 99, ал. 1 и във връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, е осъден да заплати на „Екорп“ ЕООД гр. София, сумата за разликата от 44 222.00 лева до 66 333.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 25.09.2019 година до окончателното плащане и е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от „Екорп“ ЕООД гр. София срещу С. Б. М. иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 99, ал. 1 и във връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, за разликата от 44 222.00 лева до 66 333.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата от 25.09.2019 година до окончателното плащане

В подадената от „Екорп“ ЕООД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което предявеният от дружеството срещу С. Б. М. иск, с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 99, ал. 1 и във връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, да бъде уважен до пълния размер от 66 333.00 лева. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд С. З. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба С. Б. М. е подал отговор с вх. № 14 147/11.08.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 405/19.04.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 3778/2020 година в обжалваната му части такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

„Екорп“ ЕООД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 10.05.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 9847/09.06.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Софийския апелативен съд е приел за безспорно, че „Биометал“ ООД гр. София е било длъжник на „ПроК. Б. Б. АД гр. София по договор за кредит от 23.02.2011 година, по който солидарни длъжници били Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М. и С. Б. М.. Договорът бил обезпечен с учредяване на ипотека от А. Х. К. върху недвижим имот-апартамент № 1, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, партер, с площ от 89.00 м2. На 01.10.2012 година бил издаден изпълнителен лист в полза на „ПроК. Б. Б. АД [населено място], по силата на който „Биометал“ ООД гр. София, Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М. и С. Б. М. трябвало да заплатят сумите 138 407.93 лева главница, заедно със законната лихва върху нея от 27.02.2012 година до окончателното изплащане, заедно с лихви, такси и разноски. По него било образувано изпълнително дело 20128380409886/2012 година по описа на М. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. С договор от 14.03.2013 година „ПроК. Б. Б. АД гр. София прехвърлила на „Екорп“ ЕООД гр. София вземането си по изпълнителен лист от 01.10.2012 година и заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2012 година, издадени въз основа на договора за кредит от 23.02.2011 година и анекси по него по ч. гр. д. № 36 307/2912 година по описа на Софийския районен съд.. С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2014 година бил възложен на „Екорп“ ЕООД [населено място] недвижимият имот, който бил собственост на А. Х. К. по учредената ипотека, с която било обезпечено вземането по изпълнителен лист, срещу цена от 110 555.00 лева. Постановлението било влязло в сила на 26.09.2014 година, а с договор за цесия от 31.03.2015 година К. прехвърлил на „Екорп“ ЕООД гр. София вземането си срещу Д. Б. Б., Б. Д. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М. и С. Б. М. по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за 111 633.00 главница и лихвата за забава от възникването на вземането. По делото било представено удостоверение, издадено от нотариус В., от което било видно, че на 22.07.2014 година било извършено удостоверяване на подписите на А. Х. К. и С. Б. М. върху споразумение, с което първият заявил, че със споразумение от 11.06.2014 година страните са уредили всички възникнали между тях имуществени и финансови отношения и всяка от тях няма имуществени и финансови претенции, както и че с изпълнението на задълженията по споразумението от 11.06.2014 година и предварителен договор от 16.06.2014 година страните считали всички възникнали между тях отношения във връзка с вземанията си, за които били образувани изпълнително дело № 20128380407900/2012 година и изпълнително дело № 201228380409886/2012 година, двете описа на М. Б.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, за окончателно уредени. По делото било представено и споразумение от 11.10.2019 година, сключено между „Екорп“ ЕООД гр. София и Р. С. М., с което тя се била задължила да заплати на дружеството 10 000.00 лева, а то се съгласило, че с плащането се погасяват вземанията му спрямо М. и Н. Д. Ф. по договора за цесия от 31.03.2015 година, като си запазва правата спрямо С. Б. М. и Д. Б. Б.. С исковата молба, „Екорп“ ЕООД гр. София било представило уведомление до С. Б. М. за цесията от 31.03.2015 година, което е било от дружеството, като пълномощник на А. Х. К., който го бил упълномощил за това.

