3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 296

София, 08.07.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е.

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т.д. № 776/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Е. Г. срещу определение № 633/09.03.2022 г. по в. ч.гр. д. № 484/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 1518/21.09.2021 г. по т. д. № 1590/2021 г. на Софийски градски съд за връщане на подадена от касаторката искова молба, обективираща искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

Жалбоподателката прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено, а съдопроизводствените действия по заявената искова молба – продължени. В жалбата инвокира доводи, че въззивният съд не е взел в предвид подадената от нея искова молба вх. № 11438/03.08.2021 г., по която е образувано т. д. № 1591/2021 г. на СГС, 7 състав, обективираща претенция с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване наличието на членствено правоотношение с ответното дружество „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ЕООД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпрос, за който счита, че е обуславящ изводите на въззивния съд: „Следва ли ищецът в гражданския процес да докаже претендираните от него материални права, за да се приеме неговата активна процесуална легитимация за предявяване на иск?“ Твърди, че соченият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 62/2017 г. по т. д. № 298/2016 г. на I ТО, определение № 88/2016 г. по ч. т. д. № 2857/2015 г. и определение № 284/2010 г. по ч. т. д. № 518/2009 г. на II ТО на ВКС.

Препис от частната жалба не се връчва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

От материалите по делото се установява, че П. Е. Г. е предявила срещу „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД искова молба, в която твърди, че е наследница по закон на починалия си съпруг А. П. Г., който е бил съдружник в „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ООД. Последното е едноличен собственик на капитала на „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД. В исковата молба ищцата заявява твърдения, че не е била приета за съдружник в „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ООД, а с решение от 21.07.2021 г. е заявена воля за изплащане на дела по реда на чл.125, ал. 1 ТЗ. Съдружничката Л. Ж. Б. е взела решение за заличаване на А. П. Г. и преобразуване на дружеството в ЕООД. Незаконосъобразното провеждане на събрание поради неизпращане покана до наследниците на А. Г. е рефлектирало и върху незаконосъобразността на взетите на 02.08.2021 г. решения на дъщерното дружество „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД, които са предмет на предявените от Г. искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

С обжалваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд София е приел, че активно легитимирано да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание поради противоречие с повелителни разпоредби на закона или учредителния договор, съответно устава, е само лицето, което е съдружник или акционер в дружеството към датата на приемането им. Едноличното дружество с ограничена отговорност дефинитивно няма съдружници и поради тази причина съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че Г. е предявила срещу „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ЕООД иск за установяване качеството на съдружник, което твърди, че е придобила по наследствено правоприемство, както и за отмяна на решенията на общото му събрание от 21.07.2021 г., в частност това по т. 2, с което е отказано приемането като съдружник. В мотивите още е посочил, че, дори хипотетично да се приеме наличието на членствено правоотношение между Г. и „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ЕООД, това няма как да обуслови право на иск за отмяна на решенията, взети от „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

В настоящия случай поставеният от частната касаторка въпрос не отговаря на изискването, регламентирано от чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено с цитираното по-горе тълкувателно решение, тъй като не е ключов за постановяване на обжалваното определение. Въззивният състав е счел подадената от Г. частна жалба за неоснователна не поради причина, че тя не е доказала процесуалната си легитимация, а поради обстоятелството, че е счел атакуваните решения за непопадащи в приложното поле на чл. 74 ТЗ поради обстоятелството, че едноличното дружество с ограничена отговорност няма членствен състав. Ето защо, само поради неудовлетворяване на общия селективен критерий на поставения от частната касаторка въпрос, следва да бъде отказан достъп до факултативен контрол за законосъобразност. За изчерпателност на изложението следва да бъде отбелязано, че сочената от жалбоподателката съдебна практика се явява неотносима към казуса, тъй като се отнася до установяване на членствени права в акционерно дружество, а не в дружество с ограничена отговорност /решение № 62/2017 г. по т. д. № 298/2016 г. на ТО и определение № 88/2016 г. по ч. т. д. № 2857/2015 г. на II ТО/, както и относно процесуалната легитимация на наследници на кредитополучател по договор за банков кредит да предявят иск срещу застрахователно дружество по повод сключена застраховка „Живот“ сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД. Отделно от това, в конкретния случай ищцата не твърди, че е съдружник в „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД, който сочи за ответник, т. е. от твърденията е ясно, че не е налице членствено правоотношение между нея и дружеството, за да се постави изобщо въпросът за наличие на активна процесуална легитимация на база заявени в исковата молба факти. На последно място, следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че ищцата не сочи наличието на автоматично придобиване на членствени права в „ЕЛ БИ СЕРВИЗ 2000“ ООД, едноличен собственик на капитала на „ЕЛ БИ СЕРВИЗ“ ЕООД.

Поради липса на предпоставките, регулирани от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, достъп до касационен контрол следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 633/09.03.2022 г. по в. ч.гр. д. № 484/2022 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.