Въз основа на това съставът на Софийския апелативен съд приел, че по делото бил предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 99, ал. 1 и във връзка с чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на С. Б. М. да заплати на „Екорп“ ЕООД гр. София сумата, изплатена за погасяване на дълг на М.. Съгласно чл. 155, ал. 2 от ЗЗД когато ипотекираният имот бъдел продаден за погасяване на задължението на длъжника спрямо кредитора, ипотекарният длъжник встъпвал в правата на кредитора срещу длъжника. От представеното по делото постановление за възлагане от 19.03.2014 година се установявало, че бил възложен на „Екорп“ ЕООД гр. София недвижимият имот, който е бил собственост на А. Х. К., поради което той бил придобил правата на кредитора срещу длъжника, изразяващи се във вземане в размер на 110 555.00 лева. Впоследствие същият бил прехвърлил вземането си „Екорп“ ЕООД гр. София на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за което длъжникът бил уведомен. Спорно между страните по делото дали правото било погасено с подписване на споразумението между С. Б. М. и А. Х. К. от 17.06.2014 година. Купувачът по постановлението за възлагане придобивал права с влизане в сила на същото, което било настъпило на 26.09.2014 година и следвало, че правата на ипотекарния длъжник по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД не били възникнали към датата на подписване на споразумението. С разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК след изменението, обнародвано в ДВ бр. 49/2012 година, изрично се постановявало, че правата се придобивали от деня на влизане на постановлението за възлагане. Възражението във въззивната жалба на С. Б. М., че споразумението се отнасяло за бъдещо право било неоснователно, тъй като това, че ипотекарният кредитор бил знаел какво субективно право ще придобие след продажба на имота, не означавало, че същото е съществувало. Обстоятелството, че била заплатена цената на имота, т. е. вземането било определено по размер, не било основание да се приеме, че правото било възникнало съгласно цитираната разпоредба на ГПК. Предмет на опрощаване можело да бъде всяко вземане-настоящо или бъдещо, но волеизявлението на кредитора за отказ от вземането му трябвало да бъде категорично и ясно изразено. Опрощаването било договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказвал от вземането си. Предмет на опрощаване било вземане (задължение), но не и бъдещо задължение, или правни очаквания. В представеното споразумение, условията при които се правело опрощаване на дълг, не били настъпили. Не било доказано по делото да са били изпълнени клаузите на предходните споразумения между страните, които не били и представени по делото. Доводите, че не следвало да се разглежда това възражение, тъй като не било предмет на настоящето дело, са неоснователни, тъй като изпълнението на тези други споразумения било посочено като условие да се приеме, че са уредени отношенията между страните с конкретното споразумение. Относно възражението, че размерът на вземането не бил 110 555.00 лева, съответно присъденият от 66 333.00 лева, след приспадане на задълженията на Р. С. М. и Н. Д. Ф., следвало да се съобрази, че солидарните длъжници са били петима. С договора за опрощаване на дълг изрично било посочено, че се опрощават задълженията на М. и Ф. срещу заплащане на сумата от 10 000.00 лева. За длъжниците С. Б. М. и Д. Б. Б. изрично било заявено, че се запазват правата на кредитора. Липсвало изрично заявяване относно Б. Д.Б., който бил подписал споразумението и в качеството на представляващ „Екорп“ ЕООД гр. София, за да се приеме, че и спрямо него било налице опрощаване. Съгласно чл. 124, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД опрощаването на задължението на един от солидарните длъжници, водело до отпадане на задълженията и на другите, освен ако кредиторът си бил запазил правата срещу тях. Опрощаването представлявало договор, уреден в чл. 108 от ЗЗД, между кредитора и длъжника, в случая част от солидарните длъжници, но пораждало действие и по отношение на останалите, с който договор кредиторът се отказвал от вземането си или част от него, т. е. солидарният длъжник ползвал последиците на споразумението спрямо дълга. Подобно изрично запазване на вземането срещу длъжника Б. Д. Б. не било предвидено, поради което следвало да се приеме, че и за него било налице опрощаване на задължението. Действително същият бил подписал като представител на кредитора-„Екорп“ ЕООД гр. София, но следвало да се съобрази, че същият бил физическо лице, различно от представляваното от него дружество. Задължението на останалите се намалявало с частта на длъжника, комуто задължението било опростено. Поради това следвало да се приеме, че тъй като нямало изрично запазване от кредитора на вземането му спрямо Б. Д. Б., следвало да се намали задължението на С. Б. М. и същото да се определи на сумата от 44 222.00 лева.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Екорп“ ЕООД гр. София е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това длъжен ли е съдът да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в съвкупност, а не изолирано и на тази база да обоснове крайните си изводи; за това може ли съдът да изненадва страните с решението си и едва с него да посочва, кои въпроси са съществени за спора и кои от тях са били спорни и за това може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, които не са били наведени от страните в производството. По отношение на втория касаторът твърди противоречие между въззивното решение и решение № 1905/01.02.2002 година, постановено по гр. д. № 1596/2001 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а по отношение на третия въпрос твърдяното противоречие е с решение № 133/19.11.2020 година, постановено по т. д. № 23.06.2019 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Тези въпроси обаче не обосновават допускането на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване, доколкото съдът не е определил точно безспорните факти по делото, а е посочвал за безспорно съдържанието на отделните писмени доказателства. При това съдът се е произнасял в рамките на наведените от страните факти, като това не изключва правото му да прецени доказаността на същите, а оттам и на размера на претендираното задължение въз основа на представените доказателства. По отношение на първия от въпросите се твърди противоречие между въззивното решение на Софийския апелативен съд и решение № 163/03.02.2021 година, постановено по гр. д. № 123/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на състава на въззивния съд при постановяване на решението му, като е разрешен в противоречие с посочената от касатора съдебна практика по чл. 290 от ГПК.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 405/19.04.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 3778/2020 година, по подадената срещу него от „Екорп“ ЕООД гр. София касационна жалба с вх. № 9847/09.06.2021 година и такова трябва да се допусне.

На „Екорп“ ЕООД гр. София трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 442.22 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405/19.04.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, VІІ-ми въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 3778/2020 година по подадената срещу него от „ЕКОРП“ ЕООД гр. София, ул. Преки път № 61А, ет. П и съдебен адрес гр. София, ул. Данкоглу № 15А, ет. 3, ап. 5 чрез адвокат Б. Г., касационна жалба с вх. № 9847/09.06.2021 година.

ДАВА на ЕКОРП“ ЕООД гр. София, ул. Преки път № 61А, ет. П и съдебен адрес гр. София, ул. Данкоглу № 15А, ет. 3, ап. 5 чрез адвокат Б. Г., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 442.22 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.